Не напразно казали са древните „Утрото е по-мъдро от вечерта“.
Добре отпочинали, слязохме през първата си мароканска сутрин във вътрешния двор на нашия риад. Разположихме се на мекия диван до фонтана. И ни сервираха домакините най-вкусната арабска закуска. Нещо като палачинки, домашно сладко и прясно изстискан сок от портокали. Имаше ги в изобилие в страната и това изобилие ни позволи да бъдем глезени с чаша пресен сок всяка една сутрин.
И добре поханали, вляхме се в стария град. Така наречената Мдина (Медина). Всъщност, „Мдина“ означава просто „град“ на арабски език. Дали защото неминуемо всеки от градовете се бе разрастнал, установих, че във всяка арабска държава с това име наричаха днес жителите на градовете старите части на своя град.
А Мдината на Фес била най-голямата в цяло Мароко. Наречена била Фес ел Бали. И днес попадала под защитата на Юнеско. И именно в нея се оказа нашият риад.
И бе изтъкана тя от цяла мрежа тесни и малки улички. Така тесни бяха те и така надвиснали бяха еркерите на къщите над минувачите, че слънце не проникваше сред каменните им стени. И такъв лабиринт бяха създали, че обичайно било да се загубят в тях дори местните. Твърдяха местните, че уличките в стария Фес били няколко хиляди. Колкото и невероятно да звучеше, решихме да приемем тази информация на доверие. И силно внимавахме да се отдалечаваме на контролирано разстояние от риада ни.
Много глъч имаше в уличките на Мдината. Едно нямаше. Коли. Никакви. Напълно бе забранено влизането им. А то си беше и обективно невъзможно предвид истински тесния им характер.
За сметка на това, изобилстваше откъм магарета. Толкова много магарета не бях виждала.
Оказа се, че именно магарето бе най-разпространеното средство за транспорт и предвижване във Фес, че и в цяло Мароко. С магарета се извозвала дори сметта рано сутрин.
И целият този фантастичен свят от багри, миризми и звуци бе оформен около една от най-големите и най-старите джамии в света – Карауин (Qarawiyyin).
Построена била през 859 година. Преустроена през 956 година. И разширена през 1135 година.
Цели 14 порти били изградени в стените й. И можела да събере до 22 000 поклоници. А днес в чертите й се намирал и ислямски университет.
Само дето не бе разрешен достъпът на друговерци. Та, само от входа можехме да надникнем. И буквално да откраднем по няколко кадъра.
Побродих из уличките на Мдината, па се измъкнах навън през една огромна каменна порта. И погледнах отвън и отдалеч.
Каменната порта се оказа Баб Чорфа (Bab Chorfa). Единственият вход към Kasbah An-Nouar, или Kasbah Filali – ограден квартал и бивше военно заграждение с романтичното наименование „Цитадела на цветята“. Няколко подобни укрепени военни заграждения (касби) били изградени около старата медина на Фес през различните исторически периоди.
В стените на касбата днес имало изграден жилищен квартал, пълен с къщи и криволичещи алеи. Сякаш мини копие на цялата медина.
Недалеч от нея се издигаше друга монолитна порта. Синята порта, Баб бу Джелуд (Bab Bou Jeloud). Истински разкошна порта, деляща двете части на Фес – Фес ел Бали и Фес Ждид.
Първата, старата порта Баб Бу Джелуд била проста, скромна порта, построена някъде около 12-ти век. Тя въвеждаал в града през улицата Tala’a Kebira, която пък пресичала цялата медината и извеждала чак до джамията Qarawiyyin и университета в сърцето на града.
Проходът на портата бил поставен под ъгъл, перпендикулярен на улицата Tala’a Kebira и успореден на градската стена. Това позволявало странично влизане в медината, което пък улеснявало защитата на града и контрола на достъпа до него.
След появата на барут и тежка артилерия, укрепленията на старите градове като Фес вече не били особено полезни като сериозна военна отбрана. Въпреки че все още играели защитната си роля основно при задържането на зле въоръжени селски племена, градските порти придобили предимно декоративен вид.
Затова след създаването на френския протекторат над Мароко през 1912 г., новите френски управници на града пожелали по-голям и по-красив вход към стария град. И изградили разкошната синя порта. Старата, оригинална порта запазили. И днес тя стои затворена отляво на новата си огромна посестрима.
А огромната синя порта отбелязала две граници. На стария и новия град от една страна. И на зоната, зад която не можели да преминават автомобили.
Уморени от дългите обиколки из Мдината, отнесохме се за отмора сред зеленината на Градините Джнан Сбил (Jnan Sbil Gardens). Известни били също като градините Бу Джелуд (Bou Jeloud Gardens).
Днес учените спорят за началния период на създаване на градините. Едни твърдят, че били създадени през 19-ти век от султан Мулай Хасан I (управлявал през 1873-1894), който изградил и стени, свързващи Фес ел-Дждид с Фес ел-Бали. Други даряват авторството им на султан Мулай Абдала, властвал през 18-ти век.
Първоначално градините били предназначени изключително за кралския елит и били свързани с Кралския дворец чрез подземен проход.
През 1917 г. те били напълно отворени за обществеността. А след период на занемаряване, били реновирани в периода 2006 – 2010 г. по инициатива на крал Мохамед VI и отворени отново през 2011 г.
И днес играеха ролята на истински оазис на чистота и тишина сред шумния и забързан град.
