Възкачил се султан Мулай Исмаил на мароканския трон. И като демонстрация на своята сила, построил новата Касба в Мекнес. Затова рушил и строил с размах. За да се открои от предишните марокански владетели. Касбата съдържала три основни двореца – Дар ал-Кебира, Дар ал-Медраса и Ксар ал-Мханча, а също и множество градини и водоеми.
И не просто красиви сгради издигнал. Отличавал се дворцовият комплекс със силно развитата си инфраструктура. Един век преди инфраструктурата в съвременните европейски дворци и конструкции, мароканските строители решили водоснабдяването на града с вътрешни водопроводи, които разпределяли вода до сградите в цялата Касба чрез канали и подземни теракотени тръби. Черпели вода директно от съоръженията в Къщата на десетте нории с помощта на механична хидравлична система от верижни кофи, завъртани от колело.
Къщата на десетте нории, ‘силоз на нориите’ (Heri es-Souani). Така нарекли масивната структура, осигурявала вода за дворците. Наблизо изградили и голям воден басейн, известен като басейна Sahrij Swani, или Agdal.
Отделно от това, Heri es-Swani служила едновременно за житница и силоз за императорската касба. А силозите, изградени в нея, били свързани помежду си.
В двореца Дар-ал-Кебира била построена и гробницата- мавзолей на Исмаил (Mausoleum of Moulay Ismail). И не напразно. Именно в този дворец живеели членовете на султанското семейство. Затова имало в него множество пищно декорирани в стила на мароканската архитектура стаи, дворове и стаи за забавление.
Само дето не останала тази пищност през вековете. Но останала за нас гробницата-мавзолей на Мулай Исмаил.
Построена била Исмаиловата касба с труда от платени работници и от превърнати в роби християнски военнопленници. Тях използвал султанът като разменна монета за поддържане на изгодни нему дипломатически отношения с европейските сили. Като принуждавал европейците да откупват християнските пленници в неговия двор, Мулай Исмаил получавал по нещо желано в политически план. Останали в историята разказите на европейски посланици, посещавали двора на Исмаил, често за да преговарят за освобождаването на затворници от техните страни.
Именно тях държали в големите подземия, популярно наричани „затвори“. Останал до днес един от тези затвори, наречен „Рrison de cara“.
Така останал в историята Мулай Исмаил. Обединител на Мароко със силно, но брутално ръководство.
След установяването на френското колониално управление в Мароко през 1912 г., френската администрация създала нов град – Ville Nouvelle, на близкото плато в долината от североизточната страна на стария град. „Столицата на Мароко била преместена в Рабат. Мекнес бил реорганизиран под нов френски общински и военен режим. И се превърнал градът в транспортен център за хора и стоки, пътуващи от изток на запад, или от север на юг в цялата страна. Населението на Мекнес нарастнало от 25 000 в началото на века до над 140 000 до средата на 20-ти век. Някои пътища в стария град били разширени, за да се побере по-голямото движение на хора. Новите френски власти започнали да се интересуват от опазването на историческите паметници в стария град и били възстановени през 1922 г. някои от старите медресета“.

