В музея бе оформена истинска художествена изложба, показваща морската култура в Катар и региона на Персийския залив в миналото.
Влязохме и попаднахме в света на старите ловци на перли. Много експонати имаше изложени, показваха те моделите на лодките дау, използвани от предците в Арабския залив. А за моя радост, съпътстваха ги още толкова много информационни табели и ме поведоха те в света на старите жители на пустинята, разказаха ми за строежа на старите лодки и битието на ловците на перли.
От древни времена народът на Катар има силна и дълбоко вкоренена връзка с морето. Известни като господари на моретата, катарците са намирали прехраната си в морски води чрез риболов, гмуркане за перли и презокеанска търговия. През вековете именно морето е бил животът на Катар и те са извличали най-красивото и ценно от съкровищата му, преодолявайки трудностите с неуморна решителност, за да открият много от неговите съкровища и антики.
И винаги традиционните дау лодки съпътствали живота на катарците. Всички почитаеми владетели на Катар винаги са се стремяли да създават и развиват традиционните работилници за изграждане на дау. Отделно от това те са изградали и поддържали и пристанища, оборудвани за закотвяне и поддръжка на тези лодки. А освен за прехрана, древните дау били използвани и за забавление, под егидата на владетелите били организирани различни състезания за малки и големи традиционни лодки дау, а владетелиете разпределяли награди на победителите.
Корабостроителната индустрия датира от стотици години и просперитетът на общностите на морските селища в Катар зависел до голяма степен от строителите на кораби и лодки.
Изработвани били лодките дау от тиково дърво, донесено от Индия и Източна Африка, това било най-добрият вид дърво, използвано в корабостроенето и лодките. С вещина и умение старите майстори подрязвали и регулирали ребрата и основита на лодки. Преди европейците да пристигнат в региона през 16 век, гвоздеите не са били познати и майсторите закрепвали корпусите с палмови, или кокосови въжета. И така здрави били конструкциите им, че ислямските кораби в древни времена извършвали дълги плавания чак до моретата на Китай.
По-късно в строежа на корабите били включени и пироните. А за да се предотврати разлагането на дървото от атмосферните фактори и да му се придаде лъскав вид, майсторите започнали да го боядисват с животинска мазнина. А за да се предотврати корозия на корпусите, положени постоянно във вода, те били боядисвани с паста, наречена „Shahamo“, която представлявала смес от варов разтвор с лой от овце.
След построяване на кораба, или лодката, тя била пускана във водите на Персийския залив. интересне метоз измислили древните и за ремонт на плавателните си съдове. Нямали в миналото автоматизирани средства за повдигане на кораба на брега. Заради това, когато настанел моментът за извършване на необходимите периодични операции по поддръжка и ремонт, по време на прилив моряците и рибарите доближавали кораба възможно бай-близо до брега. А когато водата се отдръпне по време на отлив, корабът се оказвал оголен на дъното и майсторите се заемали с почистване, поддръжка и ремонт на плавателния съд. Наричали тои процес старите „Ал-Хабаб“. По-късно атзи хитрина била заместена от специални съоръжения, оборудвани с механични лостове, наречени „Музлакан”.
Много дълги векове корабостроенето играело важна роля в живота на Катар и региона на Персийския залив, но след откриването на петрола през 30-те и 40-те години на миналия век, почти изчезнало. А в момента в Катар останала само една корабостроителна работилница, Amiri Workshop.
Гмуркане за перли
Освен с риболов, осигурявали прехраната си древните катарци и с лова на перли, като го превърнали в автентична традиция в Катар. И за него използвали древните лодки дау. И имали те цял екипаж, всеки от членовете на който имал своята важна роля.
Един от най-важните сред тях бил Водолазът ( AL-Ghais). Той се гмуркал до дъното на морето, за да събира стриди, в които се намирали ценните перли. Така ценен бил Al Ghais, че статусът му на кораба бил равен с този на капитана на кораба. Същият висок статус имал водолазът Al Ghais и сред членовете на цялото обществото в миналото.
Множество инструменти използвали древните водолази. Най-впечатлителните сред тях бе Ал-Хаджар. Представлявал Ал-Хаджар цилиндричен камък, който се привързвал към тялото на водолаза с дебели морски въжета. С него се хвърлял той в морето и тежестта на камъка му помагала по-бързо да стигне до дъното, където се намирали перлените стриди.
А след като водолазът се качи на кораба с уловените от него стриди, започвал процесът по разделяне на стриди. Така наричали старите ловци процеса на разделяне и отваряне на стриди, за да се извлечат намиращите се вътре в тях от перли. В този процес взимали участие повечето хора, работещи на кораба.
А за да е лека и приятна работата на корабния екипаж, от древни времена на всеки кораб пътувал и певец (нахам). Той разведрявал моряците и повдигал духа й им като им пеел красивите арабски песни. А в благодарност, мораците споделяли с него печалбите си от лова.
Цели музикални приказки били старите араски песни. Под мелодията на красивите им ритми, всяка песен разказвала различна история за преживяванията на моряците по време на суровия им морски живот.
Стотици години песните се предавали устно от поколение на поколение. Днес вече ги записват съвременните наследници на старите нахам и до днес поезията и пеенето играят важна роля в ежедневния живот на Катар.
Верен спътник на катарската музика били и музикалните инструменти. Най-често нахам, придружаващи старите ловци на перли носели със себе си Galah, висок глинен инструмент, използван за издаване на силни звуци и Tabla, барабан с кожена покривка, по който удряли с къса пръчка.
За добро, или лошо, откриването на нефт през 30-те години на миналия век се отразило и на древния лов на перли. Перли има и досега на дъното на морето, но значително по-големите печалби от добива на нефт направило гмуркането за тях по-малко привлекателно. Още по-малко привлекателно стаало то след изобретяване на механизъм за култивиране на изкуствени перли и днес почти няма представители на древната традиция.
Това ни разказаха табелите в музея. А две от тях бяха изпълнени с толкова силни и съдържателни слова, че ги поставям като пряк цитат:
„За народите наследството е най-всеобхватният инкубатор на националната идентичност, живият резервоар на колективната памет и автентичният носител на движението на историята.
През поколенията наследеното катарско наследство се отличава със своето богатство, разнообразие и автентичност. Това наследство е повлияно от околностите на Персийския залив, арабските и ислямските страни, докато се превърне в истинско огледало, отразяващо етапите на развитие на катарското общество през вековете. Музеят има несравнима способност да отбелязва събития и да ги имплантира в съзнанието като превръща ценните моменти в документиран исторически източник и непрекъснато творчество.
Чрез този нов музей Катара има за цел да образова нашите младежи за значението на славното наследство на нашата цивилизация, в допълнение към възстановяването на морското наследство на Катар от ерата на корабостроенето, с всичките му инструменти и консумативи, в допълнение към духовните, религиозни и човешки ценности, които са били в изобилие през онази епоха, които продължават да бъдат преобладаващи.
В съответствие с целта на Катара да възроди и вкорени това наследство в сърцата на последователните поколения, музеят демонстрира изобретателността на нашите мъже в традиционното корабостроене, тяхната смелост при преодоляване на рисковете и техните амбиции и стремежи за достоен живот“.

