Историята на парка започва със създаването му през 1882 година. Далеч по-малък от днешния обширен парк, тогава носил наименованието Константиновски парк.
През 1994 година в центъра на стария малък парк е издигнат паметник на Амир Темур. И в негова чест паркът е разширен и превърнат в обширно място за разходка след много зеленина и фонтани. А на 31.08.1994г. на парка е дадено името на любимия за узбеките пълководец и държавник Парк на Амир Темур.
За да почетат иключителната си любов и признателност към древния пълководец, строителите на парка са го изградили като кръгова система. От паметника започват 8 алеи. Те пък дават началото на 8 улици, които извеждат пътника чак до околовръстното на Ташкент. Другото важно значение на тези 8 улици е, че дават началото на важните пътища, водещи до всички кътчета на държавата.
Не напразно е отдадената почит. Много е направил Амир Темур за Узбекистан. Ще има нарочно място неговото дело в настоящото писание.
А изправени пред паметника му, видяхме бронзовата му фигура. Облечен в царствени дрехи върху своя кон.
Върху постамента на паметника авторът му Илия Джаббаров е гравирал на четири езика знаменития девиз на великия пълководец : „Силата е в справедливостта“
Продължавайки по една от алеите от паметника, без да сме целяли, попаднахме на най – известната им търговска улица – Улицата на художниците. Иначе Проспект Мирзо Улукбек. Бях чела за неповторимия й артистичен вид и много държах да я посетим. Отпадна ми още едно притеснение – дали ще я намерим. Вече бяхме на нея. Поради ранния час будките за напитки и лакомства бяха затворени. А машините за захарен памук тихо надничаха зад техните прозорци.
Кръстена така заради множеството художници, които рисуваха произведенията си на нея. В ранния час не успяхме да ги видим. За щастие, на връщане към хотела на улицата вече се бяха разположили първите художници. И първите им обекти бяха изложили лицата си на милостта на четките им. Именно много художници, бях чела, че изпълват с колорит тази улица. Е, щяхме да се върнем на нея в по-късен час.
Непосредствено от другата й страна се оказа Площадът на независимостта Мустакиллик майдони.
С красиви фонтани. Височината на струята им достигала 7 метра, пишеше в гуристическия гид. А широките гранитни стъпала, които ги съединяват водят до огромна колонада-дъга в източната част на площада, съставена от 16 колони от бял мрамор.
Отново според гида, на площада било винаги шумно и многолюдно. Прохладата на фонтаните му привличали местните граждани.
Дали поради ранния част, или все още настъпващата пролет, не успяхме да видим работещите фонтани. Затова си позволих да заимствам една тяхна снимка от безкрайното пространство на „мрежата“.
От централната арка на колонадата започва алея към гранитен обелиск. А на него е поставен паметник във вид на бронзов глобус. Символическо изображение на нашата Земя с изгравиран на него контур на територията на днешен Узбекистан. Символиката на паметника продължава и в изградената непосредствено пред обелиска фигура на млада девойка с бебе в ръце. Тя пък символизира младостта на независимата държава. И на нея, както и на невръстното бебе предстои да порастне и да придобие блестящо бъдеще.
Мрачен се оказа нашият първи ден в Ташкент. А пък красив паметника. И комбинацията доведе до желанието ми да публикувам слънчева и цветна снимка от мрежата /третата по ред/. С благодарност към създателя й.
Нали там ни чакаше туристическият червен и двуетажен автобус. Любезният шофьор ни обясни, че тъй като няма много туристи, автобусите не тръгват на всеки от посочените кръгли часове. Тръгват при събирането на минимум 6 човека. Автобусът обикаля целия град и прави само три спирки. На първата и втората чака по 10 минути, а на третата 20. На въпросът ми „а може ли с този билет да се качим на следващия?” (както е навсякъде из Европа), ни отговори, че принципно може, но следващ автобус може и да няма поради липса на желаещи да го ползват. Явно, самостоятелният туризъм из Узбекистан беше в зората на своето развитие.
Платихме два билета за туристическия автобус на немислима цена от 10 лв. на човек и се метнахме на втория етаж. А той се оказа разделен на открита и закрита част. Поради преминалия през нощта дъжд, външните седалки си бяха напълно мокри. Туристическото обслужване не беше стигнало до етап да се положи труд за осигуряване на избор на единадесетте пътника. Затова всички чинно се настанихме в закритата част. Още повече, само в нея течеше обяснение на забележителностите по маршрута. При това по тонколоните това обяснение беше на руски. За несигурните в познанията си, бяха предоставени слушалки, които водеха до достъп на същия текст на английски език. Повече избор нямаше. Достатъчно. Все пак, Узбекистан се беше открил пред света само преди няколко месеца.
