Великата китайска стена

И като се е  казало „Китай“, не можеше да се размина без Великата китайска стена.

И набързо си спретнах екскурзия до там.

Стената се оказа  система от отбранителни съоръжения, изградени от камък, тухли, уплътнен земен насип и дърво. Строена е  от изток на запад по историческата северна граница на страната за нейната защита от нападенията на различни номадски народи.

Строена била стената на няколко етапа. Няколко отделни стени били построени още през VII век пр. Хр. А през следващите столетия са свързани в едно, разширени и усилени. Тогава и получават името Великата стена.

Великата стена е реконструирана, поддържана и подобрявана от различни династии, като по-голямата част от запазеното до наши дни е от епохата на династията Мин (1368 – 1644).

Освен за отбранителни цели Великата стена била използвана и за осъществяване на граничен контрол. Той пък  позволявал напълно  ефективното налагане на мита на превозваните по Пътя на коприната стоки. Освен финансов, контролът служел и за контрол на имиграцията и емиграцията.

По протежение на стената има изградени и отбранителни съоръжения като   наблюдателни кули, казарми, гарнизони. Изградени били и  системи за димна или светлинна сигнализация.

А широката й горна част била  използвана и като транспортен коридор.

В подножието на туристическия вход към стената открих прекрасна градина.

А в нея още по-прекрасна и цветно осветена изкуствена пещера.

Добрите организатори, пък, ни бяха приготвили и вкусен обяд. Китайската храна, известна тук като „храна“, идваше постъпателно и беше разполагана на въртящата се вътрешна част на кръглата ни маса. И различните ястия обикаляха гладните сътрапезници. Силно впечатление ми направи, че самите китайци не се хвърляха смело на белия ориз. И те от останалите вкусни яхнии всякакви предпочитаха.