Пред портата на пазара бе оформен нещо като паркинг за таксита. Качихме се набързо в първото и съвсем след малко вече бяхме почти до круизния ни кораб. Пътувахме покрай водите на залива, а отсреща се извисяваха красивите небостъргачи, оформени в красив квартал. До там не успяхме да стигнем днес. Стигнах преди години, когато за първи път посетих Доха и се уверих колко са красиви и отблизо. Имах късмета да ги видя тогава и на дневна, и на нощна светлина. И както бяха красиви през деня, така светваха в най-различни светлини нощем. Набързо обменихме мислите, върлуващи в главите ни. Близо е корабът, дали да не слезем и да се разходим малко по брега, че и да направим снимки на отсрещните небостъргачи? В миг решихме и помолихме шофьорът да ни спре. Учуди се той на странното ни желание, ама пеша ли сме щели да продължим, ама жега било. Усмихнах му се аз, корабът го ей къде е, пък нали туристи, искаме да си поснимаме красивите сгради. Омекна той и спря до сами алеята.
А след като слязохме видях, че същата тази алея е разделена на три части. Половината от нея се предлагаше на разхождащите се за удоволствие. Другата половина бе разделена на още две части и картинките по асфалтовото й покритие показваха, че едната част е предназначена за колоездачи, а другата за спортуващи бегачи.
Вечерта на кораба.
Направихме няколко снимки на квартала на небостъргачите отсреща и се качихме борда. Бе превалил денят, та също така стегнато се насочихме към вечерята в ресторанта бюфет. Нямахме много време и не можахме да й отделим подобаващо внимание, чакаше ни представлението в театъра. Бърз душ и, пременени в корабни рокли, се отправихме натам. Носихме си по мое настояване и по един вълнен шал, че доста сериозен климатик пускаха в салона на театъра. Посрещна ни трупата с представление на тема „кабаре“ и много музика и цветни костюми с пера се разнесоха по сцената. Побързахме след края на представлението към улицата със сводестия таван. Тъкмо се откри той и ни представи епизод от приказката за „Буратино“.
И след като привършиха удоволствията за душата, насочихме мислите си към по-прозаичните си нужди. Всъщност, не бяхме яли от закуска, а на този кораб закуската се състоеше основно от тестени поризведения, та никак не им бяхме наблегнали. Вечеряхме наистина, но доста бързо и съвсем малко. И ето че целодневното гладуване си казваше думата. Както се оказа, всеки от нас бе обзет от мисъл за втора вечера, а я изказа гласно Мира, та попита:“ Гладни ли сте, ще ядете ли?“. Засмяхме се всички. Гладни ли сте? и Ще ядете ли? на кораба съставляваха два съвсем различни въпроса. При тази хубава храна и да не бяхме гладни, бихме хапнали. Та, на въпроса „Гладни ли сте?“ отговорих: „Ще ядем!“. Разбрахме се и, смеейки се, се отправихме към палубата на 15 етаж, при витрините с печена риба.
Кратка история на Доха.
Погледнах си записките в телефона докато хапвах и си припомних съвсем накратко историята на града.
Съвременният град Доха се споменава в английски източници от 1765 година. По това време той е малко рибарско селце, наричано Бида.
Според историците, през първата половина на 19 век в Бида се установяват суданци, избягали от Абу Даби, които започват да се занимават с пиратство в Персийския залив. Това предизвиква няколко наказателни експедиции от близкия Бахрейн през 40-те години.
През 1847 година в Доха се установява Мохаммед ибн Тани, глава на рода Тани. През следващите години с британска подкрепа той установява контрол над полуострова и ограничава пиратството. Синът му, Ясим ибн Мохаммед ал-Тани, става първият емир на Катар. И е приет за основоположник на новата държава.
Катар остава номинално част от Османската империя до Първата световна война. Османският гарнизон е изгонен от Доха през 1916 година, когато Катар става и официално британски протекторат.
В началото на века Доха има около 12 хиляди жители, а основа на икономиката е ловът на перли.
Само че в междувоенния период Япония въвежда изкуственото отглеждане на перли. И това предизвиква срив на цените им. А за Доха – тежка икономическа криза.
Едва след Втората световна война, нарастващият добив на нефт, а по-късно и на природен газ, слага край на икономическите проблеми.
От 1971 година Доха е столица на вече независимата държава Катар, а емирите на Катар използват приходите от нефтодобива и в средата на века почти целият град е разрушен и застроен наново с нови модерни сгради.
В резултат на това днес в столицата живеят около 80 процента от цялото население на малката държава.
Излязохме след вечеря на външната палуба и се поглезихме с чаша червено вино. Уморени бяхме след целодневното ходене из Доха, а утре предстоеше нов град, че и държава, така че не стояхме дълго и се отправихме към нощния си сън.
