Част четвърта. Столицата Коломбо.

Дойде ред и на столицата. Не помня защо. Но за нея беше предвидена само автобусна обиколка. Както я наричат агенциите, панорамна.

Та, видяхме Коломбо от зад автобусните стъкла.

Откъслечните ми впечатления бяха за доста нормален град. Нямаше огромни небостъргачи. Имаше нов квартал с лъскави сгради. Имаше и по-стар. С излющени фасади и мръсни пътища.

Едно беше неизменното. Навсякъде щъкаха моите любими тук тук.

И друго имаше. Всякакви храмове.

И не случайно. Както ни обясни местният ни водач, 70 процента от населението на Шри Ланка изповядва будизъм. 13 процента изповядват индуизъм. А малко по-нисък е броя на изповядващите ислям и християнство.

Единственото добро на панорамните обиколки е разказът на екскурзовода.

И той потече.

Всъщност, днешното си име дъравата получава с конституцията от 1972 година. И то е Демократична социалистическа република Шри Ланка. До преди това е била известна като остров Цейлон.

Населението на Шри Ланка било съставено основно от синхали, които изповядват будизъм. Това са потомците на индуси, които към V в. пр. Хр. се преселили на острова и постепенно се смесили с местното население. Около 80 процента от населението били те днес.

Останалите 20 процента се отреждали на тамили, които пък предимно изповядвали индуизъм. Тамилите пък дошли на острова преди около 1500 години.

Два са и официални езика на страната. Синхалски и тамилски.

Конституцията определя английския като свързващ език. А той днес е използван за образование, научни и търговски цели.

Въпреки че делят една територия двата етноса нещо не се погаждали помежду си. Напрежението помежду им през 1983 г. прерастнало в ожесточена гражданска война. А причината била, че много тамили, особено в северните и източните части на страната, искали да отделят в независима държава. Освен много жертви, друго не постигнали.

Интересно посрещат Нова Година в Шри Ланка. Тук тя не настъпва в полунощ, а в определено от астролозите време. Отново астролозите посочват и краят на старата година. И винаги има период от няколко часа между края на старата и започването на новата година. Този период се нарича „нона гате“ (неутрален период). През това време всеки трябва да си почива и да не похваща никаква работа. В тези няколко часа мирните граждани следва да се занимават единствено с релаксиращи религиозни дейности и традиционни игри.

Колонизирана е била Шри Ланка от холандци, португалци и британци. И всички те са оставили своето отражение в културата на страната.

А кухнята е повлияна най-вече от индийската. И тук основното ястие е варен, или бланширан ориз, поднесен с къри. И към него се прибавят всякакви яхнии от зеленчуци, месо и бобови. И всички те обилно поляти с доста лютив сос.

Именно тук беше първата ми среща с лютивата азиатска кухня. И не се оказа много успешна тя. Помня как обикалях покрай богатата шведска маса и гадаех колко ли люто ще да е дадено ястие. И все люто се оказваше. И така докато не минах на варен бял ориз. Само дето хвърлях съжалителни погледи към прекрасно изглеждащите ястия.

Водачът ни разказа за типично ястие, наречено кокосов самбол. А се приготвя от кокосови стърготини, смесени с чили, сушена малдивска риба и лимонов сок. Тази смес се смила и се яде с ориз. За да му придаде вкус да възбуди апетита.

Друго интересно ястие е малунг. Той пък се приготвя от нарязани на ситно листа, смесени с настърган кокосов орех и червен лук.

В повечето ястия вместо вода слагали кокосово мляко, което им придава леко сладникав вкус.

Готвачите на Шри Ланка смело използват най-разнообразни подправки. При това всеки спазва своя пропорция и смес. Така едно и също ястие придобива съвсем различен вкус в зависимост от готвача, който го изпълнява.

Населението на острова е много религиозно, тъй като самата история на страната е свързана с религията. На острова има изградени множество будистки и индуски храмове, джамии и църкви. По техния брой в даден регион може да се определи религиозната принадлежност на живеещите там.

Така в северната и източната част на острова има много индуски храмове и джамии, тъй като по-голямата част от тамилското и мюсюлманското население живее там. По южното крайбрежие има повече църкви, заради живеещите там са християни. А най-много будисти и будистки храмове има във вътрешността на острова. Будистките храмове били из цялата страна, тъй като изключително голяма част от населението изповядва тази религия.

Най-силно е повлияна музиката на Шри Ланка от будизма. Будизмът се разпространява на острова след посещението на Буда през 300 г. пр. Хр.

И традиционната музика включва хипнотични барабани кандян. Именно те змучат в индуските и будистките храмове.

Друго силно влияние върху музиката оказват португалските колонизатори, които пристигайки през XV век, носят със себе си баладите, китарите и африканските роби. Робите са били наречени кафринха, а тяхната музика – байла.

Не пропусна да ни напомни нашият водач и за прекрасните качества на зеления цейлонски чай. Искрено ни препоръча и ние като него да пием поне по три чашки на ден. Тук той се сервира почти винаги. И за гости, и на фестивали и събирания.

Потънала в интересния разказ, пропуснах да запомня какво ще гледаме. Но слязохме от автобуса и се разходихме по крайбрежието. А беше паметник на нещо. Дали на независимостта…