Както се убедих от запознаването с историята на този древен народ, случвал е на управници достатъчно дълго време. Повечето от управляващите го ханове били изключително интелигентни и духовни хора. Истински водачи на нацията си. И наред с великите битки, успявали да се занимават и с наука, че и с поезия.
И много медресета били построени. Много млади умове се развивали в учебните им стаи.
Едно от най-старите е Медресе на Шергази хан /ShergOzihon Madrasasi/.
Издигнато в самия център на Ичан Кала, непосредствено до комплекса на Пахлаван Махмуд. Започнало строителството му през 1718 година по нареждане на Шергази хан. И било извършено от пленниците, взети при успешния му поход в Хорасан.
Тази победа окичила хана с титлите „Божият лъв“ и „Слънцето на света“. Явно заслужени били, тъй като именно с построяването на учебно заведение решил да отбележи великата си победа ханът. Толкова много знаменити поети и учени от Хива и съседните ханства получили своето обучение в това медресе, че то останало в народа с титлата „Обител на знанията“.
Двуетажен е само входът. А самата сграда е едноетажна и в нея са изградени 55 худжри – стаи за обучение и обитаване от учащите се, а също и зала за провеждане на лекции.
Ознаменувало победата му, в същото това медресе намерил смъртта си ханът. Обещал той на пленените строители, че ще върне свободата им след завършване на строежа. Само дето поради незнайни причини непрекъснато препятствал този завършек. И не издържали пленниците. Все пак били не строители, а бивши воини. И разгневени от поредното му неприемане на обекта, го убили през 1720 година.
На своеобразен площад са изградени едно срещу друго две медресета. На Алакул хан и на Мухаммад Рахим хан.
Вдясно е синьото медресе на Мухаммад Рахим хан–Medressa Muhammed Amin Khan. Издигнато в 1876 година по заповед на Мухаммад Рахим хан. Както повечето му предшественици, и той бил изключително просветен монарх и се славил сред народа като покровител на учените и поетите.
И тъй като ханът бил голям покровител на науката, разпоредил в медресето да бъдат изградени учебни аудитории и богата библиотека. За учениците били построени 70 худжри – стаи за живеене и подготовка. Иновативно за времето си, към всяка стая – худжра била предвидена и по една съвсем малка стаичка, използвана за домакински нужди.
Във вътрешността пък на самото учебно заведение имаше обособен базар. А покрай новите предлагани стоки бяха изложени старите битови съдове. Тук беше старият самовар. И чайниците с дълги чучури, от които източните народи наливат своя чай. А за да стане истински вкусен и полезен, задължително се излива той на няколко пъти. Красивият ритуал наблюдавах в Мароко. С отработени жестове домакинът изливаше чая от чайника. При това го вдигаше на високо, та струята да пада дълго. След това връщаше чая в чайника и повтаряше процедурата няколко пъти. Едва след това напитката беше готова за поднасяне.
