Ние направихме почти пълна обиколка по забележителностите на Туркменистан. Богати са те, още по-богата е историята им и ще я разкажа постепенно. Днес бързам да покажа накратко всяка от тях.
Най-важния информационен център за историята на народите и държавите, съществували на територията на съвременния Туркменистан е музея на Туркменистан в Ашхабад, в него са изложени всички артефакти, намерени при разкопките на древните поселища, както и макети на същите. А любезните екскурзоводи увлекателно разказват известното от изследванията на учените.
Съветът ми е да започнете обиколката и от тук, за да може по-късно, когато отидете до същинските разкопки, да видите на живо видяното от макетите в музея.
Древната Ниса
Разположена на около 20 километра западно от Ашхабад, тук са намерени останките на древна крепост от епохата на Парфянското царство, която в определен период е била и столица на империята. Крепостта е имала петиъгълна форма и е била разположена на площ от 14 хектара, а днес голяма част от нея е реставрирана и може да се видят част от дворцовите и храмови постройки.
Гьоктепе.
Някога тук се е извисявала крепост, останала последна в отбрана на превзетата от Руската империя страна. Днес от крепостта са реставрирани само част от крепостните стени, а зад тях е издигната голяма джамия. До нея има място за приготвяне на курбан и тук обичат да идват местните да почетат паметта на падналите и на своите близки.
„Вратата към ада“ – газовия кратер в Дерваза.
Пустинята Каракум заема по-голямата площ от територията на Туркменистан. В нейните недра, при изкопните работи за експлоатиране на газово находище се е получило срутване. От него по земята е преминала вълна, която е образувала три големи кратера. Един от тях е пълен с пръст и е оставен на забвение. Вторият е пълен с вода, оцветена сякаш от детски боички, а от третия, също пълен с пръст, излизал газ. За да преустановят това изливане на газ, някога запалили огнищата и те останали да горят вече няколко десетилетия.
Особено вълнуваща е гледката на горящия кратер в тъмнината на пустинната нощ. А гледката е до та вълшебна, че местните са я кръстили „Сиянието на Каракум“.
Пътят до кратера Дерваза е дълъг и минава през пустинята. Тежък е, но гледката си заслужава. А пристигналите остават да нощуват сред романтиката на старите юрти под звездите на небето на пустинята Каракум.
Куня Юргенч (Konye-Urgench).
Тук се намират останките на древния град Гургандж с руините на столицата Хорезм. Жителите му изоставят града в началото на осемнадесети век, за да основат ново селище, а Конье-Ургенч е останал непокътнат оттогава и през 2005 г. руините на Стария Ургенч са вписани в списъка на ЮНЕСКО за световно наследство.
Дехистан
Дехистан, известен също като Машад-Мисриан, е древен град в Балканския регион на Туркменистан, състоящ се от голямото гробище Машат, мавзолея Шир-Кабир от 10-ти век, руините на град Мисирян от 10-ти-15-ти век и най-старата запазена джамия на територията на Туркменистан.
В обекта са преминали изключително качествени реставрационни работи и днес откритите паметници могат да бъдат видяни сред пясъчните дюни на пустинята, където е изграден Държавен историко-културен резерват „Древен Дехистан“.
Каньонът Янгикала( Yangykala Canyon)
Каньона се намира на 160 км от Ашхабад. Пътят е малко труден,но единодушно се съгласихме, че гледката си заслужава всеки изминат километър.
Каньонът е наричан още „Огнената крепост“ и е издълбан от варовик преди 5,5 милиона години от изчезващото море Тетис.
Ние минахме от тук само през деня, но тези, които искат да се насладят на сюрреалистичните му форми в сенките на пустинната лунна светлина, могат да прекарат нощта на палатки върху огнените му скали.
Древният град Мерф.
Мерв, известен още като Мервския оазис е бил голям ирански град в Централна Азия, на историческия Път на коприната, близо до днешния град Мари в Туркменистан. Тук учените са открили следи от Човешки селища от 3-то хилядолетие пр.н.е. до 18-ти век сл.н.е. На това място са били градени различни държави. По времето на Ахеменидската империя Мерф е бил център на сатрапията Маргиана. По-късно е бил управляван от елинистични царе, парти, сасаниди, араби, газневиди, селджуци, хорезмийци и тимуриди и други.
Фолклорът, конете и кучетата на Туркменистан.
По време на пътуването ни бяхме на гости на мили хора, които ни изнесоха фолклорно представление с народни дрехи и танци.
Посетихме конюшня на туркменистанските коне от породата Ахал теке, с най-дългите крака, изящна осанка и блестяща на слънцето кожа. Именно тази блестящата козина на породата е довела до прякора им „Златни коне“. На място добрите ни домакини ни предложиха да пояздим един от тези расови жребци. Това се конете, известни с бързината и издръжливостта си, интелигентността си, тънките си гриви и отличителния си метален блясък.
Посетихме и развъдник на типичната туркменистанска порода кучета алабаи, специално създадена за борба с вълци и опазване на страдата от тях.
