Витлеем – библейското мястото на рождение на Спасителя

Навлязохме така, или иначе, във Витлеем.

И ни посрещна той с улиците и жилищните си сгради.

Библейски известен е Витлеем като рожденото място на Иисус Христос. Рожденият град бил той и на Давид, вторият цар на Израел. Заради това  го  нарича Библията също „градът на Давид“. Според библейско пророчество (Михей 5:2) Месията трябвало да бъде негов потомък и да се роди в неговия град.

И в този град се родил Иисус Христос.

И свикан бил Първия вселенски събор по време на управлението на император Константин. И взели решение  мъдреците храмове да бъдат изградени върху местата, свързани с живота на Иисус.

И в изпълнение на това решение, през 327 г. майката на император Константин, канонизираната по-късно като  светица Елена, наредила отпочване на строителство на голям храм над мястото, на което се вярвало, че  била пещерата, в която се родил Иисус Христос.

Завършен бил строежът  през 339 г. И била издигната Базиликата „Рождество Христово“.

Много разрушения и ремонти преживял храмът. И много религии се намесили в историята й. И днес била разширена до около 12 000 кв. м. И се управлява съвместно от Гръцката православна, Римокатолическата и Арменската апостолическа църкви. И трите кръста над храма се издигаха.

Само дето както почти всичко в Израел, и това объркано било. И трите църкви, уж все на един Бог служат. И на единия си Бог в храма и трите поддържат монашески общности. Само дето що така честичко забравяли, че Богът им един, та се стигало до жестоки разпри. И не за твърде духовни и екзистенциални неща, да речеш. Ами за битовизми всякакви. От типа  кой да чисти пода, като например. И така люти били споровете понякога, че до намеса на полицията се стигало нерядко. Че  да възстанови реда в храма Божи и да озапти Божиите служители.

Именно това безумие ни следваше през цялото ни поклонническо пътуване.

А сега влязохме в базиликата. Огромна и средновековно тъмна.

И пещерата, в която се родил Христос бе в центъра й.

Сребърна витлеемска звезда бележеше точното място на раждането.

И никак не личеше, че три църкви я стопанисваха. Доста занемарен вид имаше, милата базилика.

И ето я тъжната история.

„Първото разрушение храмът претърпял още през 6-ти век. Още тогава бил опожарен и разрушен по време размирици между евреи и самаряни.

Император Юстиниан I възстановил църквата през 565 г

По-късно кръстоносците от Латинското кралство в Йерусалим, с разрешението и помощта от византийския император, извършили множество ремонти и подобрения на храма.  По тяхно време служил храмът за коронация на кралете-кръстоносци. В него бил коронясан и първият крал на Йерусалим.

През април 1244 г. храмът отново бил осквернен, този път от османците.

Бургундия се заела с поредното възстановяване. И през 1480 г. извършила ремонтни дейности с помощта на осигуреното от Англия олово. Самата Бургундия донесла дърво за храма. А  работници били докарани от Република Венеция.

След този съвместен труд стоял храмът необезпокояван известно време. И настъпил следващият разрушителен цикъл. Случили се във Витлеем поредица земетресения и вторични трусове между 1834 и 1837 г. И нанесли те значителни щети на църквата. Повредени били камбанарията, част от пещерата и самата сграда.

И така си останала в окаяно състояние до 1846 г. На всичкото отгоре, разграбени били голяма част от мраморните й подове. И вградени били в други сгради в целия регион. През 1846 г. била открадната и сребърната витлеемска звезда, оставена на  мястото на раждането на Иисус.

През 1851 г., храмът попаднал в ръцете на Османската империя.

А около Коледа 1852 г. Наполеон III се заел с възстановяване на старата базилика. Изпратил той  свой посланик в Османската империя и принудил османците да признаят Франция като „суверенна власт“ в Светите земи. Съгласил се  османският султан и сложил  латински надпис на мястото на сребърната звезда.

И за да не бъде всичко мирно и добро, намесила се в спора и  Русия. И изпратила срещу османците армия към Дунав. И разсъдил султанът, че не взел бил най-правилното решение. Отказал на френския двор и възстановил гръцкото управление върху църквите по Светите земи.

Предпоследното насилие се случило през април 2002 г. Тогава, по време на Втората Интифада, 50 въоръжени палестинци, издирвани от Израелската отбрана, се заключили в църквата и взели за заложници 200 монаси и цивилни палестинци. Поради историческата стойност на сградата, израелската армия не разрушила сградата. Обсадата, обаче,  продължила 39 дни. Част от палестинците били застреляни от израелски снайперисти. Останалите, след дълги преговори били евакуирани в Газа, Испания и Италия.

Последното за сега, се случило през 2014 г. Малко след посещението на Папа Франциск в Израел църквата била подпалена от неизвестен извършител.

И днес я намерихме в леко окаяно състояние.

В общи линии, крепи се сградата на магия и добра воля. Но случи ли се земетресение, или токов удар, например, може и доста неприятности на сградата да доведат. Не била ремонтирана тя от 19 век. И въпреки управлението й днес от трите основни църкви, ни една не поемала отговорност за поддържането й. Единствено, за да се спазят законовите разпоредби, през 2008 година била  включена Базиликата  в списъка със 100-те на-застрашени световни забележителности от Фондацията за световно наследство.

С много очаквания влязох в храма. Все пак, мястото на раждане на Месията.

А излязох с натежало сърце. Така ли сме неразумни човеците?! Така ли не могат да поделят влиянието  и финансите си църквите?!

А навън бе паднал веке мракът. И Луната бе огряла Витлеемската пещера. И по-мъдра от нас, човеците, се оказа тя. Еднакво грееше. По един начин огряваше храмовете на различните религии.

Разтъпкахме си ние разочарованието по нощните витлеемски улици, па тръгнахме наново границата да минаваме.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език