Връхлетя ни лятото внезапно и пойдох гумите да си сменя.
Мъж бе майсторът. Още двама мъже се мотаеха около него. Единият и той за гуми чакаше, а другият от съседен сервиз на гости му бе дошъл. На майстора работата е лесна, той започна да си работи. А ние тримата зачакахме. И докато чакахме, заформи се случка интересна.
Спомена нещо майсторът за несигурността то ли на гумите. И поде веднага единият от мъжете –„ Те и гумите, несигурни като жените“. И само го изрече и мигом погледът му върху мене падна. Усмихна се извинително и рече „А, пардон“. Усмихнах се и аз. Не рекох да възпра искрения му порив.
И вече не помня как, но някак от жените прехвърли се приказката на любовта. И зареди извинилият се мъж:
-Те, жените лъжат понякога, но моята аз я излъгах. Преди 45 години. Ама тогава любов, влюбен бях. А тя, любовта, понякога и на лъжа те кара. Ма то като е от любов, тя и лъжата позволена, благородна такава се явява, лъжата, де. Та, и аз така. Излъгах я моята жена. И на, вече 45 години я лъжа. И много я обичам. И тя мене.
Включи се в приказката и другият мъж. И се потече между двамата мъже беседа:
– То, любов, ама любовта отминава.
– А, не отминава тя. Е, при мен още си стои. И при жена ми.
– Остава с годините уважението, любовта отминава-настоя другият.
– Не е така. То, уважението си е едно, ама любовта те кара да стоиш и да не изневеряваш. То не че е лошо, и изневярата е човещина. Няма мъж да не е изневерил. И не е задължително да е физически. Е, на, погледнеш към хубава жена и я пожелаеш в мислите си. И ето, вече си изневерил. Но любовта те кара да се върнеш.
– Че то и при жените е така -настоя пак другият.
– Не, при жените не е така. Те когато обичат, обичат истински. Е, има и шаврантии и сметкаджийки, но за тях не говорим. А една жена, когато истински обича, тя го прави издълбоко. Защото жените все обичат да са правилни нещата. А при нас,мъжете, по-отгоре се случват. Така, да мине и замине.. като ракията. Пиеш една ракия и мине, та замине. Но няма по-хубаво от любовта. То, който не е познал любовта, той не е и живял истински. Правиш, каквото правиш, но любовта те връща. И ти е уютно, и ти е приятно с тази жена. Това е любовта. 45 години я обичам моята жена. И тя мен ме обича.
Погледна замечтано ораторът, па махна с ръка.
– Хайде, че работа имам. Останете си със здраве!
Пожелахме му и ние здраве. И широко му се усмихнах.
Топло ми стана някак на душата от неговата приказка. Като оазис на добротата в нашето наречено от някои „безвремие“ бе тя. За любовта и истината. А те са си изконни и винаги едни и същи. И ги има, бре. Дори в сервиза за гуми се срещат.
