Събудих се пълна с творческа енергия. Замислих се, то ли на фитнес да отида? Погледнах древното римско кале в съседство. Цялото, милото, обрасло с плевели. Цели храсталаци бяха забили корени сред древните камъни. И реших. Така и така ще се потя, поне фитнесът да е „агро“. В случая агро-фортификационен-фитнес. Нали напоследък все подобни дивотии са модерни. Еко-био храни, дето само приставката „еко“ качва два лева върху цената.
Е, еко фитнесът засега безплатен ми се даваше. Запретнах ръкави и отпочнах едната стена на древната крепостна кула. Онази, на която премина част от детството ми. Превалялият сутринта дъжд бе направил почвата върху калето податлива и някои от храсталаците лесно излизаха. Оплевих каквото можах, почистих наоколо от изхвърлените пластмасови чашки, кофички, салфетки и найлончета. Че идват гостите на града, снимат древното кале, а ние сме го оставили мръсно и обрасло.
И точно изправих гърбина и мислех кой ли е този, дето има сърце да си хвърли отпадъка до сами римската стена, при положение че няколко кошчета има наоколо само на една ръка разстояние…. и задава се из долу гражданин от цигански произход. Носи чаша с кафе и бърка с пластмасова бъркалка. Погледна ме в очите, видя умората ми … и с небрежен жест ей –така просто изхвърли до стената ненужната му вече бъркалка. И минути не бяха минали откак почистих.
Не се стърпях, па се провикнах:“Господине, изпуснахте си бъркалката, да си я вземете, моля!“ А той ме погледна отново право в очите и с успокоителна една усмивка ми проговори: “Не се притеснявай, то е боклук“.
Добре че са ме възпитали отгледалите ме Катя и Марин, че лоши думи се на глас не изричат. Не само че не осъзна низкото човече каква я беше свършил, ами и мене успокои. Ще рече, щом е боклук, навсякъде може да го сеем. А най-тъжното е, че не ми се случва за първи път подобна ситуация. И друг един господин назад във времето ме бе успокоил, че изхвърлените хартийки и те били отпадък. Все си мисля, че с годините съм се нагледала и на хубаво, и на лошо. Но някои неща и до днес не мога да проумея. Та нали си е нашия град, нали минаваме по тези улици?! Идват хора от цял свят да се радват на съкровищата ни. Толкова ли е трудно просто да си изхвърлят Някои отпадъците в предназначените за това кошчета?! Ха дано пък се случи!

