Истински храм. Какъвто трябва да бъде всеки храм. За да внушава благоговение и тайнствено страхопочитание пред величието на Бога. Независимо от религията. Та нали Бог е един. И всички религии са основани на едни и същи добри постулати и човешки закони. И всички свещени книги са писани от еднакво мъдри, просветени и добри хора. А са различни религиите единствено досежно начина на предлагането им на различните хора. Съобразени с народопсихологията и климатичните особеност на различните региони.
И всяка от тях е перфектна, докато не се намери някой фанатик, обкръжен от съмишленици да се концентрира върху едно единствено изречение, да изопачи смисъла му и да тръгне я на кръстоносен поход, я на джихад. И смело да загробва творенията божии в името на Бога, за чийто пряк говорител се самопровъзласява.
А, извън подобни фанатични крайности, всичко е напълно логично и подредено.
Ислямът, например, е наложен върху народите, обитаващи значително по-топли географски райони на Азия. И няма нищо по-практично и здравословно тялото на вярващите да е покрито в палещата горещина. Просто против изгаряне и претопляне.
Няма да забравя първото си посещение в пустинята Сахара. Случи се в Тунис. Една от туристтическите ни атракции беше яздене на камила. За целта облякоха цялата ни група в еднакви дълги роби. И добре че го сториха. Че изнежените ни бели европейски кожи да бяха изгорели под сухото слънце на пустинята.
Замотаха на главите ни и по един тюрбан. А краят, отреден за забраждане на лицето, пуснаха свободно да пада по раменете ни.
Качихме се ние върху камилите. А в пустинята, освен палещо слънце, има и друга екстра. Изключително ситен пясък. Който, подхванат от вятъра, буквално се набива в кожата. Дотам беше ситен и коварен той, че успя да влезе в нечии фотоапарати и да повреди електрониката.
На първата спирка, слезли от камилите, разбира се поискахме снимка. И какво по-естествено от това?! Застанахме нашата малка весела група пред обектива. И се започна. То бяха пози, то физиономии. До момента на „я да видя“. И видяхме. Шест фигури, облечени в еднакви роби на райе и със забрадени лица. Освен по обувките, нямаше как да се различим. Но не това беше най-странното. Дори не бяхме осъзнали, че неволно всяка една от нас се беше забрадила. Като естествен рефлекс срещу ситния пясък на пустинята.
Подобно нещо преживях в Доха. Докато се разхождах по улиците, бръсна този ситен вятър с още по-ситния пясък. Всички намиращи се на улицата забрадиха лицата си. Аз, разбира се, не бях подготвена със забраждащо средство. И доста трудно се предвижих до заслон.
Същото е и със забраната да се яде свинско и да се пие алкохол. Ами, на тая жега нито едното, нито другото е удачна идея за здравето. А човекът сам по себе си не се грижи особено за това свое здраве, особено когато за това се налагат ограничения разни. И затова мъдреците, писали свещените книги, са се погрижили за него с подобни общи забрани.
По същия начин и в нашите църковни календари е посочено кога се чисти къщата, кога се къпят децата. Улисани в ежедневната работа на нивата, няма как да накараш обикновения човек да се сети за подобна хигиенна нужда. И затова добрите писания му го възлагат в задължение.
Така, всички забрани в отделните религии, са изначално с добър замисъл сътворени. А че после част от тях се преиначават и биват ползвани за обслужване на определени интереси, е факт, с който човечеството ни все още не е намерило начин да се справи, за жалост.
И, обръщайки поглед към реалността след това лирическо отклонение, можах само да възкликна:
Истински храм на Бога е джамията Биби Ханъм!
Буквалният й превод е „главната, любимата жена“. Нали всеки харем си имал такава главна жена. Която го управлявала и на която другите жени и наложници се подчинявали. И за своята главна жена построил този храм Амир Темур.
И друг път ме е вълнувала фигурата на тази любима, главна жена в мюсулманските хареми. И от всичко, което съм чела, образът й бива обрисуван като овластен с доста правомощия. В определени случаи дори, именно любимата жена е определяла коя от другите да сподели покоите на Мъжа в конкретната вечер.
И като се замисля, колко всъщност да е била подтисната мюсулманката в близкото минало и колко велик и страшен господар да е бил мъжът?!
А джамията „Биби Ханъм“ са наричали и „Петъчната джамия“. Доколкото разбрах, именно петъчната молитва е най-важна в мюсулманската религия. И като такава, тази петъчна молитва е дала името си на много от важните джамии. И в тази, като и в другите „петъчни“ джамии, идвали хиляди мюсулмани за извършване тайнството на своя намаз ( молитва).
Множество легенди преминават през вековете за сътворяването на този уникален храм.
Днес историците се придържат към най-исторически достоверната от тях.
А тя повелява, че джамията Биби Ханъм е построена по заповед на Амир Темур (Тамерлан), незабавно след завръщането му от победоносен поход в Индия. А е наречена в чест на любимата и главната негова жена.
Строителството започнало на 4 май 1399 година на място, избрано от самият повелител. С работата са се заели най – талантливите майстори и занаятчии на онова време. Двеста каменоделци от Азербайджан, Фарс, Индостан, Хорасан и други страни работели на строителството. А в планините неуморно се трудили над обработката на камъните и доставянето им в Самарканд още 500 души. За да ускори хода на грандиозния проект, от Индия били докарани 99 слона. И благодарение на тези усилия, джамията била построена за рекордно краткия за тогава срок от пет години. И през септември 1404 година дворът й събрал първите 10 000 богомолци.
Впечатляващи и сега, тогава сините куполи на Биби Ханъм представлявали истински необикновено зрелище. Красотата им била сравнявана единствено с красотата на небесата. А арката на главния портал с с Млечния Път.
Множеството постройки, влизащи първоначално в състава на джамията, били обединени в единна композиция чрез покрита галерия с 480 мраморни колони. И заемали площ от повече от 18 000 квадратни метра. От източната страна на правоъгълния вътрешен двор се разполагал пештак – главният входен портал. Висок бил той цели 33,15 метр, а широк 46 метра. Срещу портала в центъра на комплекса стояла главната джамия. Входът й бил украсен с двойнокрили порти, изляти от седем сплави, изографисани мраморни плочи и изкусна облицовка. По ъглите на джамията били построени четири високи минарета. А в центъра на двора изкопали дълбок кладенец и го покрили с каменна плоча с отвор за вода (ташнау).
При цялата й величественост,обаче, Амир Темур не харесал съоръжението. И в изблик на гняв заповядал да арестуват велможите, ръководили строежа – Ходжа Махмуд Давид и Мухаммед Диселд.
Но не тяхна била вината.
Джамията Биби Ханъм била замислена като съоръжение, което да превъзхожда всички аналогични постройки.
Хубав замисъл. Само дето средновековните майстори не владеели нужните за строителството на толкова мащабно здание технологии. А намяло и подходящи материали. Не била съобразена и една твърде важна особеност. Силната сеизмичност на терена.
Дълбоките фундаменти от каменни късове и тухлените стени не спасили Биби Ханъм от множеството земни трусове. И още докато бил жив Амир Темур, сградата започнала да се разрушава и на главите на молещите се се сипели камъни и мазилка от рушящия се купол.
Всъщност, днес (въпреки мащабните реставрационни работи в периода 1968г. – 2003 г.) е възстановена малка част от целия комплекс. От него съвременният посетител може да види само 5 уцелели постройки: порталът, голямата джамия в центъра на двора, две малки джамии и минарето. И то не в особено добро състояние и поолющени фасади.
От другата страна на алеята, срещу джамията се издига напълно оригиналния осемстенен стълбообразен мавзолей на Биби Ханъм с крипта.
Липсата на фасада и украсителните орнаменти, кара учените да смятат, че този мавзолей е бил част от затворения комплекс Биби Ханъм. В просторната крипта са разположени мраморни саркофаги. През 1941 година учените нарушили святостта им и саркофагите били отворени. И в един от тях било открито тялото на Сарай Мул Ханъм, Биби Ханъм на Амир Темур.
Една от другите легенди разказва, че в дневника на испанския пътешественик Руи Клавихо било написано,че Тимур заповядл да бъде построено великолепното съоръжение за прослава на майката на неговата любима жена Сарай Мул Ханъм, която Клавихо нарича Каньо.
Тази версия също има своето право на съществуване, доколкото думата „биби“ има също и значение „майка“.
Няма да забравя как арабските ми колеги от университета се обръщаха към майките си с думата „хабиби“, отредена за „любима“. Не е имало повод да попитам. Но нищо чудно двете думи да са с допълващо се значение. Не напразно в целия арабски свят любовта и почитта към майката са безгранични.
Непосредствено до Биби Ханъм, на онази вълшебно удобна алея, се намира и останалият от времето на кипящата в средновековието търговия в Самарканд, търговски пазар Чорсу. Вече 600 години на търговските му маси търговците предлагат своята стока.
Посещението ни съвпадна със също такова на онази делегация, изпратена за поднасяне на цветя на паметника на бишия президент, която срещнахме рано сутринта зад Регистан. И за да осигурят тайнството на молитвата им, вътрешната част на джамията остана затворена за нас. Но успяхме да се насладим на красивия й двор.
Построена е джамията върху старинните фундаменти на най-първата издигната джамия в Самарканд, наречена “Мястото на мюсулманските знамена”.
До това възвишение от незапомнени времена са били градските порти. А покрай тях бил издигнат акведуктът Аргиз, снабдяващ жителите на Самарканд с вода.
И потече красивата древна история.
Още в доислямската епоха на това място идвали хората да се поклонят на светия старейшина Хъзр. Покровител на странниците. Изпълняващ желанията на достойните. Изпращаш урожай и плодородие. От поколение на поколение по протежение на няколко хиляди години се е предавало предание за безсмъртието, което може да достигне живото същество.
Образът на Хъзр, създаден от древнити перси, а с течение на вековете разпространен из целия мюсулмански свят, е онзи събирателен образ на Безсмъртният, битуващ в толкова много сказки.
Той е аналог на шумерския Гилгамеш. Който също намерил изворът на безсмертието, но така и не го получил.
Аналог е и на безсмъртните герои на Древна Гърция. И на вечно живите бойци на шотландския клан МакЛаудови.
От древни времена образът на Хъзр е дълбокоуважаван в мюсулманския свят. Инересно за мен беше, че различни автори го сравнята с християнски светци . така Камал-Уд-Дин Абул Ганаим в своя труд „Суфийска терминология“ го сравнява с пророк Илия. А Ат-Табари в „Хроника за пророци и царе“ го сравнява със Свети Георги.
Въпреки че в Корана неговото име не е упоминато никъде, мюсулманското духовенство свято вярва, че именно Хъзр е онзи Божий слуга, който среща пророк Муса (Моисей) на „мястото на сливането на две морета“ и му преподава урок за глобалния смисъл на явленията. Среща, описана във 18 сура на Корана „Ал Кахф“ („Пещера“).
Както нашият св. Панталеймон, Хъзр се приема за покровител на пътешествениците. Според легендите, той пътешества по целия свят с неведома мисия, дадена му от Аллах.
В превод от арабски името Хъзр означава „Зелена светлина“.
А идеята за безсмъртие е свързана с предание как по време на прехода на Александър Македонски през Памир, Александър разбрал от местните жители за извор на вода, даряващя безсмъртие, намиращ се високо в планината Язгулем. Като всеки велик владетел, хич не му било чуждо желанието да стане и безсмъртен. И изпратил до извора най-добрия си воин Хъзр . Силите на небето били добри към Хъзр. Източникът се открил пред него. Хъзр утолил жаждата си с вода от вълшебния извор. А за военоначалника си напълнил от сътворяващата чудеса вода, алабастър. Но не било писано Александър да пие от водата. На обратния път съдът се счупил и водата се изляла.
И въпреки, че според легендата,Хъзр получил своето безсмъртие като най-добрия воин на Александър ( Тоест, все трябва млад да е бил), в представите на народа той съществува в образа на весел старец, носещ късмет, щастие и душевен покой.
До днес много хора мечтаят да го срещнат и искрено вярват, че Светия Хъзр ще им донесе тези благини.
Тази вяра е още една причина за прословутото гостоприемство на Изтока. Според вярванията, Хъзр може да дойде във всякакъв образ. И за всеки случай, хората проявяват особено уважение и внимание към гостите като считат, что гостоприемството не може да бъде изборно. А за по-лесно разпознаване, надородното поверие е дарило образът на Хъзр с отличителна черта. Според него при светия старец отсъства фалангата на големия палец. Затова вярващите обръщат особено внимание на ръцете на срещаните пътници.
А от височината на двора на джамията се открива прекрасна панорама към града и „алеята на забележителностите“, както я кръстих аз.
Наречен от местните „улица-гробище“, древният ансамбъл включва 11 мавзолея, преливащи един в друг с ярко съцветие на сините си куполи. А в централната му част е изградена гробницата на Куссам ибн Аббас.
С толкова изящество са изпълнени всичките му постройки, че комплексът е признат за най- величествения и живописен шедьовър сред архитуктурните паметници на Средните векове.
Строен в продължение на стотици години. Последните изследвания показват, че строежът е започнал още през XI-XII векове.
Комплексът Шахи-Зинда бил дотам значим средноазиатси духовен и религиозно-културен център, че поклонничеството в него е можело да замени посещението в Мекка.
Посрещна ни комплексът с Медресе на Давлят Кушбеги, построено през 1812-1813 години.
Недостроеният мавзолей в дясно от тях е мятото на последна пристан на Емир Бурундук. Верен военачалник на Тамерлан. Военните походи му донесли слава и богатство. И богатството използвал за построяване на гробницата си. По неизвестни, обаче, причини същият е останал не само с неизградена порта. Не са украсени и вътрешните му стени. Останали са във вековете само с бялата мазилка.
Но пък е нареден в центъра на величествения двор.
По тесен коридор влязохме в комплекса на Гробницата на Куссам ибн Аббас.
На изкусно украсената й порта е запазен старинния надпис
„Казал е пророкък арабски, хашамски, курайшински, меккински и меддински, да буде над него мир: „Куссам, синът на Аббас, прилича на мен повече от другите със своята външност и характер„.
И няма как на толкова древно и величествено място да няма стара легенда. Имаше. И, разбира се, тя е свързана със същия този Куссама ибн Аббас, братовчед на Пророка Мухаммед. А името му се превежда като “Живият цар”.
Дошъл в Самарканд Куссам в 676 година, за да запознае местното население с исляма. А докато приелите от него новата религия мюсулмани извършвали тайнството на намаза (молитва), езичници от Пенджикент неочаквано нападнали молещите се, заедно със самия Кусам.
И ето от това място легендата придобива цели четири завършека.
Според единият, стрела на езичник убила Куссам ибн Аббас.
Вторият разказва, че изчезнал Куссам ибн Аббас право пред очите на неверниците в пукнатини, появили се в разцепеното под него минбаре (място за молитва).
Третият повелява, че помогнал на Куссам ибн Аббас да избяга самият свети Хъзр. И благодарение на него успял да дотича до кладенеца Шаабан. И в него се крие до днес.
А четвертият пък говори за това, че около този кладенец Шаабан отсекли главата на Куссам ибн Аббас с един удар на сабя. Само че той предвидливо успял да изпие от кладенеца „Жива вода“ и получил безсмъртие.
Чисто юридически, последователността на действията в такава хипотеза са доста трудно доказуеми, но затова са легендите. Да шестват из вековете с красивите си приказки.
А надгробната плоча на Куссам ибн Аббас е украсена от думите:
“Тези, които са убити на пътя на Аллах, не считайте за мъртви: не, те са живи”.
Гробницата на Куссам ибн Аббас е заобиколена от ново множество мавзолеи, почти плътно долепени един до друг. Така вълшебен е този ансамбъл от сини портали, че хората вярват, че самото пребиваване на това място очиства всичките им грехове. И не напразно. Тук са гробниците на жената Тамерлан – Туман-ака, на религиозния просветител Ходжи Ахмал, както и на “девойка, срещнала кончината си целомъдрена” в 1360 год.
Тук е и гробницата на Ширин-Бека-Ака, сестрата на Амир Тимур.
Отново в комплекса е израдена и гробницата на великия учен-астроном, приятел и съратник на Улуг`Бек – Кази-заде Руми. Въпреки че не бил представител на знатен род, нито обладавал несметни богатства, от уважение към невероятните му постижения в научните му изследвания, Улугбек сам построил неговата гробница.
Следваща плеяда гробници извежда към изхода на комплекса.
А сред тях и построената в 1327 година гробница – мавзолей на Шади-Мулк-Ака, построен за рано отишлата си от живота племенница наТемур. Този мавзолей е най- първото съоръжение на Самарканд от времето на управление на Тамерлан. Заради необичайното си множество керамика на стените, изящните орнаменти и спускащата се лоза на тимпана над арката, е определена от изкуствоведите като “Перлата на Шахи-Зинда”.
