Отдавна си мислех за посещение в Туркменистан и все нещо ме плашеха публикациите в социалните медии. И никак не се оказаха прави, видях Туркменистан като една привелива и слънчева страна, чиито жители и управници могат да ни научат на много.
Наистина, получаваето на разрешение за визи отне известно време, взимането на виза на летището и преминаването през множеството контроли също, но не повече от колкото в доста други държави. Досадата от лекото забавяне бе изтрита в мига, в който видяхме нашите посрещачи с по една огромна кошница със свежи цветя за всяка от нас и с по една торба с подаръци. Усмихна ни се красивата Джахан и с тази усмивка ни преведе по половината държава. Към нея се включи Давлет, директорът на туристическата ни агенция, изрази своето уважение към първите му гости от България като лично ни показа страната си и ни разказа древната й история.
А Туркменистан има какво да покаже. Затворена до скоро, днес тя се е отварила в пълния си блясък. Тримата президенти от получаването на независимостта й 0до днес са постигнали пълна безопасност и сигурност за гражданите си, в държавата почти няма никаква престъпност, няма и религиозна фанатичност, животът тече плавно и мирно. Почти веднага след получаване на независимостта си от СССР държавата е поела курс към неутралитет и поддържа това статукво като служи за стожер на мира и добрите отношения в цяла Централна Азия.
Хората са безкрайно усмихнати и красиви. Няма задължително облекло, единствено при посещение на държавните институции не са позволени шорти и джапанки. Някои от дамите ходят с дългите национални рокли, а те ги правят истински изящни и елегантни. Лицата на всички са напълно открити и приветливи. Тук не е достатъчно да кажеш „добър ден“, всеки срещнат задължително ни питаше как сме и въпросът не бе формален, събеседниците ни изчакваха отговора ни и изразяваха готовност да помогнат в случай на каквато и да било нужда. Давлет и Джахан не само се грижеха за нуждите ни, те четяха мислите ни и предугаждаха желанията ни. Толкова много ни глезеха, че направиха престоя ни в красивата им страна истински незабравим.
Имам много да разкажа и ще го направя в следващите дни и седмици, страната е пълна с история и чудеса.
Сега само бързам да започна дългия си разказ. А той отпочна от Ашхабад, столицата на Туркменистан. Всъщност, туркмените го изговарят като Ашкабад от „ашк“- „любов“ и „абад“ – „град“, Градът на любовта, така се превежда наименованието на туркменската столица. И таистина е такъв, с чисто бели сгради, с чисто бели автомобили и широки улици. Не е задължителен белият цвят, наложил се е заради жаркото слънце, единствено покривите на сградите са зелени, това бил цветът на исляма.По фасадите на красивите жилищни и обществени сгради няма климатици, те са прибрани във вътрешната страна на терасите. По улиците няма мръсни автомобили, полицаите спират водачите им и ги предупреждават да ги измият. Из цялата страна няма и изхвърлени по улиците отпадъци, дълго са се борили местните с това и днес за осем дена не можахме да открием ни една изхвърлена хартийка.
Всички градове са с бели сгради със зелени покриви, с широки улици и бели автомобили и разходката из тях е истинско удоволствие. Повечето от обществените сгради са изградени с помпозността на палати. Едни от най-красивите сгради във всеки град са училищата и библиотеките, да изпитват децата удоволствие от учението и да посещават учебните занятия с удоволствие.
Децата са цветята на народа и към тях са насочени най-много от грижите на правителството. До 14 години и образованието, и медицинските грижи за децата са напълно безплатни, за тях постоянно се строят все нови игрални зали и салони. Всички ученици са облечени в униформи, зелени рокли за момичетата и бяла риза и черен панталон за момчетата. Студентите са облечени в червени рокли момичетата и в черни костюми с бели ризи младите мъже, гледката им по улиците е истинско удоволствие.
Да, има ограничения в държавата – няма американски канали по телевизията, но няма „тик ток“ и всякакви вредности за подрастващите, те четат книги и играят на игри. На настолни игри играят и възрастните в кафенетата, общуват помежду си и се смеят, така прекарват свободното си време. В 22.00 часа затварят ресторантите и магазините и жителите на градовете могат да почиват спокойно.
Държавата е толкова богата, че е редно да бъде малко затворена, рече Давлет, да не попадат богатствата й под чуждите некрасиви ламтежи. За сметка на леките ограничения всички граждани знаят, че ако имат проблем, държавата ще се погрижи за тях. И тя се грижи, на всички младоженци се отпуска кредит с 1 процент лихва, а стойността му позволява да се покрие повече от половината от стойността на ново жилище. Новите жилища са с височина на таваните между 3 и 5 метра и се продават обзаведени и оборудвани с всяка необходима техника. Автомобилите на обществения траспорт се сменят на всеки 5 години, нови автомобили управляват и повечето от гражданите.
От няколко години туркменци строят държавата си, залесяват пустинните хълмове и градят свободния си живот. Близо 70 процента от територията на държавата е пустиня и в пустинята те бяха създали оризища. Оризища в пустинята, такова чудо не бях виждала. Използват всеки малък оазис и влага, за да отглеждат плодове и зеленчуци. И им се получава, не само получават богати реколти, но зеленчуците са истински. Истинска е и цялата храна, вкусни са и ястията, прясно приготвени от свежи продукти. Хляба и месото се печеха до нас, салатите миришеха на слънчевите зеленчуци.
Потомците на пет племена живея днес на територията на Туркменистан, техните символи са поставени на националното им знаме, техните символи красят и обществените сгради, символите на петте племена са вплетени и в прочутите туркменски килими, изработени от чиста вълна и коприна.
Топли са отношенията на туркменци в семействата, учат децата си на традициите и историята на народа си, толкова са мили и добри, че общуването с тях извика най-доброто и във всяка от нас. Истинска вълшебна приказка преживяхме в осемте дни в Туркменистан и за нея предстои да разказвам.
