Наистина не се оказа скъп таксиметровият превоз, а като допълнителен бонус предлагаше той безплатен интернет. Попита ни шофьорът на тръгване дали имаме нужда от интернет. Блеснаха очите ни, жадни за отказаното вече цяло денонощие удобство. Попитах го съмнително колко пари ще ни вземе допълнително, но ме увери той с усмивка, че интернет предлага напълнобезплатно всяко едно лицензирано такси в Катар. А другото, което предлага бе заплащане с карта и веднага се възползвахме, всъщност, така се разплащахме по време на цялото ни пътуване, с пари в брой не се снабдихме никъде. Оказа се по-късно, че ни трябват по пазарите, но и там се оправихме с дребни банкноти от долари.
Това щяхме да нищим по-късно, сега тръгнахме по широките булеварди на Доха. И наистина бяха широки те, поне по 4 платна в една посока предоставяха възможност на напълно новите автомобили да се движат безпрепятствено из града. И напук на пустинята наоколо, ограждаха пътното платно цели алеи с цветя и зелена трева. Извисяваха се над тях огромни палми. Само че губеха те първенството от истински високите сгради зад тротоарите. Огромни небостъргачи стърчаха отвсякъде. И нови, и цветни, и всеки с коя от коя по-причудлива архитектура. Бях идвала вече и знаех какво да очаквам и въпреки това ме порази отново Доха. Сякаш в бъдещето бяхме долетяли, така футуристични и невероятни бяха сградите. С причудливи форми бяха и стълбовете за улично осветление, и мостовете. Изобщо, усещането бе, че участваме в някой от филмите с научна фантастика.
Подминахме този път кралския дворец, нямаше време за него. За радост, именно него бях видяла отблизо при предишното ми идване, та не страдах дълго за сегашната липса.
West Bay
Нямахме време и за друго днес, за квартала на кулите на Доха, наречен West Bay. При предишното ми посещение се бях разходила по улиците му и успях да се насладя дори на нощните им светлини. А днес се задоволихме само да снимаме причудливите кули-небостъргачи от другия край на залива, в района на пристанището.
Футуристичните сгради на района West Bay бяха построени на брега на Персийския залив. И имало за всеки по нещо в чертанията му.
Разбира се, основно към бизнеса били насочени кулите и сред тях се отличавал изложбеният и конферентен център Doha Exhibition & Convention Center, в който се провеждали международни търговски панаири и изложения. За останалите били предназначени множеството магазини в търговския център City Center Mall Doha.
Имало с какво да порадва районът и любителите на културата. В центъра за сценични изкуства Qatar National Theatre се прожектирали филми и се изнасяли местни пиеси. А в културния център Msheireb Enrichment Centre били представяни изложби, свързани с историята на Катар.
А за просто почивка и отмора били изградени на крайбрежната алея велосипедни и пешеходни алеи, както и множество изискани ресторанти и луксозни хотели.
До скоро транспортът в Уест Бей се обслужвал от единствен кръгов маршрут, който преминавал през 36 спирки на 12-минутни интервали от 6:00 до 21:00 през всички дни от седмицата. За удобство, маршрутът минавал през повечето хотелски и бизнес райони в West Bay. А на 8 май 2019 г. отворила и подземната метростанция West Bay.
Прибрахме се след фотосесията на кораба, а по-късно, след вечеря се качихме на откритата палуба. И видяхме кулите на West Bay и в нощните им одежди. Светеха те в обгърналия ги мрак и сътворяваха феерия от аррхитектура и цветове.
Направих и видео със съмнително качество, но все пак създава впечатление за общ поглед, та все пак го публикувам.
Климатизираните спирки на Доха.
Не само от цветове изобилстваше катарската столица, навсякъде имаше климатици и интернет. Първото, което разбрахме, че тези екстри се предлагат в таксиметровите автомобили. Намерихме и двете на друго място.
След като излязохме от изкуствения остров Перлата-Катар над нас надвисна със страшна сила необходимостта от превоз. Заоглеждахме се за минаващо такси. И минаха няколко, но все бяха заети. Зачудихме се какво да правим, дали да не се върнем в крайното кафене и да помолим да ни извикат такси? И в този момент погледът ми попадна на спирка на обществения транспорт. Решихме дружно да влезем, поне да поседнем и там щяхме да го мъдрим. И още с отварянето на вратата разбрахме, че сме взели правилното решение, лъхна ни прохладата на климатика. Освен че изглеждаха като от бъдещето, предлагаха спирките на градския транспорт комфортно място за изчакване. Имаше удобни и широки пейки, имаше и нещо друго, нещо като шкафче. И бе изобразен върху него символът на wi fi. А, да не би? Заровихме трескаво в телефоните си. И да, свързахме се напълно безплатно и още толкова безпроблемно с интернет. А отстрани на същото това шкафче видях място за зареждане на телефони и всякакви устройва. Нямаха стигане тези хора от Арабския полуостров, наистина бяха изместили ежедневието си в бъдещето.
Понечи Мира да потърси някой превозвач от приложенията, но забелязах в този момент спряло такси на отсрещната страна. Като да чака някого изглеждаше, но длъжна бях да проверя и се втурнах натам. Оказа се, че никого конкретно не чакал шофьорът, та се метнахме ние в автомобила му и поехме към следващата ни туристическа цел, новопостроено копие на старо селище. Именно в него малко по-късно видяхме и уличен банкомат. И бе на улицата той, но покрит с красива стъклена кабина, която също бе климатизирана. Всичко в арабския свят бе съобразено с климатичните условия на региона и бяха впрегнали всякакви технически постижения, за да облегчат живота на хората си.
Крайбрежната улица Doha Corniche.
Разходихме се по-късно доволно из уличките на новия стар град и поехме към бавно завръщане на кораба. Само че преди това предстоеше хващане на такси и продължаване към предпоследната точка на нашето пътешествие из Доха, нещо, наречено „Doha Corniche“. Стигнахме до паркинга, на който ни остави таксито и се заоглеждахме за ново. Не намерихме нито веднага, нито малко по-късно, та се отдадох аз на изпитания метод „помощ от публиката“. Отидох до будката на охранителя в началото на паркинга и попитах седящия там мъж как можем да си поръчаме такси. Отговори той, че може да ни извика и само изчака да кимна, вече говореше по телефона. Съвсем след малко дойде повиканият автомобил, благодарих на охранителя и вече пътувахме към Doha Corniche.
Учуди се, за да бъда честна, шофьорът на желанието ни, но пое по широкия булевард. А когато спря на един от светофарите, посочи с ръка към дългата крайбрежна алея и каза, че това именно е и Doha Corniche, та какво сме искали ние да правим там? И така, както гледахме от таксито, представляваше това Doha Corniche прекрасна крайбрежна алея, която, обаче, освен за безкрайни разходки под доста силното слънце в момента, не ставаше за нищо друго особено, та, решихме да я подминем само автомобилно.
