Пристигнахме в един от мароканските ни дни до прекрасния град Шефшауен, наричан също и Eл Аайун (всъщност на навигацията на гугъл карти е познат именно с второто си наименование).
Наречен бе градът „Синята перла“ на Мароко.
По-късно установих, че подобни сини градове има и в други арабски държави. Такъв беше Сиди Бу Саид (Sidi Bou Said) в Тунис. А прозвището си „синият град“ получил заради множеството си традиционни къщи, боядисани в синьо и бяло.
Не само синият цвят бе атрактивен за града. Не по-малко впечатляваща бе планината, в чието подножие бил изграден. Именно тя и определила някога наименованието на града. Наименованието „Шефшауен“ било съставено от две думи, означаващи „рогата“ и „погледни“ и на практика означавало „погледни рогата“. А под „рогата“ старите кръстници имали предвид двата планински върха, гледащи към града.
Основан бил градът през 1471 г като малка касба (крепост) от „Мулай Али ибн Рашид ал-Алами, потомък на Абд ас-Салам ал-Алами и Идрис I. А в тези две личности мюсулманите виждали пряката връзка с ислямския пророк Мохамед.
Ал-Алами основал града, за да се бори с португалските нашествия в Северно Мароко. Заедно с племената хомара в региона, много мориско и евреи се заселили тук след испанската Реконкиста през Средновековието.“
Именно заради пряката връзка на основателя на града с пророка, Шефшауен векове наред бил приеман за свещено за мюсюлманите място. И в днешно време поклонници пристигали в града, за да посетят джамиите и гробниците му.
Като символ на небето и рая, а оттам и на духовния живот приемали местните синия цвят на града си.
А че духовния живот не бе изоставен, личеше по оживеността около централната джамия.
Множество нашествия претърпял градът. Основно на испанци и французи.
В значим момент от историята му, около 1440 година, родил се в близкото село Герцоим Али Бен Рашид. Служил Али бен Рашид при краля на Гранада. И постигнал изключителни заслуги във войната срещу кръстоносците.
Като опитен воин се завърнал в страната си и се установил в Шефшауен, където управлявал братовчед му, Ал Хасан Бен Аби Джумаа. И бил избран Али Бен Рашид през 1465 г. от братовчед си за негов наследник. И станал той водач на муджахидините в северозападната част на Мароко. И дарил града със забележително развитие.
Множество народности потърсили през вековете убежище в джихадистката крепост Шефшауен. И се превърнала тя в проспериращ град, приютил евреи, хора от народността мориско и андалуската общност. И били сред тях множество известни поети и философи.
Така, когато в началото на XX век пристигнали испанските войски, заварили в Шефшауен население, говорещо стари испански диалекти. И го окупирали испанците през 1920 г. И бил колонизиран през 1926 г. А през 1956г. обявена била независимостта на Мароко и продължил градът с арабските си традиции.
И колкото и интересна да беше историята, все пак най-впечатляващото в града си беше синият му цвят.
Според местните, при пристигането на испанците в града, оцветени в синьо били само сградите в юдейския квартал. Под сурдинка разказват също чутото от бабите им как евреите боядисали града в синьо, когато пристигнали, бягайки от Хитлеровския фашизъм през 30-те години на миналия век.
По-късно в небесния цвят бил боядисан целия град. И днес особено наситен и прекрасен бе той в старата част на Шефшауен, старата медина на града.
Разбира се, все се намират и други теории, разбиващи сладката романтика. Та, една от тях прагматично свързваше боядисването на града в синьо с необходимостта от справяне с досадните комари. Именно препаратът „син камък“, според местните, плашил комарите.
Разбира се, прокрадна се и идеята за боядисването на града в синьо през 70-те години за привличане на туристи.
Дали било така, или не, но днес градът е истински туристически център. И разположили жителите му всякакви сергии и дюкяни по улиците му. И най-шарени плетива и сувенири радваха туристическите ни очи. А за да поддържат синия интерес, освежавали фасадите си всяка година.
