И беше зимата на януари месец 2024 година.
Това пътуване се сглоби напълно случайно. По принцип искахме да пътуваме с Мира през януари някъде. И за да съм точна, не само някъде, а в Намибия, говорихме си за нея от много време. Само че последното ни пътуване в Кения и Танзания леко ми заостри вниманието върху метеорологичните особености на района. Колкото и да си мислех, че в Африка е непрекъсната жега и суша, никак не се оказа така. Всъщност, вярно е това твърдение единствено за частта на Африка, в която се шири огромната пустиня Сахара. Но извън този район има цяла една африканска вселена, а в нея ежегодно се редуват сух и дъждовен период. И никак всъщност не е приятно да се случиш във времето на дъждовния период, особено на пътешествие из природните паркове. А именно такива идеи имахме. И като си помислих колко малко ще видим зад дъждовната пелена и колко ще са тъжни снимките ни, поговорихме с Мира и решихме, че в Намибия ще ходим в друг период.
За този започнах да търся други маршрути и така се намеси случайността. Получих на електронния си адрес съобщение от българска агенция, представител на круизните компании. И ми предлагаше тя най-различни круизи с 5 процента намаление. И не че нямах и круиз в бъдещите си пътешественичеки планове, но те бяха насочени към Карибския басейн, там имаше острови, до които не бях успяла да стигна. Само че не видях круиз, който да ги комбинира в желаната ми група, а тези, които харесах, изискваха виза за САЩ, тръгваха от разни американски пристанища. Е, нямах още такава виза, та оставих тези круизи също за някой бъдещ момент. И както си ги разглеждах, попадна пред погледа ми круиз из Арабския полуостров. Вярно, че бях посещавала повечето пристанища, на които предстоеше да акустира, но пък включваше Бахрейн, където не бях ходила. На всичкото отгоре, за 8 дена пътуване предлагаше MSC цена от 400 евро на човек, а това определено цена, върху която си заслужаваше да се помисли. И нямах намерение точно натам да пътувам в този житейски момент, но изпратих предложението на Мира, ей така, като идея за бъдещи планове. Тя пък взе че много я хареса и така ентусиазирано ме подкани да я помисля по-сериозно и така нищо друго подходящо не намирах, че накрая склоних. Помогна, разбрира се, и изтичащият срок за намалението от 5 процента. Колко решения са взети въз основа на подобни намаления, само историята знае. Накратко, споделих аз за круиза и с друга приятелка, сподели я Мира с неин приятел и ето, че се оформихме група от 4 човека. Един общ разговор в приложението „Вайбър“ и решението беше взето. Оставаше да се изпълни.
Едвам намерих време между служебните ангажименти, но успях да хвана крайния срок с намалението и закупих 4-те круизни билета. Намерих и самолетни билети за по 400 евро на човек, а най-хубавото бе, че полетът бе напълно директен, излитаме в София и кацаме в Дубай, от там тръгваше корабът. И така, за 800 евро се сдобихме с пътуване от 8 дена. Е, трябваше да платим една нощувка в деня на пристигането. Самолетът кацаше в 21.20ч. в Дубай, а корабът отплаваше в 19.00ч, така че нямаше как да ги комбинираме. А след като нямаше да ги комбинираме, и след като ще плащаме една нощумка на отиване, дали пък да не платим още една след слизане от кораба и да разгледаме по-подробно Дубай? Бях изкарала там няколко дена преди години и честно казано, не ме беше впечатлил особено, много сгради, красиви небостъргачи и толкоз. Но не бяха ходили Мира и Веси и се съгласихме, че ще платим не само нощувката след кораба, ами и още една. И ето че се оформи пътуването:
Летим за Дубай, кацаме вечерта и спим.
По обяд се качваме на круизния кораб, обикаляме с него Доха, Катар, Абуд Даби, Бахрейн, острова Сир Бени Яз, прекарваме ден в открито море, връщаме се в Дубай и прекарваме и в него един ден, в които се връщаме да спим на кораба. След това слизаме, нощуваме още два пъти в Дубай и си тръгваме за родината.
Пътуването беше готово, оставаше да седна и да чета за забележителностите, които можем да посетим в отделните градове. И така бях ангажирана, че намерих време за това буквално в последната вечер. Неудобството бе, че насред всичката хубавина на кораба, не предлагше той интернет. Всъщност, предлагаше, но на цена от около 300 евро, което не бе цена, която лесно бих могла да приема, та беше хубаво да си приготвим всичко по-отрано. И както беше хубаво, така и не ни се получи много. Не бях сама този път, за всяка организация трябваше да получа съгласието на останалите трима. И тъй като така и не намерихме нужното време, оставихме всички решения на интернета в хотела след кацане. Там щяхме да резервираме хотелите за следващите нощувки, там щяхме да гледаме и за екскурзиите в Дубай за след кораба. Аз принтирах забележителностите на пристанищата по маршрута на кораба и тръгнах към Дубай.
