По забележителностите на Лима, столицата на Перу

Населена била долината на река Римак в щасливите предколумбови времена с хора от местните културите Хуари, Лима и Инка.

След кървавата победата на испанските конкистадори над императора на инките Атауалпа и окончателното разрушаване на столицата Куско,  избрали нашествениците долината за средище. И през 1535 г. покрай бреговете на река Римак основали нашественическата си  столица.

„Град на Кралете“ (Ciudad de los Reyes) я нарекли. И  я провъзгласили за столица на Вицекралство Перу. А като столица на най-голямото испанско вицекралство в Южна Америка, Градът на кралете се превърнал и в контролен пункт за износ на богатствата от Новия Свят. В него била концентрира цялата испанска аристокрация и администрация на Южна Америка. А  през 1551 г. в него бил основан първият и най-стар университет на Америките – Университетът Сан Маркос.

По време на движенията за независимост на латиноамериканските държави Градът на кралете останал бастион на испанските военни сили, заради което и Перу останала  една от последните държави, получила своята независимост.

През 1820 г. военните подразделения под командата на генерал Сан Мартин достигнали южните му предградия. Но не атакували града директно, а му наложили морска блокада. Една година по-късно вицекрал Хосе де ла Серана бил евакуира от столицата си заедно с роялистката си армия. И така през 1821 годината  Вицекралство Перу се превърнало в  независимата държава Перу. А Градът на кралете в столицата му под името Лима.

Тръгнахме ние по улиците на съвременната столица. И редно си беше да започнем от Пласа де Армас. Нали от Площадът на армията започнал бе всеки един испански град в Южна Америка. И идеалният му център бележил.

Разположили испанците около красивия площад  в днешния исторически център на Лима правителствения дворец.

И Катедралата на Лима, и търговски център.

И Архиепископския дворец на Лима.

И Общинския дворец.

И Двореца на Съюза.

Наснимахме богатия на значими сгради площад. И рродължихме да бродим по столичните улици.

И се оказахме пред Базиликата и манастира Сан Франциско де Лима (Basílica y Convento de San Francisco de Lima).

А пред портите й срещнахме нашите познайници от Арекипа.

Явно, и те по нашия маршрут пътуваха да радват местни и туристи.

Недалеч от Площада на армията се намираше и друг, изключително значим за жителите на сторицата площад. Площадът Сан Мартин(Plaza San Martín). Издигнали те в центъра му паметник на Хосе де Сан Мартин. С цялата си благодарност към това, че навлязъл с войските си големият военоначалник и извоювал с кръвта на войниците си свободата на Перу.

Може би най-грандиозният комплекс в Историческия център на Лима бе комплексът на Базиликата и огромният манастир, посветени  на Дева Мария от Розария, известна като Санто Доминго (Basílica Menor y Convento de Nuestra Senora del Rosario).

Комплексът включваше множество религиозни сгради, посветени на Дева Мария от Розария.

А били изестни базиликата и манастирът на Санто Доминго също и с това, че през 16 век в сградите му се помещавал и първият перуански университет и най -старият в Америка. Университетът Сан Маркос.

Не пропуснахме предоставената ни възможност да се покачим на покривите на камбанарията. И се отвори пред нас Лима. И близките планински върхове.

Съвсем близо до стените на огромния манастир на покрит пазар случихме.

И на красива църква.

А по-нататам срещнахме и невероятно красивата Базилика към манастира Богородица на милосърдието (The Minor Basilica and Convent of Nuestra Senora de la Merced). Построена през 1535 г. в бароков стил.

А след красивия син площад

Отведе ни Евгени и до малкото останало в съвременна Лима от народа кечуа.

Хуака Хуалламарка (Huaca Huallamarca). Вероятно свещено място, което учените все още не били добре изследвали. Или поне така ни заяви местната ни екскурзоводка.

Още много забелжителности предлагаше  перуанската столица. Ние тези разгледахме. А останалият ни ден посветихме просто на бродене по съвременните улици и последни срещи със съвременниците ни, наследниците на славния народ на инките.