Слязохме от Храмовия хълм ние. И тръгнахме от низината да го катерим.
И до Давидовия град (The city of David) пристигнахме. Днес важен археологически обект и приеман за най-старата част на Йерусалим.
Разположен бил на възвишение, южно от Храмовия хълм. А днес попадал в населения главно с палестинци квартал Силуан в Източен Йерусалим.
През бронзовата епоха бил селище с градски стени. Доминирало селището над долините Тиропоеон на запад, Геена на юг и Кедрон на изток.
В това селище, според библейските писания, установил своята столица еврейският цар Давид.
Малко останало от това древно селище днес. Части от Цитаделата, станала известна като Кулата на Давид.
„Построена на мястото на поредица от по-ранни древни укрепления от Хасмонейския, Иродианския, Византийския и Ранномюсюлманския период. Разрушавана многократно през последните десетилетия на присъствието на кръстоносците в Светите земи от техните мюсюлмански врагове.
А Цитаделата, която стои днес, датира от мамелюкския и османския период“.
Не разбрах поради каква причина бе това разделение. Но освен за молби, Стената на плача успешно се използваше и за социални срещи. Твърде често зарязваха молбите младежите. Па се покачваха на пластмасови столове и надничаха от другата страна. И там, на височина над оградата и по – близо до Бога, си хортуваха с молещите се другополци.
Крайно интересна ми беше историята на Стената на плача.
Започнало всичко с изграждане в Давидовия град на така важният за юдеизма Първи храм, или Соломоновият храм (The Temple of Solomon). Първият еврейски храм в Йерусалим. Той представлявал главното място на юдаизма и място за извършване на жертвоприношения. Храмът бил завършен през 10 век пр. Хр. и разрушен от вавилонците през 586 г.пр.Хр., според едни автори, и на 29 август 587 г. пр. Хр. Според други.
„Преди смъртта си цар Давид, баща на Соломон, събира голямо количество материали за построяването на Храма на хълма Мория , където закупува земя от йевусееца Орна и извършва жертвоприношения. Давид оставил на Соломон достатъчно злато и сребро, с които да бъде построен Храмът.
Соломон, цар на тогава единственото Израелско царство, в началото на царуването си подготвя материали за строежа на храма с цел да изпълни идеите на баща си. Кара да се извадят големи каменни блокове от една кариера в Йерусалим, които трябва да послужат за основите и стените на Храма. Тези каменни блокове са подготвени и занесени до мястото под надзора на строители от град Тир.
Соломон сключва договор с тирския цар Хирам I за доставката на необходимите материали, и в частност на кедров дървен материал от ливанските гори, който е доставен по море до Яфо, откъдето е транспортиран до Йерусалим.
Следвайки традицията, Соломон се погрижил и за построяването на подходяща водоснабдителна система чрез издълбаване в скалите на големи басейни, където се стича вода, идваща по канали от водоеми, разположени близо до Витлеем. Едно от тези езера, наречено „Голямо море“, е с вместимост от над 13 000 м³. Когато водоемите се препълват, те се източват в река Кидрон.
Според библейския разказ, подготовката за строежа продължава три години. След изтичането им, през четвъртата година от царуването на Соломон, започва и самото строителство под ръководството на финикийците.
Така на единадесетата година от царуването на Соломон, седем години и половина след започване на строителството, Храмът бил завършен. Единадесет месеца по-късно, през месец Тишри, се състояла церемонията за освещаване и така Храмът бил осветен по време на празниците за настъпването на новата година
Ковчегът на завета (Арон хаКодеш) бил преместен тържествено от завесите, в които Давид го бил поставил (известни като Завесите на завета), на специално предназначено място в Храма – в Светая Светих. Разказва се как Соломон се качил на специално създадена за него платформа и вдигнал ръце към небето и сърцето си към Господ.
Продължилият седем дни празник за освещаване, заедно с последвалия го празник на шатрите, отбелязва началото на нова ера в историята на Израел. На осмия ден от празника на шатрите, Соломон позволил на събралите се там хора да си тръгнат.
Ковчегът на завета, или още кивот е описан в Библията като свещен сандък, съдържащ каменните скрижали с Десетте Божи заповеди, а също така жезъла на Аарон, както и запечатана стомна с манна небесна. Според Библията, изработването на кивота е заповядано от Бог на Мойсей в Синайската планина. Намирал се първоначално в Скинията, по-късно в Соломоновия храм.
Според Библията, кивотът служел като мощно оръжие. Така например израилтяните носят кивота със себе си при битката за Йерихон. Те надуват своите рогове 7 дни и стените на града се вбиват в земята (дори и днес при разкопките се вижда, че те са вбити в земята и много хора казват че са рухнали).
При разрушаването на Соломоновия храм в Йерусалим през 586 (587) пр.н.е., кивотът изчезнал и оттогава съществуват множество хипотези и спекулации относно неговата съдба и местоположение. Някои предполагат, че се намира в църквата Св. Сион в Етиопия.“
Това била историята на Първия храм.
След приключване на вавилонския плен, на мястото на Първия храм построили юдеите наново Йерусалимския храм, останал в историята като Вторият храм.
Построен бил той по времето на цар Ирод Велики. А за да построи огромен храм, значително по-голям от предишния, разширил той хълма и го укрепил с огромни наклонени подпорни стени.
Вторият храм бил построен през 515 г. пр. Хр., след завръщането на евреите от вавилонския плен, и е разрушен през 70 г. сл. Хр. от римския император Тит.
А след разрушаването му от храма останала само една стена. И тъй като тя била единственият остатък от Храма, днес евреите продължават да я считат за най-свещеното си място. Именно това е така наречената „Стена на плача“. Дълго време се смятало, че тази стена била една от стените на самия храм, но сега археолозите установили, че всъщност стената е една от подпорните стени, с които бил укрепен хълма, за да бъде построен Вторият храм. Но така или иначе, именно към нея се отправят евреите да отправят своите благодарности и прошения до Бога.
