И кацнахме един прекрасен ден във Вилнюс. Кола под наем от летището и вече сме по литвийските пътища.
Разбира се, хостелът ни се намираше в историческата част на града. Затова просто паркирахме автомобила пред него и драснахме навън.
А навън си стояха вековните средновековни сгради и църкви.
Старият град на Вилнюс (на литовски: Vilniaus senamiestis).
Площта му, от 3,59 квадратни километра, го нарежда сред най-големите оцелели средновековни стари градове в Северна Европа. И не напразно. Обхваща той 74 квартала и 70 улици. На огромната му площ са построени 1487 сгради. А поради постоянно променящото се културно влияние в града през годините, днес той радва туристите с прекрасна мозайка от постройки в готически, ренесансов, бароков и неокласически стилове.
Една от основните улици в Стария град е красивата Улица Пилиес (Pilies street). Буквалният превод от литовски (Pilies gatvė) краси улицата с наименованието „Улица на замъка“.
Красивата улица е и основното място във Вилнюс, на което туристите могат да си закупят сувенири. А най-типични са кехлибарените бижута и ленените дрехи.
На тази улица се провежда и панаирът Kaziukas, който събира народни художници от четирите краища на Литва, за да изложат и продадат най-новите си стоки.
Улицата е място и за всякакви други фестивали. Било то Коледен, Великденски, по повод на деня на възстановяване на независимостта, или просто спонтанно тържество след голяма победа за литовския баскетболен отбор. ( Баскетболът в Литва е малко по-популярен от всемирния любимец, футболът.)
Бърз преход обратно по улица Pilies и се озовахме на Катедралният площад във Вилнюс (The Cathedral Square in Vilnius) (на литовски: Katedros aikštė).
Главният площад на Стария град на Вилнюс и любимо място за жителите и гостите на града. А освен че е най-оживеното и важно място в града, площадът е и един от най-значимите и широко известни символи на Литва.
Основан бил Катедралният площад през 19 век, по време на реконструкцията и обновяването на катедралата. Преди това районът бил гъсто населен и застроен със средновековни и ренесансови къщи. Част от сегашната му площ била заета някога и от Долния замък.
След създаването му по време на руската окупация, на него били провеждани руските военни паради.
През 1905 г. пък бил издигнат паметник на Екатерина Велика. Не се харесало, явно, това на местните граждани. И когато през 1915 г. градът бил окупиран от Германия, и на местната полска администрация било разрешено да управлява града, паметникът бил унищожен.
Днес площадът се използва за срещи на местните. По Коледа целият е украсен с най-различни коледни декорации, включително и с рождественски сцени на открито. Тук се провеждат и ежегодните публични тържества в навечерието на Нова година.
А ние го случихме с пуснати множество балони над величествените бели сгради.
Една от тези величествени бели сгради на площада е Катедралната базилика „Св. Станислав и Св. Ладислав Вилнюски“ (The Cathedral Basilica of St Stanislaus and St Ladislaus of Vilnius), главната римокатолическа катедрала на Литва.
Коронациите на великите херцози на Литва били провеждани в нея. В нейните крипти и катакомби били погребани много известни личности от литовската и полската история.
Украсена е катедралата с повече от четиридесет произведения на изкуството, датиращи от 16 до 19 век.
Една от най-отличителните черти на площада е камбанарията на катедралата. Необичайно за католическите църкви извън Италия, разположена е тя на няколко метра от самата катедрала.
Заради тази необичайна странност много учени предполагат, че кулата всъщност била една от кулите на древните градски стени на средновековния Долен замък, който някога стоял близо до съвременния площад.
На интересна находка се натъкнали реставраторите на Катедралата в наши дни. Открили оригиналният под, положен по времето на цар Миндаугас, както и останките от катедралата, построена през 1387 година. На стената на един от подземните параклиси на катедралата била намерена и стенопис от края на 14 век, най-старата известна стенопис в Литва.
И друго откритие сторили реставраторите. И учените го определили като разкритие на олтарите на предполагаем езически храм
И смятат те, че в предхристиянските времена в храм, издигнат на мястото на катедралата, бил почитан балтийския езически бог Перкунас.
Предполагат те също, че литовският крал Миндаугас наредил изграждането на оригиналната катедрала през 1251 г. след покръстването си и назначаването на епископ в Литва.
А след смъртта на Миндаугас през 1263 г. първата катедрала отново се превърнала място на езическо поклонение.
Трудна история имала Катедралата.
През 1387 г., когато в Литва официално било прието християнството, започнало разширяването й. И тя се превърнала в готическа катедрала с пет параклиса. Само дето не оцеляла дълго. Изгоряла още през 1419 г.
Построена наново през 1429 г., по време на подготовката за коронясването за крал на Литва на Витовт. Тогава тя имала три кораба и четири кръгли кули в ъглите си.
През 1522 г. Катедралата била реновирана и на върха на защитната кула на Долния замък била построена камбанария. Друг пожар почти напълно унищожи катедралата през 1530 г. И отново била възстановена между 1534 – 1557 г. като били добавени още параклиси и криптите. И Катедралата придобила архитектурния вид на Ренесансова сграда.
Тук през 1529 г. бил коронован за велик херцог на Литва престолонаследникът и бъдещ крал на Полша Сигизмунд II Август.
И нов пожар последвал през 1610 г. И отново била възстановена. Този път били добавени двете предни кули.
Повече пожари не е имало. Дошли руски войски. Победили в Руско-полската война от 1654–1667. И завзели Вилнюс. И повредили Катедралата.
Отново била реконструирана Катедралата през 1691-1692 г. Тогава вече била украсена със стенописи от Микеланджело Палони, а олтарът и мазилките били творение на Пиетро Перти.
Изграден бил параклис с епитафия със сърцето на Владислав IV Ваза. А символизирал този параклис славата на полско-литовския съюз и общата им история.
Нова беда сполетяла Катедралата през 1769 г.. Срутила се южната й кула. И не само разрушила сводовете на съседния параклис, но и убила 6 души.
След поредното възстановяване през 1783 г., Катедралата придобила сегашния си строго четириъгълен вид в неокласически стил, характерен за местните обществени сгради. Главната фасада била украсена със скулптури на Четирите евангелисти от италианския скулптор Томазо Риги.
Поредната повреда Катедралата преживяла в съветските времена, когато била превърната в склад.
Едва през 1989 г. бил възстановен статутът й на храм Божи. А окончателната й реставрация била завършена през 2008 г.
