Напуснахме Фес и се отправихме в ранното утро към следващия стар имперски град, Мекнес.
А по пътя, на 30 км преди Мекнес удобно се бяха разположили останките от древния град Волубилис (Volubilis).
През 1997 година Волубилис бил включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
А основан бил през III век пр.н.е. в плодородна земеделска област. Развивал се първоначално като берберско, а след това протокартагенско селище.
Юба (Джуба) II от Нумидия бил поставен на мавританския трон от Август през 25 г. пр. н. е. И насочил той вниманието си към изграждането на кралска столица на Мавритания във Волюбилис. Образовани в Рим и женени за Клеопатра Селена II, дъщеря на Марк Антоний и Клеопатра, Джуба и синът му Птолемей били напълно романизирани крале, макар и с берберски произход. А предпочитанията им към римското изкуство и архитектура били ясно отразени в дизайна на града.
След като Клавдий анексирал Мавритания през 44 г. сл. Хр., градът се разраствнал значително. Върху плодородните земи на провинцията жителите му произвеждали зърно и зехтин за износ. А също отглеждали диви животни за гладиаторски зрелища.
И така в края на 2 век, Волубилис имал около 20 000 жители. А това било истински голямо население за римски провинциален град. Добре населен бил и околният на града регион. Днес в района били открити над 50 вили.
„Градът останал лоялен към Рим въпреки бунта от 40-44 г. след Христа, предвождан от един от освободените на Птолемей, Едемон. В резултат на това жителите му били възнаградени с гражданство и десетгодишно освобождаване от данъци. Градът бил издигнат до статут на муниципиум. Преработена била и неговата система на управление като суфетите в пунически стил били заменени с ежегодно избирани дуумвири, или двойки магистрати.
Волубилис се разрастнал бързо под римско управление от 1-ви век след Христа.
А през 2-ри век градът придобил редица големи обществени сгради, базилика и триумфална арка“.
Изящни градски къщи били издигнати в града. И големи мозаечни подове украсявали стаите им.
Именно тези мозайки дали повод на учените да приемат, че римското влияние на града продължило поне до 4 век. Именно към това време датилали намерените фини мозайки с изобразено върху тях състезание с колесници, провеждано от животни в Дома на Венера.
Волубилис бил споменат от географа от 1 век Помпоний Мела. Той го описал в своя труд „De situ orbis libri III“ като един от „най-богатите градове, макар и най-богатите сред малките“ в Мавритания.
Споменат бил градът и от Плиний Стари.
С местоположението му бил съборазен маршрутът на Антонин от 2 век. Там градът бил упоменат като Volubilis Colonia.
Именно местоположението му отредило слабата позиция на града. Намирал се той в югоизточния край на провинцията, изправен пред враждебни и все по-мощни берберски племена.
Контролът на Рим над града приключил след хаоса от кризата от III век, когато след серия граждански войни, дворцови преврати и убийства, империята почти била доведена по разпад.
Въпреки това Volubilis останал обитаван град в продължение на векове след края на римския контрол.
Датирането на открити в града три християнски надписа сочело на повторната му окупация от Източната Римска империя през шести и седми век.
Когато през 708 г. в града пристигнали арабите, градът бил обитаван от берберско племе, произхождащо от Либия. В арабския период името на града било променено на Уалила, или Уалили. Променено било и самото място на обитаване. Голяма част от центъра на града била изоставена и превърната в гробище. Центърът на обитаване бил преместен в югозападната част на града.
А през VIII век станал първата столица на династията на Идрисидите.
И ето още малко прочетена история:
„Волубилис остава столица на региона и през ислямския период. На мястото са открити ислямски монети, датиращи от 8-ми век, които свидетелстват за пристигането на исляма в тази част на Мароко. Те са съсредоточени извън градските стени, което предполага, че арабското селище остава различно от берберското селище вътре в тях. Именно тук Мулай Идрис основава династията Идриси в Мароко през 787-8 г. Пряк потомък на ислямския пророк Мохамед, той избяга в Мароко от Сирия след битката при Фахх през 787 г. Той е провъзгласен за „имам“ във Волубилис, окупиран от Авраба, при Исхак ибн Мохамед. Той се жени за Канза от Авраба и му ражда син Идрис II, който е обявен за имам във Волубилис. Той също е живял извън стените на града, по бреговете на Wadi Khoumane, където наскоро беше разкопан комплекс, който може да бъде идентифициран с неговия щаб.
Идрис I завладява по-голямата част от Северно Мароко през трите години на своето управление, основавайки град Фес. Той е убит във Волюбилис през 791 г. по заповед на халифа на Багдад Харун ал-Рашид. След мнозинството си Идрис II се премести във Фес, който служи като негова нова столица, лишавайки Volubilis от последните му остатъци от политическо значение.
Градът пада под властта на местните племена около 285 г. и никога не е превзет от Рим поради отдалечеността и незащитимостта си на югозападната граница на Римската империя. Той продължава да бъде обитаван поне още 700 години, първо като латинизирана християнска общност, след това като ранно ислямско селище. В края на 8 век става седалище на Идрис ибн Абдала, основател на династията Идриси в Мароко. До 11 век Volubilis е изоставен, след като седалището на властта е преместено във Фес. Голяма част от местното население е прехвърлено в новия град Мулай Идрис Зерхун, на около 5 км (3,1 мили) от Волубилис.
Руините остават почти непокътнати, докато не са опустошени от земетресение в средата на 18-ти век и впоследствие разграбени от мароканските владетели, вземащи камък за построяването на Мекнес. Едва през втората част на 19-ти век обектът е окончателно идентифициран като този на древния град Волюбилис. По време и след периода на френското управление над Мароко, около половината от обекта е разкопана, разкривайки много фини мозайки, а някои от по-видните обществени сгради и къщи с висок статус били възстановени или реконструирани. Днес той е обект на световното наследство на ЮНЕСКО, включен в списъка като „изключително добре запазен пример за голям римски колониален град в периферията на Империята““.
