След малкото обърки и с 60 долара в джоба „да си имам“, кацнах в столицата на Парагвай. За разлика от Боливия, Парагвай се беше ориентирал около единствена столица.
В Асунсион се намира седалището на националното правителство. Той е и индустриалния и културен център на страната.
Боливия си има совите най-високи столици в света. Асунсион пък е най-горещата американска столица в климатично отношение. При това високи са температурите целогодишно.
Асунсион е и един от най-старите градове в Южна Америка и най-дълго населяваното селище в областта на Лаплатската низина.
А също и главното пристанище на река Парагвай. За пристанището не знам, но жителите на града имаха възможността да се радват на реката по много начини. И плаж, и алеи за колоездене и разходки им бяха предоставили управниците. Че и детски забавления.
И, както често, точно до тях и едни от най-бедните жилища на столичани. До там са мизерни и порутени постройките, служещи за жилища, че чак е невероятно как наистина служат за жилища. И на пук на мизерния им вид, до тях си бяха паркирани леките автомобили на живущите в квартала. Да, старички, но автомобили.
Обичайно, историята преди испанските завоеватели е неясна и кратка. Местните жители на Парагвай не са били сред щастливците да оцелеят, за да разказват. По-голямата част от тях били избити от испанците. Останалите истиски малко, били асимилирани още тогава.
Затова известната днес история на Асунсион и Парагвай започва с идването на испанците. И в тази връзка, се предполага, че испанският конкистадор Хуан де Айолас вероятно е първият европеец, посетил земите на бъдещата столица, докато плавал по течението на река Парагвай в търсене на път до боливийските рудници в Потоси.
По-късно, Хуан де Саласар де Еспиноса заедно с Гонзало де Мендоса били изпратени да търсят Айолас, но така и не успели да го намерят. За сметка на това, двамата спрели за кратко в залива на днешен Асунсион, за да презапасят корабите си. И открили колко дружелюбни са местните обитатели. И в знак на благодарност към тяхното дружелюбие, построили военна крепост на това място през август 1537 г. И се заели с унищожаването на дружелюбното местно население.
Сега като се замисля, наследниците на инките, маите и ацтеките са оцелели до наши дни. Може би именно защото предците им са били достатъно войнствени и никак дружелюбни, та поне малко от малко са се борили. А тези дружелюбни древни парагвайци са си измрели с добротата.
И като скакалци настъпили испанците. А когато през 1541 г. бялото население на Буенос Айрес било евакуирано след нападение на пампаски индианци, много от жителите му се заселили в Асунсион. И градът се превърнал в щаб-квартира на испанската колониална дейност в източните части на Южна Америка. И така било в продължение на почти половин век. А когато Буенос Айрес бил построен наново, Асунсион загубил своето значение.
И нищо чудно, че градът си е типично испански. От испанците е строен.
Изтребили местните, завоевателите започнали да се борят за своята някаква независимост от испанската корона. И в Парагвай през 1731 г. избухнало едно от първите въстания срещу испанското колониално владичество.
А в нощта на 14 срещу 15 май 1811 г. в Асунсион била обявена независимостта на страната от Испания. Само дето стратегическото му разположение на града по речната система, свързваща Аржентина, Бразилия и Уругвай, мотивирало трите страни да се обединят срещу Парагвай в така наречената война на Тройния съюз. И в резултата на тази война Асунсион бил превзет, окупиран и администриран от Бразилия до 1876 г.
В чест на героите, паднали в борбите за Парагвай е изграден в центъра на града Националният пантеон на героите и ораторията на Дева Мария Света Мария от Асунсьон (The National Pantheon of Heroes and Oratory of the Virgin Our Lady Saint Mary of the Asuncion)
Преди започване на войната на Тройния съюз, през октомври 1863 г. тогавашният президент Франсиско Солано Лопес разпоредил изграждането на параклис на Дева Мария от Асунсион в Пантеона. Заради започналата война сградата останала недовършена за над 70 години. Завършена била едва след края на войната Чако през 1936 г.
Националният пантеон е мавзолеят на страната. В него лежат останките на великите герои от парагвайската история. В предната част на пантеона е поставен надпис на латински „Fides et Patria“, който означава „Моята вяра и моята страна“ ( в смисъл, на испанците, не на местните).
В заграждението на пантеона са поставени и безброй прочути почетни плочи, изпратени от чуждестранни владетели, крале и принцове.
Днес Пантеонът освен че е основна забележителност на Асунсион и национален паметник на Парагвай, е превърнат от жителите му в място, на което се стичат със знамената си, за да отпразнуват важни за града, или страната си събития.
Церемониалната смяна на караула се провежда няколко пъти на ден.
