Част четвърта – път и история на Таджикистан

Дойде време и, следвайки табелката „Самолетко чъгуу“, се отправихме към полета си за Душанбе, Таджикистан.

По непонятните за мен правила на самолетните компании, за по-евтин билет, полетът беше през Алмати, Казахстан. И понеже имахме достатъчно време престой през нощта, бях резервирала хостел в Алмати.

До тук добре. И за да подготвя ситуацията към случилите се събития, бързам да отбележа, че докато готвех това пътуване, няколко пъти проверих дали на гражданите на нашата родина е нужна виза за влизане в Казахстан. И всички проверки завършиха с отрицателен отговор. Включително на сайта на нашето Министерство на външните работи. Звъннах в посолството. Отново отрицателен отговор. И за да съм по-най-сигурна, звъннах и в посолството на Казахстан в Москва. Ровиха, проверяваха- не, не ви е нужна.

Ми, хубаво. Смело и смахнато се наредихме ние на паспортен контрол на летище Алмати. Един хубав казак-митничар ни пое във вещите си служебни ръце. И тъкмо да ни бие печата… и откъде се взе тази огромна мамаша. Та излезе и се разтрещя. То виза сме били нямали. Дълго и напоително заобяснявах аз кога и как съм проверявала, че даже до посланика в Москва съм звъняла. Не, не била и тя сигурна, но й се струвало, че имало нещо и ни трябват визи.

            Добре, може и наша да е грешката. Все пак. Вземете да ни го покажете тоз документ таинствен, който изисква визи за нашата държава.

            Ми, нямала го и не можела да го намери, ама все й се струвало, че съществува.

Обърнахме се за помощ към другите служители. А те мъже. От по-слабия пол. А мамашата бая с размери беше. Пък  и добре крещеше. И подвиха опашки мъжете. И ей така, без доказателства и основание за това, си останахме от тази страна на летището.

До тук нищо страшно. В крайна сметка, на сутринта трябваше да летим за Душанбе. А и двете с Дона имахме добър пътешественически стаж и една нощ на летището по никакъв начин не ни притесни. Но нали след няколко дена все пак трябваше да влезем в Казахстан. А да разчитаме, че мамашата ще е влязла в друг цикъл, не беше разумно.  Явно, в Душанбе щеше да се търси посолство и там да се решава съдбата ни.

Така или иначе, тази конкретна нощ нямаше какво повече да направим. И се отправихме към салона за чакащите. Харесахме си по три пейки и се отдадохме на нощния си сън.

А преди него, да се запознаем с Историята.

Земите на днешен Таджикистан са били заселени още от дълбока древност. През 1 век пр.н.е. влизат в състава на държави като Согдиана, Бактрия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство, Кидаритското царство.

Навлизат и нови религии. От Индия – будизъм, а от Персия – зороастризъм.

През 6 век тези земи са подчинени Тюрксия хаганат.

Към средата на 8 век почти цяла Средна Азия е завоювана от араби. Те пък носят на народите ислямските религия и писменост.

По това време се формира ядрото на етногенезиса на таджикския народ. От местни войници, попълвали военните гарнизони. Наречени на арабски „таджики“–  хора от  от ирански произход, приели исляма в сунитското му направление.

Първата таджикска държава – Държава на Саманидите (875 – 999) е образувана през 875 година от Исмаил Самани, с център град Бухара(днешен Узбекистан).

Унищожена през 999 г. от нашествието на узбекски племена.

Много пъти в историята  земите на днешен Таджикистан преминават във владение на  различни завоеватели.

1212-1220 – земите на Таджикистан влизат в състава на Иран.

1220 – 1370 – в състава на Монголската империя на Чингиз хан.

1370 – 1740 – в състава на Държавата на Тимуридите.

1740 – 1747 – отново в състава на Иран.

1747 – 1920 – в състава на Бухарското ханство ( Източна Бухара).

През 1867 година северните части на територията на Таджикистан, заедно с град Ходжанд влизат в състава на Руската империя.

През 1924 година Таджикистан влиза в състава на СССР като автономна република в състава на Узбекската ССР. Негова столица става град Душанбе,  образуван едва през 1924 година в резултат на сливането на три села: Сариосие, Шохмансур и Душанбе.

През 1929 година Таджикистан влиза в състава на СССР като съюзната република Таджикистанска ССР.

След разпадането на СССР, независимата таджикска държава е твърде слаба. И през  1991 г. в нея  се появява ислямска опозиция. Малко по-късно тя  атакува официалната власт и на 11 май 1992 г. ислямската опозиция идва на власт.

През юни 1992 година антиислямската опозиция (секуларистите) в страната предприемат преврат в южния град Куляб.

Противопоставянето довежда до междуетнически конфликт и гражданска война в Таджикистан  (1992-1997) между секуларистите – поддръжниците на светския режим (северните райони на Ходжанд и Хатлон) и ислямистите (произлизащи от бедните райони на Гарма и Горни Бадахшан).

Секуларистите получават поддръжката на Северен Таджикистан (Ходжанд). А също и съседен Узбекистан и Русия, обединени от заплахата ислямизацията на Таджикистан да наруши геополитическото статукво в тези страни.

След множество битки,   секуларистите през декември 1992 година  успяват без бой да завземат столицата. Сформирано е правителство.

Ислямистите са изтласкани в източните части на страната и в съседен Афганистан.

След засилването на властта на талибаните в Афганистан, на 27 юни 1997 година е сключено примирие между правителството на Рахмон и ислямската опозиция. Ислямистите са интегрирани в държавните структури, включително в парламента и армията.

На 3 – 10 ноември 1998 е извършен опит за метеж на секуларисткия полковник Худойбериев в северния таджикски град Худжанд, поддържан от съседен Узбекистан.

През 1999 е извършен опит за навлизане на въоръжени отряди на узбекската ислямистка опозиция в Таджикистан, под предводителството на Намангани, от територията на Таджикистан в Узбекистан чрез територията на съседен Киргизстан, а по-късно и от Северен Таджикистан.

След края на гражданската война в страната започва процес на стабилизация. През 1999 се провеждат свободни избори.

Само дето руски бази и военни части продължават да пазят южната граница на страната със съседен Афганистан. А по-късно и американски и френски военни части също са разположени на територията на Таджикистан.

Днес  Таджикистан е президентска република. Начело на държавата стои президент. Законодателната власт в страната се осъществява от таджикския парламент – Маджлиси Оли който се състои от две камари – горната камарата на представителите (Маджлиси мамояндоган) и долната камара на националното събрание (Маджлиси миллӣ).

В резултат на провежданата от СССР политика на национално обособяване на народите в средноазиатската част на бившия Съветския съюз, са прокарани границите на съветските републики. Освен че често биват коригирани, в отделните републики непрекъснато са присъединявани и  отделяни различни народи. И така се стигнало до обособяване в рамките на една република на няколко народа, чужди помежду си като култура и обичаи. Единствено еднаква е религията им. Доколкото ислямът е наложен на цяла Централна Азия още от Арабския халифат.

И докато в границите на голямата съветска държава били потушавани междуетническите конфликти, тези конфликти назряли  след разпадането й и връщането на независимостта на старите народи в новите граници на новообразуваните от Сталин републики.

Затова момчето от хостела ни в Душанбе ни каза, че таджиките днес не се чувстват една нация. Те не били дори приятели. В рамките на насилствено сформираната им държава са обединен няколко враждуващи племена. Нямат общносто помежду си, нито усещане за идентичност.

Само можем да се молим постигнатата за сега стабилност да продължи.

А от цялото ни пътуване по тази страна, ние не усетихме каквото и да било напрежение, или дори повод за някакво притеснение. Нямаше дори намек за нещо нередно. Всъщност, единственият такъв беше изказването на момчето от хостела. Таджиките, с които се срещнахме, си живееха мирно и тихо. Дано така и да продължат.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език