В самия град се влиза през Южната, Медианова порта. В древността през централната арка, с малки изключения, имал право да преминава само императорът. А барабани и камбани озвучавали всяко преминаване на Сина на небето.
Централно място на площада е отредено за дворец, наречен „Залата на висшата хармония“. Издигната на триетажна мраморна тераса, тя е най-голямата зала в комплекса. Приемана от китайците за център на света, залата е използвана при коронации, сватби, честване рождения ден на императора и посрещане на Нова година.
В нея се намира Тронът на дракона, от който императорът управлявал Китай.
А след него следва Вътрешния двор. Именно във вътрешния двор били изградени помещенията, в които живеели членовете на императорското семейство.
Покоите на самия император се намирали в Двореца на небесната чистота. Най-голямата от залите във вътрешния двор се издига върху мраморна тераса, разделена е на 9 стаи с по 2 нива, с общо 27 легла. На някое от тези легла взимал нощния си сън императорът. А кое точно легло ще поеме императорската осанка, било определяно всяка нощ на случаен принцип. И вършено било това от съображения за сигурност.
В общи линии, така огромен е този комплекс, че дори за толкова всеотдаен като мен турист леко дотяга обиколката към края. А размерите му ме карат да се съмнавям дали всичките му обитатели от отминалото му величие изобщо за знаели за съществуването си.
Снимката ми беше обвита в мъгла. Но пък така ценна информативно ми беше, че поверих я във вещите ръце на добър приятел. И като с магия успя той да премахне мъглата. Чудеса прави това техниката. Дано пък някой ден и аз тези чудеса да успея да ползвам.
Името „Забранен град“ комплексът получил още в древността поради факта, че от самото начало достъпът до града бил забранен за външни лица, а всяко нарушение на забраната се наказвало със смърт.
Пълното име на града е „Пурпурен забранен град“- на китайски то звучи „Дзъ дзин чън“. Дзъ, или „пурпурно“, в случая се отнася за Полярната звезда, чийто буквален превод от китайски е „ малка пурпурна звезда“. А според традиционната китайска астрология, Полярната звезда е дом на небесния император, а нейната система е царството на небесния император и неговото семейство. Думата „ Дзин“ („забранен“) отразява факта, че никой не може да влиза или напуска двореца без разрешението на императора. Чън пък означава град, обграден от стени.
За почти 5 века Забраненият град бил дом на 24 императора от династиите Мин и Цин и техните семейства. А също и церемониален и политически център на китайското правителство.Използван е в периода от средата на управлението на династията Мин (1368 – 1644) до края на управлението на династията Цин (1644 – 1912).
Строежът на Забранения град започнал по нареждане на Юн Ло, третия император от династията Мин, управлявал от 1403 до 1423 г.
Изграден бил на място на двореца на монголския владетел Кубилай хан. А за великолепието на този стар дворец се разказва в „Пътешествията на Марко Поло“.
Строен в продължение на 14 години ( от 1406 до 1420 г.), той е истински град в града. Отделен е от външния свят с червена стена, висока 11 м, широка 8,60 м и дълга 3 400 м . Стената пък е заобиколена с широк 52 м и дълбок 6 м крепостен ров с вода, наричана „Златна вода“.
В четирите ъгъла на стената на Забранения град се намирали 4 кули със сложно изградени покриви. Някога за обикновените хора тези кули били най-видимите части от комплекса.
В продължение на тези 14 години по строежа на двореца работели 100 000 майстори и милиони работници. И изградила тази армия 800 двореца, 75 административни сгради, множество библиотеки, храмове, ателиета, павилиони, беседки и свързващите ги пътеки, градини и дворове. И всичко това било разположено на площ от 720 000 м2.
И въпреки че за богоподобен се имал китайският император, все пак ограничил броя на стаите до 9 999. Числото 10 000 символично представлявало „безкрайност“, а, според вярванията на древните китайци, само боговете можели да притежават дворец с 10 000 стаи.
След завършването на комплекса император Юн Ло преместил столицата на империята от Нанкин в Пекин. И така живели императорите в него до избухването на Синхайската революция през 1911 г. В резултат на същата, на 1 януари 1912 г. е провъзгласена Република Китай. А 6 -годишният по онова време император Пу И е принуден да абдикира.
Новият политически режим позволил на императора да задържи титлата си и да остане да живее във вътрешния двор на Забранения град. И тогава забраненият град придобил нов смисъл, превръщайки се в същински затвор за императорското семейство н малолетния император.
Външният двор на двореца станал резиденция на националистите от Гоминдана и вече обществено достъпен.
А последният император Пу И починал през 1967 г. като градинар в пекинските ботанически градини. Както се казва, превратностите на съдбата.
Днес Забраненият град е под защита на Юнеско и е най-голямата дървена конструкция в света.
Хареса ми написаното от познавачи за строежа на това великолепно съоръжение:
„Задачата, поставена пред главните архитекти и инженери на строежа е да създадат, в съответствие с принципите на фън шуй, архитектурен шедьовър, символ на хармонията във Вселената, достоен дом за Сина на небето (Тзян-цзъ).
Дизайнът на Забранения град, от неговото цялостно оформление до най-малката подробност, символизира величието на имперска сила. Дворецът е разделен на мъжка и женска част – Ин-Ян. Ян е мъжката част с парадните зали, разположени по оста север-юг. Черната точка на Ин в мъжката половина е павилионът на императрицата, където тя се е намирала по време на големи празници и церемонии. В женската част са жилищните помещения на императора и неговото семейство, а бялата точка Ян е спалнята на самия император.
Покривите са декорирани с линия от митични фигури, предвождани от страж, качен върху птица. Те трябвало да плашат злите духове, които, според вярванията на китайците, влизали в сградите именно оттам. Броят на статуетките се определя от важността на зданието. Единствено Залата на висшата хармония има 10, което я прави уникална за Забранения град“.
И всички дворци, порти и зали носят приказни наименования. Символизиращи чистота и спокойствие.
По „Пътя на дракона“ се достига до Залата на пълната хармония, в която императорът си почивал, или се подготвял преди и по време на церемонии.
Залата на съхранената хармония, в която, освен аудиенции с чуждестранни пратеници, се организирали празненства и се провеждали държавни изпити за висши чиновници.
Залата на военната слава.
Залата на литературната слава.
Престолонаследникът пък обитавал резиденция, наречена „ Южните три места“. За разлика от червените покриви на сградите из целия град, тази на резиденцията били зелени. Именно зеленият цвят символизира китайците растежът.
Дворецът на земното спокойствие, бивша резиденция на императрицата.
Залата на единството, символизираща единението на императорската двойка.
Залата на императорския ред.
Залата за поклонение пред Буда.
Залата на умственото развитие, в която работил императорът. Около нея били издигнати сградите на Великия съвет и други държавни органи.
Залата на императорското превъзходство.
Залата на веселото дълголетие.
