Живот като магия. Или как се оцелява по български.

Две от близките ми дружки се преместиха да живеят в Англия и дойде време да си закупят и жилище. Че нали това е българското разбиране, домът трябва да е собствен. И на двете времето за сделките отече на повече от 6 месеца. И като си помисля как тук, в Източните предели на Евро съюза същите тези сделки минават за по максимум три дни и ние не спираме да се оплакваме от „тази бюрокращина“. И за да съм честна, и аз се наредих сред тез, на които не им беше ясно поради що се бавят толкова сделките в чужбинско. Обясняваха ми дружките, че всякакви специалисти минавали и всякакви планове и документи изработвали. И аз, като сущо българче въртях едни очи в смисъл „е, какво пък толкоз, ние тук как го правим?!“

И те ти, булка, че дойде моментът да разбера за „тук“ и за „там“.

Нали си влязох във владение на дарената ми къща от скъпите ми маме и деде, светла им памет, настана и стопанисването. А, както казват мъдрите хора, по една къща все има какво да се прави. И то наистина.

Дойде ред да се запуши едната тоалетна, ще извинявате за латинския. И надойдоха цяла гвардия майстори, че Слава Богу, че ги найдох! И се започна едно търсене на тръби и канали. Гледах ги аз първоначално извисоко и високопарно така, като висшист човек, им рекох да не се притесняват, аз утре рано на зарана ще отскоча до Общината на древния римски град и там добрите хора ще погледнат плановете на града и ще видят дей моят канал и в кой от каналите на древния Диоклецианополис се вливат, че даже и план-скица ще ми издадат. Погледнаха ме майсторите изпод ниско. Не ми се изсмяха грубо, само кротко ми рекоха, че те такова животно нема. Никой не правил такива скици и изобщо план за канализацията нямало.

И както търсеха и ровеха по двора, из зад нищото се примъкна едни плах въпрос: „А къщата изобщо включена ли е в канализацията? Не е ли на септична яма?“ Възмутих се изначално аз, тук ли, в древния римски град? Обаче твърд отговор така и не успях да създам. Спомних се само как дедето, светла му памет, ме бе повел някога на една обиколка около любимата ми къща и нещо ми разказваше. Единстевното, което се спомням бе нещо за първия и втория кръг на водата и „Защо ми ги говори тези неща?“. Малка бях, макар и не невръстна, а той мъдър. Само дето се разминахме тогава и ето ме сега без планове и спомени.

Така се бях отчаяла, че вече реших, че съм на яма. Само че подеха майсторите този мотив в обратна насока. То, ако съм била, все някъде ще трябва да е тази яма, а навсякъде из двора имаше насадени дървета. Пък и ямата все някога се пълнела, така че щяло да ми се наложи да я изпразвам. И след като не ми се е налагало, значи не съм. Пък и градът имал канализация от хипер много години, нямало начин в центъра му къща да не е включена. А и във времената на социалистическия строй не е било особено доброволно, план се е изпълнявал и като всякак и моята любима къща била включена в канализацията. И така, на честна дума на майсторите, приех, че наистина моите отходни листенца от рози се вливат някак в канализацията на града. Само дето именно това „някак“ остана твърде неизяснено.

И намериха майсторите дор до три шахти в личния ми двор. И всяка придоби собствена история. Едната, най-видимата, бе удобно бетонирана под подходящ пласт бетон. И достъпът до нея предстоеше да бъде възможен след добро изкъртване на голяма част от дворната пътека. Оплаквах се аз неумолимо наляво и надясно, докато един от майсторите не отсече „Е, то когато е двора, нищо не е, щом не искат да разкопаваш къщата…“ И никак не се оказа изявлението му за възмута. Скоро бил работил някъде, където шахтата била под жилищната площ на хората, та им разкопал приемната. Въздъхнах с благодарност, вече разкопававето просто на дворната пътека ми изглеждаше като благословия.

Втората шахта тънеше в неизвестност там, където дедето ми говореше за кръговете на водата и до нея още дори не сме и пристъпили.

Третата шахта откриха майсторите под кивитата. Садени били след смъртта на дедето и нямало как да възпре той тази неразумност. Та, тези, които преди мен владееха на незаконно основание, насадили вкусните полезни плодове точно върху шахтата. И корените им така добре се уплели, че и запушили канализационната шахта.

Нея предстоеше да чистят, а проблема да разрешават.

Заговорих си с приятели, които работят в Община Пловдив. И въх, същото си го имали и те. Дори в Пловдив, културната столица на България и великия Филипол на римската провинция Тракия си нямал подобни планове. И не просто, голяма част от тръбите и жиците под Х`асфалта не били дори законни, така че и нямало как да фигурират в каквито и да било чертежи. И твърде нерядко поредният багер пробивал по някоя тръба, включително на  газопровода… И въпреки че аварийно спирали газта от източника, шуртяла тази ми ти газ докато се извърви тръбният път. А колко е опасно да не гръмнат цели квартали хич и дума не отворихме. Само си казахме на ум по едно „Боже, опази!“. И пак не се фиксирала никъде тази информация,  дори това пробитото не се отбелязвало някъде, че да се знае. Знаели го майсторите в багера, но следващите не. И след известно пак пробив и пак „авария“. Пак много хора газели във вода и листенца от рози до колене и пак не отбелязвали никъде тази информация.

Не ми се вярваше, честничката да си кажа. Ама проверих в общинската администрация. Само дето не ми се изсмяха и те грубо, нямало такива планове, нямало такава информация, ама най-вероятно къщата е включена в канализацията. В коя точно? Е, такава пък наглост да задавам неприлични въпроси?

Потърсих в гугъл ритуали за „пеперуда против уроки“ или нещо подобно, белким омилостивя Боговете и да отклонят пагубните води от моята  то ли канализация.

На магия живеем, ще ви кажа, в милата ни Родина. Затова по чуждите земи с месеци траят сделките, защото не може продавачаът да предаде собствеността на недвижимост, без да е наясно с водопровод, канализация, електричество, газопровод  и всякакви подобни екзотерики. И като не ги знае, плаща на специалисти, които в определно дълго време извършват нужните проучвания и снабдяват и продавача, че и купувача след това, с нужните му документи.

Бюрокращина, ще рече бае ви Ганя, ние тук на честна дума копаме дупки и търсим на принципа „проба – грешка“. И пак оцеляваме, ще речеш.

И се възроди за пореден път извечната ми идея как ще си оправим финансово и икономически милата ни Родина. Да ни обградят с телена мрежа и да ни пуснат на „риалити“. Да гледат онези ми ти разглезени с проекти и специалисти европейци как оцелява булгарът, ей така, на честна дума и възли от сезал и каквото има по двора. Ще ги смаем!  И да плащат. Богати ще станем, ви казвам, ей тогаз ще се оправим и ще ги задминем и американците.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език