Запознах се с младеж. У „Фейсбукот“.
-Къде си?, пита ме.
-В Хисаря, отговарям аз.
А, и на него му бил любим, идвал тук от 30 години.
-Познаваме еднакви хора, предположи той.
-Кои? – питам аз.
– Петьо Нерона, Вальо Императора и подобни хубавци, отговори той.
(Бележка от автора- Хисаря освен прекрасен курорт е и иманярски регион).
Познаваме ги, мисля си аз, само че съм от другата страна на катедрата в това познанство. Въпреки, че има едно място около Хисаря, до което все не мога да стигна, с едни балансирани камъни. Може да ги знае, пък… Но ще ме води там по тъмно, на романтиката на нощната луна, сиреч в извънработно време на редовната полицейска смяна. Зарежи!
Напомни ми това за приключението от миналата седмица. Заведоха ме близки приятели до новооткрита могила над с. Розовец. Новооткрита от иманяри. Официалните власти нямали финансови средства за разработването й. И тъкмо паркираме джипа вблизост, а там вече друг джип паркиран. А до джипа двама едри бабаджаци в черни тениски и един по-дребен, за водач. На земята прилежно подредени кирка, лопата и металотърсач. Поогледахме се взаимно за няколко секунди, преценихме рисковете. И взехме безмълвно и общо решение. Ще играем! Другото много пари ще струва на данъкоплатеца, пък и ние не сме безсмъртни. И се завърза разговор:
Те: Накъде така насам? Какво ви води? – и очите шарят по нас за скрит инвентар.
Моят приятел: Абе, разправяме й от известно време за една могила наоколо, та решихме да я доведем, да я види.
Дребният, в ролята на водача: Така ли? Аз толкова пъти тук съм идвал, дори не съм я чувал. ( Двамата, едрите, заиграват с тяло в смисъл „Да бе, хич и не я знаем!“)
Моят приятел: Ами, много е интересна, хайде, да ви водим, да я видите?!
Тримата чужди хором: А не, ние тука чакаме един, ама той от два часа не идва. Много е несериозен!
Покланяме се взаимно на представлението и ние хващаме горската пътека.
Разгледахме могилата набързо. То само един отвор от нея се и виждаше. А като си промушихме телефоните, снимаха те невероятно прав и нареден зид. Знаели са си работата древните! Само че докато успеят официалните институции да я проучат, може и нищо от нея да не остане. Нали очакват иманярите камари от злато да намерят, от древните жертвоприносители. Сякаш древните иманяри без мозък и поминък са стояли.
Нейсе, връщаме се при нашия си джип. Чуждият го нямаше. Инвентарът събран, следи от гуми водят нависоко – в нищото, само са се изкачили и са притихнали в храстите, да свършим ний с туристическата си обиколка.
Решихме да приключим сценката докато още мърдаме и на самоход отпрашихме надолу. И те ти още един джип. И един мъж в него. А!, онзи, несериозният, дето от два часа го чакали. Разменихме си любезни поздрави с ръце и усмивки. В смисъл „ ние не сме от тук и сме за малко и сме доста прости едни такива“. И приключи представлението. Ще приключи и могилата в най-скоро време, май.
И не можех да не си спомня как в началото на миналия век братята Шкорпил описали над 100 ли, 200 ли долмена в Източни Родопи. А днес, няма и сто години по-късно, останали от тях едва 4 ли, 6 ли. Та така. Пари за безброй безсмислени избори имаме. А да опазим историческо наследство на няколко хиляди години не достигат.

