Адис Абеба – Националният музей на Етиопия и Университетът на Адис Абеба.

Първата спирка в столицата ни беше в Националния музей на Етиопия.

Тук ни разказаха, че концепцията за музей е въведена за първи път в Етиопия едва през 1936 г., когато била открита изложба, показваща церемониални костюми, дарени от династията Соломони и техните близки сътрудници.

Националният музей, пък, бил създаден, за да съхранява художествените съкровища на Етиопия. И други съкровища криеше музеят. Резултати от работата на Института по археология,  основан през 1958 г., за да популяризира и улесни археологическата изследователска мисия в северната част на Етиопия от френски археолози.

Наред с множеството  ценни местни археологически находки, музеят приютяваше и вкаменелите останки от най- ранните, открити до сега,  хоминиди. В подземния му етаж е разположен така нареченият „Люси“, придобил медийна известност преди няколко години –  частичен скелет на екземпляр от „австралопитек афаренсис“,  съществата,  приети за първите представители на човешкия род. А доколкото съществуването им учените отнасят в период преди 3-5 милиона години, находката си е истински древна.

Освен множеството археологически и палеоантропологични находки, в музея бяха изложени и предмети от древния и средновековен период на Етиопия – регалии и сувенири от бивши владетели, множество произведения на изкуството и  облекла.

Сред каменните статуи в двора беше издигната и статуята от Ади-Галамо, датирана от 6-ти до 5-ти век пр.н.е.,върху която било изписано  на южноарабски „Защото Бог дава дете на Яманат“. Не били разгадали смисъла на надписа учените все още, нопредполагали, че крие важност някаква.

За мен като европейче и русофил най-интересната част от музея си остана паметника на Пушкин. Бях чела, разбира се, че дядо му, Абрам Ханибал,  е родом от Етиопия. И знаеха този факт етиопци. И си почитаха знаменития потомък.

След музея бусът ни откара и до Университетът в Адис Абеба. Най-старото висше учебно заведение. Започнал от двугодишен колеж, основан през 1950 година, университетът вече имал 13 кампуса, 12 от които в столицата.

Интересна роля изиграл Университетът в съвременната история на Етиопия.

В годините преди революцията от 1974 г.  студентите му полагали общественополезен труд и  провеждали програми за ограмотяване на населението. В края на 60 -те и началото на 70 -те години на миналия век от студентите се изисквало участие в рамките на една година в национална служба по програмата на Университетското обслужване в Етиопия. Именно университетските преподаватели и студенти изиграли важна роля в разкриването на скрития глад през 1973 г. и стартирането на първата програма за облекчаване на глада.  Отново те стартирали Етиопското студентско движение, изиграло ключова роля за осъществяването на революцията през 1974 г.

С тази революция, окачествена от историците като  военен преврат, бил свален последния император на страната Хайле Селасие I. Края на революцията поставила и края на  монархията и в Етиопия била установена републиканска форма на управление. Ръководството на Социалистическа Етиопия било поето от Временен военно-административен съвет , известен със съкращението Дерг.

През 1987 г., след приемането на нова конституция на страната, Дерг бил закрит, а неговите функции преминали към Националното събрание (парламента), Държавния съвет и президента на Народно-демократична република Етиопия.

След края  на революцията Университетът на Адис Абеба бил затворен за цели две години. В това време студентите и персоналът участвали в така наречената „Кампания за развитие чрез сътрудничество“ ( zemecha ), предназначена да повиши осведомеността на селското население в духа на революцията.

Ние  заварихме младите студенти насядали по групи сред зеленината на огромния му парк с книги в ръце.

Видяхме по-късно студенти и ученици да се предвижват до домовете си, нарамили тежките раници. Нямаха училищни автобуси и като всички деца от миналото се движеха пеша.

А иначе автомобилен превоз не е като да нямаше. Поне в столицата. Освен личните автомобили, в услуга на гражданите бяха предоставени сини бусчета, които извършваха обществен транспорт.

Особено интересни бяха големите градски автобуси. Превозът пътникът заплащаше още на спирката. А дамата, приемаща това заплащане, надничаше из – зад малко прозорце в самия автобус. А което беше най-впечатляващото, никой дори не се и опита да се качи в автобуса без да е платил през неохраняемата с нищо врата малко след прозорчето.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език