Старинните дворци на Мекнес, една от старите столици на Мароко

Възкачил се султан Мулай Исмаил на мароканския трон. И като демонстрация на своята сила, построил новата Касба в Мекнес. Затова рушил и строил с размах. За да се открои от предишните марокански владетели. Касбата съдържала три основни двореца – Дар ал-Кебира, Дар ал-Медраса и Ксар ал-Мханча, а също и  множество  градини и водоеми.

И не просто красиви сгради издигнал. Отличавал се дворцовият комплекс със силно развитата си инфраструктура. Един век преди инфраструктурата в съвременните европейски дворци и конструкции,  мароканските строители решили водоснабдяването на града с вътрешни водопроводи, които разпределяли вода до сградите в цялата Касба чрез канали и подземни теракотени тръби. Черпели  вода директно от съоръженията в Къщата на десетте нории с помощта на механична хидравлична система от верижни кофи, завъртани от колело.

Къщата на десетте нории,  ‘силоз на нориите’ (Heri es-Souani). Така нарекли масивната структура, осигурявала вода за дворците. Наблизо изградили и голям воден басейн, известен като басейна Sahrij Swani, или Agdal.

Отделно от това, Heri es-Swani служила едновременно за житница и  силоз за императорската касба. А силозите, изградени  в нея, били свързани помежду си.

Най-ранният от изградените в касбата на султан Исмаил дворци бил Дар ал-Кебира.  Завършен през 1679 г. и разположен в северната част на касбата.

В тази част била издигната и джамията Лала Ауда, преустроена по същото  време.

В  двореца Дар-ал-Кебира била построена и гробницата- мавзолей на Исмаил (Mausoleum of Moulay Ismail). И не напразно. Именно в този дворец живеели членовете на султанското семейство. Затова имало в него множество пищно декорирани в стила на мароканската архитектура стаи,  дворове и стаи за забавление.

Само дето не останала тази пищност през вековете. Но останала за нас гробницата-мавзолей на Мулай Исмаил.

Построена била Исмаиловата касба с труда от платени работници и от превърнати в роби  християнски военнопленници.  Тях използвал султанът като разменна монета за поддържане на изгодни нему дипломатически отношения с европейските сили. Като  принуждавал европейците  да откупват християнските пленници в неговия двор, Мулай Исмаил получавал по нещо желано в политически план. Останали в историята разказите на европейски посланици, посещавали двора на Исмаил, често за да преговарят за освобождаването на затворници от техните страни.

Именно тях държали в големите подземия, популярно наричани „затвори“. Останал до днес един от тези затвори, наречен „Рrison  de cara“.

Така останал в историята Мулай Исмаил. Обединител на Мароко със силно, но брутално ръководство.

След установяването на френското колониално управление в Мароко през 1912 г., френската администрация създала нов град – Ville Nouvelle, на близкото плато в долината от североизточната страна на стария град. „Столицата на Мароко била преместена в Рабат. Мекнес бил реорганизиран под нов френски общински и военен режим. И се превърнал градът в транспортен център за хора и стоки, пътуващи от изток на запад, или от север на юг в цялата страна. Населението на Мекнес нарастнало от 25 000 в началото на века до над 140 000 до средата на 20-ти век.  Някои пътища в стария град били разширени, за да се побере по-голямото движение на хора. Новите френски власти започнали да се интересуват от опазването на историческите паметници в стария град и били възстановени през 1922 г. някои от старите медресета“.

А днес градът опитва да промени древния си облик с изграждането на нови жилищни квартали. Но духът, за радост на туристическите ни души, си бе останал непокътнат.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език