Част шестнадесета – Афросиаб и гробницата на св. Данаил.

И ето ни отново на онази вълшебна алея, започваща от Регистан, плавно преминаваща покрай Биби Ханъм и Хазрат Хъзр и отвеждаща до древното градище Афросиаб.

А по пътя не се удържахме да надникнем в съвременния гробищен парк.

Алеята премина в път. И ни доведе до древното поселище  Афросиаб.

Днес от древния град са останали единствено хълмове.

Намерените ценни находки от археолозите са показани в изградения на входа музей. Там отново се срещнхаме с нашата сутрешна делегация. Поне се убедихме, че правилният маршрут за обход на забележителнотите бяхме избрали. Щом цяла делегация ни следваше!

В хода на археологическите разкопки било установено, че още до нашата ера Афросиаб представлявал голям културен и търговски център на Средна Азия.

От намереното в района учените приемат и нещо много важно. Че именно Афросиаб е бил Мараканда – столицата на легендарната Согдиана.

Въпреки че до нас не е останало нищо от миналото величие, ми се прииска да го споменем с добро. И затова споделям с вас прекрасен разказ за времената на керваните и Пътят  на коприната.

„Дълъг път извървял  кервана, преди да се появят на хоризонта  стените на  Афросиаб. Осветен от залязващото слънце, той наподобявал на поредния  мираж, видяни от пътниците за времето на изморителния преход. Желанието да влязат в града по светло, оживило водачите на камилите, и керванът се огласил от техните викове и шляпвания по камилите. Но животните не споделяли  поспешността на хората. С привичното си размерено и спокойно темпо, те не бързали да го променят нито  на средата на пътя, нито в неговия край. Горделиво и надменно държали те глави, важно престъпвайки по пясъка и само лекичко  изръмжавайки на виковете на водачите, сякаш призовавйки хората да се запасят с  търпение и спокойствие.

Разбираемо беше нетърпението на водачите. Уморени от изтощителни преход,продължил вече повече от  месец, те бързали пскоро да попаднат в града, където можеха да опидат в банята, да посидят в чайхана, или  просто на спокойствие на се наспят.

Същото искал и четиринадесетгодишният Абдумалик. За първи път участвал в търговски поход като водач на камилите. Но повече от всичко му се искало да види, най-накрая, този  велик град, за който така много бил слушал от баща си, водещ кервани по целия Изток.

До  портите на града дошли, когато вече  слънцето се захващало за  покривите с  последните си  бледни лъчи, не можещи повече да  противостоят на настъпващана нощ. Докато  старшите  на кервана уреждаха формалностите със стражниците, щателно записващи количеството на камили и хора, влизащи в града, и получаващи своята мзда, Абдумалик разглеждал портата. Изпълнен от дърво, тя го  поразила със  своите размери и непристъпност. Когато всички формалности били уредени, хората подкарали навързаните животни по града в посока  караван-сарая, разположен  в покрайнините. След като разтоварили и напоили камилите, водачите най-после можели да въздъхнат свободно. Някои, въпреки  настъпващата нощ, тръгнали да побродят из града. Други, включая Абдумалик, бързо вечеряли и  легнали да  спят.

            Въпреки постоянното недоспиване, обичаен спътник на водачите, Абдумалик се събудил с първите лъчи на слънцето, напълно отпочинал и бодър. Изгарайки от  желание по-бързо да разгледа града, излязъл от караван-сарая и тръгнал към ценътра на Афросиаб.

Както  и в другите градове на Изтока, центърът на Афросиаб бил базарът.

Базарите винаги са  играли важна роля в живота на хората. И се относяли към тях не само като към  място, където може нещо да се купи и продаде, а като към истински  културен център. От ранно утро бързали хората на пазарния площад. Особено интересен и голям бил базарът в почивните дни. Даже самата дума „бозор-кун“, преводима като «базарен ден», означавала всъщност  «почивен ден».

Така се случило, че керванът на Абдумалик дошъл в града в навечерието на базарния ден. И  базарът на Афросиаб, даже в делничните дни събиращ огромно количество от хора, обещавал да  бъде много шумен и интересен.

В малкото селце, в което се родил и израстнал Абдумалик, нямало  базар, и на жителите са налагало да извършват покупки и да обменят информация в по-големите  населени места, до които имало по минимум два дена път. Това още повече засилвало нитереса на Абдумалика за  посещение на базара на Афросиаб.

Спокойно бродейки  по улицата, застлана с камък, той  с любопитство разглеждал домовете и хората. Болшинството минувачи се движели в същото направлении, като Абдумалик. Някои ходели на групи, други водели деца. Вече около пазарния площад Абдумалик усещал мириса на храна, готвена някъде на  базара. Някои миризми му били познати. Други се издигали от блюда, за които той нямал и  представа. Покрай миризмите на ястията, се чувствали миризмите на подправки, свежообработена кожа, миризми на нови тъкани и  различни плодове.

Едва успял Абдумалик да се влее в базарната тълпа, и буквално го оглушил специфичния шум, създавн от моного  десетки едновременно говорещи хора, смях и отделни викове. Търговците един през друг викали клиенти, описвайки  цялата му красота своят товар, канейки ги да разгледат, да опитат, да премерят, да подържат и да купят. А да се разгледа  действително имало какво.

С неописуеми цветове  сияли новите чапани, украсени със златни  нитки, блестяли на слънцето огромните  хуми за вода и масло, благородно сияли острията на ножове с най-различни форми и размери. А килимите! Такова буйство от цветове никога не бил виждал Абдумалик не само в своето село, но даже и на сън. Небивалата красота на  орнаментите, украсяващи килимите, покорявали със своята  точност и неповторимост. Имало и малки килимчета, и огромни килими, с което можело да се покрият няколко къщи. При вида на един, или друг орнамент  пропадало усещането за реалност, сякаш пъстротата на боите и изяществото на  линиите се стараели да омагьосат  и да всмучат в себе си гледащият, да го направят част от  своята композиция.

Много скоро от изобилието на цветове,  шумове и миризми, на  Абдумалик се завъртяла главата. Приискало му се да приседне и осмисли получените възприятия. При това, той от вечерта нищо не бил ял, а в увлечението си да разгледа вълшебните стоки, изгубил представа за времето.

Да намери неголяма чайхана, една от многото  на базара, било не трудно, необходимо било само да се движе по милизмата на храната, което  Абдумалик и направил. Вече засити глада си и отпивайки от поднесения му чай, дълго размышлял за това, че едва ли някога ще види нещо, превъзхождащо по грандиозност и богатство впечатлителния  базар на  Афросиаб.

Хвърлихме последен поглед върху голите хълмове, върху които получил своите преживявания Абдумалик. За пореден път ме обзе тази ярост срещу разрушенията. Кому и защо е било нужно да се разруши нещо, построено с труда и средствата на хората. За начесване на чие его се е наложило да се срине до основи цял град? С къщи, с пазар, с кипящи от живот улици. Колко еднакви сме хората и как вършим едни и същи ненужни и съсипващи деяния през различните исторически периоди.

Отново на алеята-път и се отправихме към следваща точка от набелязаната ни програма. Мавзолеят на  Ходжа Данияр.

Голям билборд с Амир Темур на него ни посочи правилната отбивка и се оказахме в подножието на мавзолея.

Гробницата – мавзолей на велик човек.

Ходжа Данияр, наречен от  мюсулманите.

Библейският пророк Даниил,  наречен от християните.

Един от четирите велики юдеистки пророци Даниел, наречен от юдеите

А е разположена на брега на река Сиаб, до  хълмовете на Афросиаб.

Въпреки че все още текат спорове чие тяло е погребано в него и дали изобщо има погребано тяло, мястото на мавзолея покорява със своя покой и всепоглъщаща вяра.

Основните теории сочат, че именно мощите на свети Даниил са положени в него.

Даниил, чието  име се превежда от  иврид като “съдия Бог” или “Бог мой съдияя”, бил роден на Святата земя Йерусалим в 603 година  до нашата ера като потомък на царете Давид и Соломон.

В 586 год. до н. е. Израел бил превзет от  Навуходоносор. Даниил, заедно с  други юноши-юдеи, принадлежащи към знатни родове, бил пленен и отправен във Вавилон. Но не измъчвали и не затворили младият мъж завоевателите му. А го изпратили в училище, в което задължителни  предмети били астрологията и изкуството на  тълкуване на сънищата. Даниил, за да не предаде своята религия, успял да получи разрешение да  не употребява в храната си месо, а да яде само плодове. И да не пие вино.

Сле успешното си завършване, Даниил постъпил на служба в царския двор в качествето на  придворен сановник. Тук веднага забелязали ценния дар на Даниил да тълкува изключително точно сънищата. Заради него той започнал да пълкува сънищана на самия  цар Навохудоносор. И благодарение на своя  талант, той бързо израстнал в служлата си. Царят го направил един от най-приближените си съветници.

Високото си положение той  запазил и след  покоряването на Вавилон и станал съветник на приемниците на  Навохудоносор – Дарий и Кир.

Завидели на Даниил няколко езически велможи и го наклеветили пред Дарий Мидийски. И заповядал царят да бъде хвърлен пропока за храна на лъвовете. Бог бил милостив към Даниил. Нито един лъв не го докоснал. А когато Дарий осъзнал грешката си, хвърлил на лъвовете велможите – клеветници. И лъвовете тутакси ги разкъсали.

Във времето на царуването на Кир съдбата отново  била благосклонна към Даниил. Останал той на висок  пост при двора и успял да измоли от Кир освобождението на пленените евреи.

На третата  година от  властвоването на  Кир във Вавилон,  Даниил получава откровения за бъдещето на народите по света. И го описва в пророческа книга, съставена от 14 глави. Написана била тя на два езика – иврид и юдейско-арамейски. От  многочислени исторически източници е известно, чео Даниил  съвершено владеел и двата езика.

Старините си Даниил изкарал в град  Сузи. В него и  благословено завършил  своя житейски път и бил погребан в гробницата на  царете. От тогава съществува поверие, че духът на  Даниил охранява града, пази го от всякакви беди и му носиблагополучие.

Дали именно неговите мощи   се намират в мавзолея в Самарканд, все още не е ясно. Но всеки ден в него идват множество хора на поклонение пред светия, на когото вярват че държат охраната на града си. През вамзолея задължително минават и всички официални делегации – гости на града.

Учуди ме дължината на самия саркофаг. Все пак, в него се твърди да се намира само дясната  ръка на светеца. Оказа се, че и за това има приказка. Според нея служителите на мавзолея нееднократно са увеличавали гробницата и саркофага. Твърдяли те, че в години на особен просперитет, костите на светеца растат. И днес дължината на саркофага вече 18 метра. Приказката разказва, че  ръката на  Даниил ще  расте докато успее с нея да обгърне цялата планета. И тогава на Земята ще настъпи рай.

Според друго обяснение, Тамерлан умишлено  построил саркофага с такава дължина, за да не могат врагове и алчни хора да намерят в него  мощи           те.

В  мавзолея се влиза без обувки. Поклонниците обикалят около саркофага три пъти в пълно мълчание. След това всички сядат и уредникът  чете молитва. Според вярванията, ако по време на четене на молитвата, уредникът случайно се прозее, то на някой от  молещите се се опрощават  греховете.

Множество легенди са запазени до наши дни за загадъчната поява на гробницата – мавзолей в Самарканд. Една от друга по – невероятни.

Най- разпространената повелява, че този прекрасен мавзолей е съграден от Амир Темур в желанието си да даде на Самарканд и неговите жители защита и благоденствие, благодарение на покровителството от  духа на  Даниил.

А историята започва по време на поредния похода в Мала Азия, когато  Тамерлан не успял да покори Сузи. Богослови му разказали, че градът е  защитен от  светите мощи на пророка Даниил. Тогава Тамерлан подписал съглашение, че ще  остави града на мира срещу позволението да отнесе в родината си дясната ръка на светия.

Речено, сторено. Предал управникът на града дясната ръка на св. Даниил. И била доверена на конник. Тръгнал той към Самарканд. Но когато стигнал до мястото на мавзолея, конят се спрял и нямало сила, която да го накара да продължи. А когато ударил с копито земята, от нея избликнал целебен извор. Така било взето решение да се издигне гробница, в която да бъдат положени мощите на св. Даниил именно тук, на брега на  река Сиаб.

В друга легенда мощите били пренесени не с кон, а с камила. И когато керванът приближили Самарканд, камилата се спряла на това място. А то дотам приличало на Сузи, че приели това за знак и изградили мавзолея. В същия ден от земята избликнал целебен извор.

Според трета, в Самарканд са положени не мощите на  светеца, а пръст от могилата му. Според каноните на исляма, погребението на починалите трябва да бъде извършено незабавно. А да се безпокоят останките на почиващите  в мир, не се разрешава. И като добър мюсулманин, Тамерлан не би могъл да си позволи да  вземе част от  останките на светеца, дори в името на толкова благородна цел като  благополучието на  столицата на своята империя. Заради това  Темур взел пръст от могилата на светеца и смесвайки я с пръст от  самаркандската земя, извършил погребение, над което по-късно издигнал  мавзолей.

Извор в подножието на мавзолея има и до днес. Вярата, че водата му е лечебна, води до него хора от цяла Средна Азия.

Само че учените не потвърждават историята от легендите с исторически факти.

А на нас ни остана посещенито на това тихо и свято място. Срещата с местни млади мъже и гледките от височината на могилата.

Хапнахме по един пирожок и продължихме по същия път към обсерваторията на Улук`бек.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език