Дойде време и, следвайки табелката „Самолетко чъгуу“, се отправихме към полета си за Душанбе, Таджикистан.
По непонятните за мен правила на самолетните компании, за по-евтин билет, полетът беше през Алмати, Казахстан. И понеже имахме достатъчно време престой през нощта, бях резервирала хостел в Алмати.
До тук добре. И за да подготвя ситуацията към случилите се събития, бързам да отбележа, че докато готвех това пътуване, няколко пъти проверих дали на гражданите на нашата родина е нужна виза за влизане в Казахстан. И всички проверки завършиха с отрицателен отговор. Включително на сайта на нашето Министерство на външните работи. Звъннах в посолството. Отново отрицателен отговор. И за да съм по-най-сигурна, звъннах и в посолството на Казахстан в Москва. Ровиха, проверяваха- не, не ви е нужна.
Ми, хубаво. Смело и смахнато се наредихме ние на паспортен контрол на летище Алмати. Един хубав казак-митничар ни пое във вещите си служебни ръце. И тъкмо да ни бие печата… и откъде се взе тази огромна мамаша. Та излезе и се разтрещя. То виза сме били нямали. Дълго и напоително заобяснявах аз кога и как съм проверявала, че даже до посланика в Москва съм звъняла. Не, не била и тя сигурна, но й се струвало, че имало нещо и ни трябват визи.
Добре, може и наша да е грешката. Все пак. Вземете да ни го покажете тоз документ таинствен, който изисква визи за нашата държава.
Ми, нямала го и не можела да го намери, ама все й се струвало, че съществува.
Обърнахме се за помощ към другите служители. А те мъже. От по-слабия пол. А мамашата бая с размери беше. Пък и добре крещеше. И подвиха опашки мъжете. И ей така, без доказателства и основание за това, си останахме от тази страна на летището.
До тук нищо страшно. В крайна сметка, на сутринта трябваше да летим за Душанбе. А и двете с Дона имахме добър пътешественически стаж и една нощ на летището по никакъв начин не ни притесни. Но нали след няколко дена все пак трябваше да влезем в Казахстан. А да разчитаме, че мамашата ще е влязла в друг цикъл, не беше разумно. Явно, в Душанбе щеше да се търси посолство и там да се решава съдбата ни.
Така или иначе, тази конкретна нощ нямаше какво повече да направим. И се отправихме към салона за чакащите. Харесахме си по три пейки и се отдадохме на нощния си сън.
А преди него, да се запознаем с Историята.
Земите на днешен Таджикистан са били заселени още от дълбока древност. През 1 век пр.н.е. влизат в състава на държави като Согдиана, Бактрия, Империята на Селевкидите, Гръко-бактрийското царство, Кушанското царство, Кидаритското царство.
Навлизат и нови религии. От Индия – будизъм, а от Персия – зороастризъм.
През 6 век тези земи са подчинени Тюрксия хаганат.
Към средата на 8 век почти цяла Средна Азия е завоювана от араби. Те пък носят на народите ислямските религия и писменост.
По това време се формира ядрото на етногенезиса на таджикския народ. От местни войници, попълвали военните гарнизони. Наречени на арабски „таджики“– хора от от ирански произход, приели исляма в сунитското му направление.
Първата таджикска държава – Държава на Саманидите (875 – 999) е образувана през 875 година от Исмаил Самани, с център град Бухара(днешен Узбекистан).
Унищожена през 999 г. от нашествието на узбекски племена.
Много пъти в историята земите на днешен Таджикистан преминават във владение на различни завоеватели.
1212-1220 – земите на Таджикистан влизат в състава на Иран.
1220 – 1370 – в състава на Монголската империя на Чингиз хан.
1370 – 1740 – в състава на Държавата на Тимуридите.
1740 – 1747 – отново в състава на Иран.
1747 – 1920 – в състава на Бухарското ханство ( Източна Бухара).
През 1867 година северните части на територията на Таджикистан, заедно с град Ходжанд влизат в състава на Руската империя.
През 1924 година Таджикистан влиза в състава на СССР като автономна република в състава на Узбекската ССР. Негова столица става град Душанбе, образуван едва през 1924 година в резултат на сливането на три села: Сариосие, Шохмансур и Душанбе.
През 1929 година Таджикистан влиза в състава на СССР като съюзната република Таджикистанска ССР.
След разпадането на СССР, независимата таджикска държава е твърде слаба. И през 1991 г. в нея се появява ислямска опозиция. Малко по-късно тя атакува официалната власт и на 11 май 1992 г. ислямската опозиция идва на власт.
През юни 1992 година антиислямската опозиция (секуларистите) в страната предприемат преврат в южния град Куляб.
Противопоставянето довежда до междуетнически конфликт и гражданска война в Таджикистан (1992-1997) между секуларистите – поддръжниците на светския режим (северните райони на Ходжанд и Хатлон) и ислямистите (произлизащи от бедните райони на Гарма и Горни Бадахшан).
Секуларистите получават поддръжката на Северен Таджикистан (Ходжанд). А също и съседен Узбекистан и Русия, обединени от заплахата ислямизацията на Таджикистан да наруши геополитическото статукво в тези страни.
След множество битки, секуларистите през декември 1992 година успяват без бой да завземат столицата. Сформирано е правителство.
Ислямистите са изтласкани в източните части на страната и в съседен Афганистан.
След засилването на властта на талибаните в Афганистан, на 27 юни 1997 година е сключено примирие между правителството на Рахмон и ислямската опозиция. Ислямистите са интегрирани в държавните структури, включително в парламента и армията.
На 3 – 10 ноември 1998 е извършен опит за метеж на секуларисткия полковник Худойбериев в северния таджикски град Худжанд, поддържан от съседен Узбекистан.
През 1999 е извършен опит за навлизане на въоръжени отряди на узбекската ислямистка опозиция в Таджикистан, под предводителството на Намангани, от територията на Таджикистан в Узбекистан чрез територията на съседен Киргизстан, а по-късно и от Северен Таджикистан.
След края на гражданската война в страната започва процес на стабилизация. През 1999 се провеждат свободни избори.
Само дето руски бази и военни части продължават да пазят южната граница на страната със съседен Афганистан. А по-късно и американски и френски военни части също са разположени на територията на Таджикистан.
Днес Таджикистан е президентска република. Начело на държавата стои президент. Законодателната власт в страната се осъществява от таджикския парламент – Маджлиси Оли който се състои от две камари – горната камарата на представителите (Маджлиси мамояндоган) и долната камара на националното събрание (Маджлиси миллӣ).
В резултат на провежданата от СССР политика на национално обособяване на народите в средноазиатската част на бившия Съветския съюз, са прокарани границите на съветските републики. Освен че често биват коригирани, в отделните републики непрекъснато са присъединявани и отделяни различни народи. И така се стигнало до обособяване в рамките на една република на няколко народа, чужди помежду си като култура и обичаи. Единствено еднаква е религията им. Доколкото ислямът е наложен на цяла Централна Азия още от Арабския халифат.
И докато в границите на голямата съветска държава били потушавани междуетническите конфликти, тези конфликти назряли след разпадането й и връщането на независимостта на старите народи в новите граници на новообразуваните от Сталин републики.
Затова момчето от хостела ни в Душанбе ни каза, че таджиките днес не се чувстват една нация. Те не били дори приятели. В рамките на насилствено сформираната им държава са обединен няколко враждуващи племена. Нямат общносто помежду си, нито усещане за идентичност.
Само можем да се молим постигнатата за сега стабилност да продължи.
А от цялото ни пътуване по тази страна, ние не усетихме каквото и да било напрежение, или дори повод за някакво притеснение. Нямаше дори намек за нещо нередно. Всъщност, единственият такъв беше изказването на момчето от хостела. Таджиките, с които се срещнахме, си живееха мирно и тихо. Дано така и да продължат.

