И друго не можех да не направя, докато съм в Китай. Нямаше как да пропусна Хонконг. Вълнуваше съзнанието ми този островен град. Големият бизнес, огромните небостъргачи. Ето, там щях да ги погледам с удоволствие. На мястото си бяха. В точния град издигнати.
За 100 евро бяха приготвили самолетни билети добрите хора. И една прекрасна сутрин кацнах в града на Големия бизнес.
И наистина огромни небостъргачи ме посрещнаха. Толкова бяха високи, че трудно ги хващах дори с моя широкообективен апарат.
А в подножието им животът носеше прозаичното си ежедневие. Гражданите му с раници на гърба бързаха по делата си. Бездомна дама събираше тъжното си имане. Служителите на реда проверяваха изрядността на минаващия таксиметров автомобил. Ежедневие като във всеки друг град.
Различното бяха огромните небостъргачи наоколо.
А докато ги гледах, нещо ме втрещи особено. Огромното количество климатици. Като пиявици се бяха впили във високите сгради. И зад всеки климатик живееше човек, или семейство. Какво потресаващо количество хора живееха на няма и шепа място. Какво количество енергии, шумове и съдби събираха тези небостъргачи. Дори не можех да си представя количеството хора, които биха се изсипали от етажите на трите небостърача, подредени един до друг.
Така и изглеждаха жилищните космополитни блокове. Посърнали и ежедневни като стопаните си. Сякаш свидетели на една поотминала слава. И доста позанемаренички на места.
Хипнотизираха ме огромните им тела. Все си мислех как ли се поддържа подобна огромна фасада. Ето ти онагледено съвременно противоречие. Строиш нещо космополитно. И докато е новичко и лъскавко, радва окото и демонстрира пред околните славата и просперитета на владелеца. И като поотмине първоначалната лъскавина и придобие нужда от неизбежните поправки, владелецът се изправя рязко пред трудността да ремонтира това космополитно тяло. Че и тук основният строителен закон – по-лесно е да построш ново, отколкото да ремонтираш старо, си действа. Те ти олицетворение на временното и непостоянното. Нещото, което е било демонстрация на просперитета и добра реклама за кратко, за дълго след това се превръща в паметник на неугледността. И вместо да хвали владецелеца, му създавата побледнял и по-скоро отблъскващ имидж. Още повече, все се намира по някой нов и все още лъскав съсед да издигне снага в контрастно великолепие.
Още по-ярко тази отминаваща си красота се виждаше наоколо.
Насред огромното струпване бетон красива зелена градина открих. И добре беше замислена. Но и нея отминаващата си слава не беше подминала. Ръждясали бяха красивите фонтани. Но пък красиво виеха все още покривите си будистките пагоди.
И, от градинка на градинка, достигнах до крайбрежната част на островния град.
Тук бяха струпани огромните жилищни и административни сгради. Всяка една виеше снагата си, сякаш надпреварвайки се коя по-скоро облаците ще достине.
Интересно, и в други подобни градове най-голямо скупчване на небостъргачи бях виждала именно покрай водоема на съответния град. Може би заради тази оскъдна гледка на истинското се стараеха имащите да живеят и творят тук. Че насред каменния град поне шепа гледка към природата да си осигурят.
Въпреки че на мен на носител на отминало величие ми изглеждаше града, според знаещите, все още Хонконг заема десетата по големина търговска зона в света и е 11-ият по големина банков център в света. Слави се не само с процъфтяваща икономика, но и с една от най-свободните в света, до голяма степен базирана на международната търгоия.
За това, може би, способства фактът, че Хонконг е бивша колония на Великобританя. И до днес той е със странен за мен статут. Хем е зависима територия, хем пък специален административен район в Китайската народна република.
Това е и пълното му наименование. Специален административен район Хонконг. И включва остров Хонконг, полуостров Коулун и 235 крайбрежни малки острова. На общата му площ от 1104 km2 живеят близо 8 милиона души, повече от 90 процента от които китайци.
