„Добри ветрове“ означава в буквален превод наименованието на аржентинската столица Буенос Айрес.
Основан в колониални времена от испанците. Имали те тогава склонност към разточително дългите наименования. И кръстели града Ciudad de la Santísima Trinidad y Puerto de Nuestra Señora de Santa María de los Buenos Aires. Град на Св. Троица и пристанище на Св. Богородица Дева Мария Буенос Айрес.
И може би именно подобно разточително наименование подхождаше на съвременното великолепие на града.
Разположен е величественият град на западния бряг на най-големия залив-Естуар Рио де ла Плата, който е продължение на устието на втората по дължина река в Южна Америка – Парана при нейното вливане в Атлантическия океан.
Първият европеец, достигнал Рио да Плата, бил Морякът Хуан Диас де Солис. Пътувал той под испански флаг и обявил земите за испанско владение през 1516 година. Не била много успешна експедиция му. Убит бил от местното племе чаруа. Борели се местните за изконната си територия. И не им се получило много в исторически план. И днес малкото им оцелели наследници били изтласкани от родните места и намерили ново място в Уругвай.
Второто основаване на града се случило на 2 февруари 1536 г. от испанска експедиция, водена от Педро де Мендоса. Основал Мендоса селището на мястото, на което днес са издигнати сградите на квартал Сан Телмо на Буенос Айрес, на юг от центъра на града.
Основал го под името Сиудад де нуестра сеньора Санта Мария дел Буенос Айрес ( Град на Дева Мария Света Богородица на попътния вятър). И още същата година селището с прилежащите му територии в състава на вицекралство Перу било включено.
За онези ранни колониални времена свидетелстват днес старите колониални сгради по улиците на съвременния град.
Не се предавали местните племена и постоянни атаки срещу нашествениците сътворявали. И принудили ги най-после да напуснат. И изоставили заселниците града през 1541 г.
Ново и окончателно селище било основано през 1580 г. от Хуан де Гарай. Пристигнал той по река Парана от Асунсион, днешната столица на Парагвай. Нарекъл селището Света Троица. А пристанището – Пуерто де Санта Мария де лос Буенос Айрес.
И ходех аз по улиците на съвременния град. Сред огромните му жилищни сгради. Покрай кварталните паркове и площади.
Пешеходен бе градът и за цял един ден.
Пътешествията ми из държавите на Южна Америка ме бяха научили, че ценят хората на континента възможността на жителите си да се насладят на красивите градски улици. И затваряха основните булеварди в неделния ден за автомобили. И ги предоставяха на жителите. И нахлуваха те. С аеробни занимания, спортни състезания всякакви и развлекателно-разхладителни съоръжения.
Имах късмета да попадна на същото неделно пешеходно-спортно шествие и в Лима и в Богота. И еднакво пълноценно се наслаждаваха жителите на южноамериканските градове на предоставените им празни улици.
За почивка и в делнични дни поставили бяха жителите на Буенос Айрес удобни тапицирани пейки и табуретки по улиците.
