За щастие, към онзи прекрасен момент нямаше конфликт, та действаха общите правила. А за целите на туризма, измислили ги бяха удобно двете държави – едната призната, другата не. Единствено се наложи да сменим автобуса на границата. Че израелско превозно средство не било добре дошло в Палестина. Оставихме на границата и израелския ни водач. И заедно с палестинския автобус, получихме и палестински водач-дама. И с него на граничния пункт застанахме. И това беше моментът, в който осъзнах на живо честота на новинарските съобщения за „напрежение в ивицата Газа“.
Митничарка се качи в автобуса ни. 18-19 годишна. С млада и буйна кръв. И автомат през рамо. Не й беше възпитанието силната страна. Че израелският ни водач си говореше с нас на руски, не беше чудно. Знаех колко мнго руснаци се преселили в новата държава. Но че тази палестинска митничарка заговори на руски, ме учуди. Рускиня се случи и местната ни палестинска водачка. Та, успях да разбера разговора им, както се казва изцяло и отвътре.
Ами, не беше любезна митничарката. Това е кратката версия. Войнствено влезе. „Кви са тия българи и какво им трябвало да ни влизат в страната“ – бяха само откъслечните реплики. И можех да я оправдая. В крайна сметка, за узурпатори приемаше тя и останалите от народа й новодошлите евреи. И в нейното съзнание родината си бранеше. А грубостта към туристите … ами, като й е трудно, то и доброто отношение не се получава лесно.
И си представих ситуация по границата. Нали от двете й страни такива луди млади патрулираха. И като навсякъде по света се случва и реплики да си изпуснат. Че и до по-сериозни пререкаия да ги доведе буйната им младост. Колко пъти и на колко места по света и до ръкопашни схватки се е стигало в подобни младежки „задявки“. Само дето тук младежите с автомати бяха снабдени. И надъхани в правотата на делото си. И точно толкова лесно, колкото би прераснало едно младежко заяждане в сериозна свада навсякъде по света, точно толкова лесно се завихряли и тук свадите. Само че подплътени с автомати, влизали в новините като „напрежение от ивицата Газа“.
Тук е моментът да спомена и преувеличението по медиите. То вярно, че на граница се случвало. Но не всяко отразено от тах напрежение на истинско такова приличало. И не всяко с особени последици се отличавало. Само по време на нашия престой преживяхме ние две такива „напрежения“. Които предизвикаха близки и приятели от родината да ни се обаждат и настоятелно да молят за бързото ни завръщане. „Че знаете ли колко е страшно, казаха по медиите“. Пък ние там си бяхме. И не от медии, а от лични впечатления се водехме. И нещо страшно не видяхме. Не просто страшно, нещо различно не видяхме. Течеше си животът, минаваха покрай нас ходещите автомати. Но за отдалечения географски човек оставаше да вярва единствено на съобщеното за „страшно“.
