Сутрешен агро-фортификационен фитнес.

Събудих се пълна с творческа енергия. Замислих се, то ли на фитнес да отида? Погледнах древното римско кале в съседство. Цялото, милото, обрасло с плевели. Цели храсталаци бяха забили корени сред древните камъни. И реших. Така и така ще се потя, поне фитнесът да е „агро“. В случая агро-фортификационен-фитнес. Нали напоследък все подобни дивотии са модерни. Еко-био храни, дето само приставката „еко“ качва два лева върху цената.

Е, еко фитнесът засега безплатен ми се даваше. Запретнах ръкави и отпочнах едната стена на древната крепостна кула. Онази, на която премина част от детството ми.  Превалялият сутринта дъжд бе направил почвата върху калето податлива и някои от храсталаците лесно излизаха. Оплевих каквото можах, почистих наоколо от изхвърлените пластмасови чашки, кофички, салфетки и найлончета. Че идват гостите на града, снимат древното кале, а ние сме го оставили мръсно и обрасло.

И точно изправих гърбина и мислех кой ли е този, дето има сърце да си хвърли отпадъка до сами римската стена, при положение че няколко кошчета има наоколо само на една ръка разстояние…. и задава се из долу гражданин от цигански произход. Носи чаша с кафе и бърка с пластмасова бъркалка. Погледна ме в очите, видя умората ми … и с небрежен жест ей –така просто изхвърли до стената ненужната му вече бъркалка. И минути не бяха  минали откак почистих.

Не се стърпях, па се провикнах:“Господине, изпуснахте си бъркалката, да си я вземете, моля!“ А той ме погледна отново право в очите  и с успокоителна една усмивка ми проговори: “Не се притеснявай, то е боклук“.

Добре че са ме възпитали отгледалите ме Катя и Марин, че лоши думи се на глас не изричат. Не само че не осъзна низкото човече каква я беше свършил, ами и мене успокои. Ще рече, щом е боклук, навсякъде може да го сеем. А най-тъжното е, че не ми се случва за първи път подобна ситуация. И друг един господин назад във времето ме бе успокоил, че изхвърлените хартийки и те били отпадък. Все си мисля, че с годините съм се нагледала и на хубаво, и на лошо. Но някои неща и до днес не мога да проумея. Та нали си е нашия град, нали минаваме по тези улици?! Идват хора от цял свят да се радват на съкровищата ни. Толкова ли е трудно просто да си изхвърлят Някои отпадъците в предназначените за това кошчета?! Ха дано пък се случи!

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език