Виа Долороса (Via Dolorosa), в буквален превод „Пътят на болката“. Кратката ( дълга около 500 м) уличка в стария Йерусалим. По нея се смята, че вървял Иисус Христос към Голгота – мястото на своето разпятие. И на болките, които преживял, била кръстена тя. По нея носил кръста си. Заради това някои я наричат и „Кръстния път“.
Днес по неголямото й протежени били изградени 9 от общо 14-тте спирки, които се приема да е направил Христос в последния си път. Последните пет се намират на територията на самия храм на Божи гроб.
Всъщност, днешната уличка е плод на желанието за привличане на повече поклонници от францисканския орден. Именно неговите членове поели през 1342 г. попечителството на светите места в Израел. Именно те се погрижили за изграждането на спирките. За да привлекат постоянно поклонническо присъствие на Божи гроб.
В течение на вековете точният маршрут бил променян. А не бива да се забравя, че от тъжният момент на Хистовата смърт до настоящия момент Йерусалим преживял множество почти пълни разрушения. Същата съдба следвала и самия храм, изграден на върха Голгота. И улиците, и сградите в района били разрушавани и възстановявани много пъти. Та, няма как да се твърди днес с точност, че именно по тази улица минал Христос в последния си път. Още по-малко че именно това са местата, на които направил последните си спирки.
Така или иначе, днес Via Dolorosa съществува. И свързва крепостта Антония в Мюсюлманския квартал с църквата „Възкресение Христово“, изградена върху хълма Голгота. А маршрутът с деветте спирки на Христос бил установено през XVIII век. Постепенно в годините върху осем от 14-тте спирки били изградени неголеми параклиси.
„През следващите три века култът към „страстите Христови“ и Кръстния станали особено популярни в цяла Западна Европа. В различни европейски градове се появили много църкви и олтари в памет на различни епизоди от пътя на Христос към Голгота“.
И тръгнахме и ние по поклонническия път на болката.
Започнахме от Лъвската порта на Йерусалим (The Lion’s Gate). Изградена в близост до мястото, където се намирала древната крепост Антония (построена от Ирод Велики в 36г. пр. Хр. в чест на прителя му Марк Антоний).
Съвсем близо до нея се намирал домът на майката на света Богородица, св. Анна. В този дом била и родена Светата Дева. И в него изградена била през Византийската епоха църква, посветена на Св. Богородица. Само че разрушена била тя. И през 12-ти в. над развалините на византийската базилика построили вече кръстоносците нова църква. Този път посветена на св. Анна.
Тясна бе уличката. И много поклонници я изпълваха поти непрестанно. Та, трудни бяха снимките.
Първата спирка на Виа Долороса е обозначена днес на мястото, на което в древността се намирала римската Претория – домът на закона. Там, където бил осъден Иисус от Пилат Понтийски.
Втората спирка е на практика, на същото място. Там, където бил бичуван след осъждането му, на плочника в двора на крепостта.
На мястото на Претория издигнали съвременниците ни храм. А в купола му вградили огромен трънен венец. В памет на трънения венец, който задължен бил Иисус да носи по последния си път.
Третата спирка определили на мястото, където Божият син за първи път паднал под тежестта на кръста по пътя си.
Четвъртата спирка определяла мястото на последната среща на Иисус с майка му, Мария. И бе отбелязано мястото с арменска католическа църква „Света Дева Мария“ (Armenian Catholic Church „Holy Virgin Mary“).
Петата спирка ни показа мястото, на което принуден от римските войници, Симон Киренеец поел кръста и макар за малко, помогнал на Иисус.
Шестата спирка била на мястото, на което набожната девойка Вероника изтрила с кърпа кървавата пот от лицето на Иисус и я оставила върху каменната ограда. На мястото, на което била оставена кърпата, възникнал първият „Убру“с – отпечатък от неръкотворен образ на лика на Божия син.
Днес предполагат вещите, че полученият отпечатък, наречен „Кърпата на Вероника“, се съхранява в катедралата „Свети Петър“ в Рим.
Седмата спирка бележи мятото, на което Спасителят паднал за втори път. Подпрял се на стената, за да стане. И се отпечатала дланта му на стената.
На съвременната осма спирка спрял някога Иисус да каже на няколко благочестиви жени думите „Не плачете за мен, жени йерусалимски, плачете за Вас и вашите деца”. Тя се намира срещу сувенирния базар и знака за нея е поставен върху гръцкия православен манастир „Свети Хараламбос“.
За последен път паднал Спасителят под тежестта на кръста си преди да стигне до хълма Голгота. И това е мястото на съвременната Девета спирка.
С това приключиха деветте спирки на късата улица на болката.
Започнаха стъпките на болките на съвременния ни свят.
Запозна ни с той с користта и сребролюбието на търговците при закупуване от туристите на кръстчета и иконки за осветяване всякакви. Но, за това в нарочно писание сътворих.
А иначе базар бяха спретнали насред улицата на болката.
Накрая на улицата открих нещо, още по-странно. Не свършваха този ден чудесата. И злоупотребите с божественото.
Надпис. „Праг на съдните врата ( крайна спирка на кръстния път). Храм на св. Александър Невски. Управление ИППО ( Йерусалим и Близкия изток)“.
Че и телефон имаше посочен. Чак ми стана страховито. Кой ли щеше да вдигне? И с какви ли молби-оплаквания беше редно да го занимаем?
Вярваща съм. И в съществувавето на Иисус вярвам. И във всичките велики дела, които бил извършил. Само че такава чак пародия и сребролюбие малко вповече ми идваха по тези свети места.
Само ако знаех какво в същинския храм над Божи гроб ще предстои…
