Атласките планини на Мароко

Не можеше да пропуснем да минем по пътя си и през Атласките планини на Мароко. Планинският масив, наричан често просто Атлас, разположен в северозападна Африка, простиращ се на дължина 2400 км през териториите на Мароко, Алжир и Тунис, който включва и Гибралтарската скала.
И минахме. Прекарахме два дни в търсене на причудливи скали и каньони.
И видяхме на живо наученото в часовете по география. Как Атлас разделя средиземноморското и атлантическото крайбрежия от пустинята Сахара.

Убедихме се и в разнообразния им релеф. Сменяха се по пътя ни ту планински, ту равнинни пейзажи.

Неизменни оставаха сал превозните средства. Магарета извозваха планинското население.

А когато се наложеше, и цели фамилии товареха върху гърбовете си.

Видяхме все пак и цивилизационната замяна на древните животни. С бусове. Багажът, натоварен върху им често достигаше височината на самия бус. И така страховито изглеждаха на моменти, че очаквах да се катурнат всеки миг. Но, явно умели бяха местните превозвачи, та не допускаха подобни инциденти. И невредими превозваха хора и багаж.

Не само пейзажите се сменяха. Сменяха се и вида на градовете, и големината на сградите. Редуваха се малки селца с ниски къщи, подобни на землянки, или бункери, със значително по-големи градове и сгради.

И едно бе неизменно. Вечният цвят на пустинята. Така еднотипни бяха сградите на малките селца, че се сливаха с пейзажа пред уморения поглед на пътника.

Сал по една бяла джамия се открояваше насред пясъчните къщи.

До такава степен неотличими бяха постройките, че на моменти изпадах в чудене мираж, или реалност са мистичните замъци пред погледа ми.

А в реките перяха жените. И пиеха вода магаретата.

И една от реките ни поведе към страховитите скали на скалния си каньон.

Множество шарени шалове бяха опънати по скалите. И типичните марокански чайничета. В които се изливаше горещия чай. И от чиито тесни чучури се преливаше той многократно.

А покрай шарените шалове и туристите сновяха и бедните марокански жени. Метнали на гърба си бохчата с багажа. И детето връз нея. И търсеха повод да препечелят по някоя дребна пара.

Поредният мистичен град с цвета на скалите премина през пътя ни.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език