Не „Отивам в Йерусалим„. „Изкачвам се в Йерусалим„. Това бил изразът на древния език на Иисус Христос, арамейския език.
И не само защото върху хълм бил съграден градът. Не изкачването по стръмните му улици имали предвид древните. А извисяването към Бога. Именно Йерусалим приемали те за място, на което е най-близо Богът. А към Него се пристъпя със стремяща се към извисяване душа.
Затова се качихме първо и ние на самия връх. И оттам погледнахме древния Йерусалим.
Храмовият хълм. Или, Благородното светилище. Най-свещеното място за юдейската религия и второто най-свещено място за исляма.
Това е древната библейска Мория, за която говори Старият завет.
Това високо място било култовият център на земите на йевусеите в края на III хилядолетие пр. Хр.
На този хълм бил издигнат Първият храм, а след разрушаването му – и Вторият храм. И двата в древността наричани били просто Храмът. И бил това най-важният за юдеите храм. И нямали други религиозни сгради много време.
Нищо не останало днес от този Храм. Останала днес само една от подпорните стени на хълма, върху който бил построен Храмът. И нея евреите нарекли „Стената на плача“. И при нея отиват с най-съкровените си молитви.
На равната част на хълма, на мястото на разрушения днес Храм, се намира и третото най-свещено място за исляма, след Мека и Медина. Там бил камъкът, от който Мохамед „отскочил“ с коня си и се възнесъл на небето. И днес около него построили мюсулманите две големи светилища. Джамията „Ал Акса“ със сребърния си купол. И „Куполът на скалата“, със златен купол. И двете светилища приемат мюсюлманите за място за поклонение с почти толкова голяма важност колкото Мека и Медина.
И двете се виждат от хълма над Йерусамил. Разбира се, златният купол на Куполът на скалата (Dom of the rock) блести и акцентира върху останалите постройки.
Първоначално бил завършен Куполът на скалата през 691–92 г. по заповед на халифа на Омаядите, Абд ал-Малик на мястото на Втория еврейски храм, разрушен по време на римската обсада на Йерусалим през 70 г. Оригиналният купол се срутил през 1015 г. и бил възстановен през 1022-23 г. Днес признат бил Куполът на скалата като едно от най-старите запазени произведения на ислямската архитектура.
Особено важен бил той и за юдеите.
Основният му камък, или „благородната скала“, върху която е построен храмът, приемат в авраамските религии като мястото, където Бог е създал света и първия човек, Адам. Смята се също, че това е мястото, където Авраам се опитал да пожертва сина си и като мястото, където Божието божествено присъствие се проявява повече, отколкото на всяко друго място, към което евреите се обръщат по време на молитва.
За мюсюлманите това е мястото (по-точно скалата в центъра на постройката), от което започва така важното за мюсюлманите пътуване на Мохамед към небето.
Днес Куполът на скалата бил включен като обект на световното наследство на ЮНЕСКО. И бил наричан „най-разпознаваемата забележителност на Йерусалим“.
И, ред по редом да тръгнем по Историята.
А историята се разхожда по Старите крепостни стени на Йерусалим.
Издигнати в библейски времена. Преправяни и доизграждани от римляни, византийци, араби, кръстоносци и османци.
Седем порти израдени имало в тях. Днес отворени са денонощно шест от тях. Завинаги зазидана останала от древни времена Седмата. Златната порта (Golden Gate).
И повелява библейското писание как във времената на Иисус тя и била главният вход на града откъм изток. И през нея влязъл Той, яхнал бяло магаре. Пред нея го посрещнала тълпата с палмови клонки и възторжени възгласи „Осанна! Благословен е идещият в името Господне!“
Случило се така в Историята, че открила Христовия кръст императрица Елена през IV в. И обковала със злато и скъпоценни камъни светинята. Но дошли персите. И ограбили, и оплячкосали светия град през 622 г. В плен попаднал и Христовият кръст. В плен на персите.
И още се случило. Война между Византия и Персия. И удържал победа византийският император Ираклий. И победоносно се завърнал в Йерусалим през 628 г. И носил със себе си освободеният от вражеския плен Христов кръст.
И решил императорът, че дотам е велико деянието му, че и той като Спасителят, през Златната порта пожелал да влезе. Не върху магаре, а върху бойния си кон. Бляскаво и величествено преминаване планирал. С бляскави одежди се бил пременил. Случат го оправдавал.
Само дето Провидението не било съгласно. И кога стигнало триумфалното шествие до Златната порта, спрял се конят на Ираклий. Като закован застанал и нищо не можело да го накара да продължи.
И се намесил йерусалимският патриарх Захарий. И рекъл на императора:“Не тъй носеше кръста си нашият Спасител”.
И разбрал Божията промисъл Ираклий. Слязъл от коня си. Свалил бляскавите си одежди. Събул обущата си. И бос, и пеша внесъл в Йерусалим Христовия Кръст през Златните врата.
И заповядал след това Ираклий да зазидат Златната порта. Не можело вече друг да тъпче мястото с нозете си, след като Светият Кръст през нея минал.
Разбира се, и друго предание битува сред хората. Че била зазидана Златната порта по времето на султан Сюлейман Велики. От суеверие. Да се осуети сбъдването на вярването на християните, че в Съдния ден през тези порти ще влезе отново Спасителят.
