Дойде ред и на следващия имперски град в Мароко. Мекнес. Разположен на 130 км от столицата Рабат и на 60 км от Фес. Именно след преместването на столицата във Фес придобил градът изключително голямо значение и се разрастнал и на територия, и от към население.
А произхождат и градът, и името му, от берберско племе, наречено микнаса. То доминирало в този регион. И хората му построили някога група малки села Микнаса, известни като miknāsat al-zaytūn през 10-ти век.
За първи път крепост и укрепено селище изградили до тези села алморавидите, след като завладели района през 1061 г. И така поставили началото на съвременния град.
Дълго време Мекнес бил резиденция на принцове и везири. В града били построени и множество медресета (мюсюлмански учебни заведения).
След периода на просперитет, неминуемо последвал такъв на пренебрежение. А се случил той при новата династия на Саадиите, управлявала през 16-ти и началото на 17-ти век. Фокусирали нейните представители вниманието си върху преместената си столица в Маракеш и пренебрегнали старите северни градове на Мароко.
И понеже колелото на историята не спира, дошъл нов период на възход. Довели го членовете на династията на Алауити през втората половина на 17-ти век.
Възкачил се на трона султан Мулай Рашид. И в периода на султанското си управление (1666–1672), успял да обедини Мароко под своето управление. Върнал отново столицата във Фес. А това неминуемо довело до съживяване на бизко находящия се Мекнес.
Управлението му поел братът на султан Мулай Рашид, Мулай Исмаил ибн Шариф. И така се влюбил той в своя град, че когато поел управлението на Мароко след смъртта на Рашид през 1672 г., новият султан Мулай Исмаил избрал Мекнес за своя нова столица. Допълнително основание намерил в обстоятелството, че през първите години от управлението му Фес и Маракеш били под влиянието на сина на починалия султан Мулай Рашид и племенник на настоящия, Ахмад ал-Махриз. Намесила се и наближаващата заплаха от османски атаки от изток, от Алжир и нарастващата несигурност в централно Мароко поради племенни миграции от регионите Атлас и Сахара. И така, разположения по-на запад Мекнес се оказал значително по-защитен от Фес.
Укрепил новият султан старите крепостни стени на Мекнес.
И направил Исмаил Мекнес център на Мароко. И го превърнал в проспериращ град.
И започнал изграждането на нов монументален град-дворец в южната част на стария град. Строителството на това мащабно съоръжение започнало веднага след възкачването му на престола през 1672 г. и продължило през целите 55-те години на неговото управление.
Така мащабен бил проектът, че се наложило да бъдат разрушени съществуващите структури от по-ранната средновековна касба на града. На тяхно място бил изграден огромният обществен площад el-Hedim (или Place el-Hedim). „Площадът на развалините“ означава в превод наименованието. И бил кръстен площадът в памет на разрушените сгради, а и на купищата развалини и отломки, натрупани върху него по време на разрушенията.
55-годишното управление на Исмаил като султан било едно от най-дългите в историята на Мароко. Отличил се той като владетел, създал обединена мароканска държава и наложил своята абсолютна власт върху всички племена и региони в страната. За разлика от него, членовете на предишните династии разчитали във властта си на определени племенни съюзи в страната. За да наложи властта си над всички, Исмаил създал нова армия, съставена от черни роби (Абид ал-Бухари) от Субсахарска Африка. Тези роби изповядвали исляма и изпитвали лоялност единствено към своя султан. Значителен принос за спечелване на лоялността на черната си армия изиграл фактът, че самият Исмаил бил наполовина черен, а майка му била черна робиня.
По време на управлението си Исмаил успял да превземе много крайбрежни градове, окупирани от Англия и Испания и да наложи ред и тежки данъци върху територията на цялата държава. Отново той прекратил категорично опитите на османците за придобиване на влияние в Мароко.
