Исфахан.
Град на 2 500 години. Град, намиращ се в плодородната долина на река Заяндеруд, в подножието на планината Загрос. Град, съграден на вечните търговски пътища, свързвали Китай с Османската империя и Персийския залив с Русия. Град, в който през XI век живял и работил известния философ и лекар Авицена.
Столица на Персийската империя по времето на династията на Сефевидите между 16 и 18 век. Столица, строена от шах Абас Велики, за да заслепява.
Владял Персийската империя от 1587 г. до 1629 г., шах Абас Велики останал в историята с легендарната си екстравагантност.
Както Петър I Велики построил Петербург, хвърляйки злато и скъпоценни камъни по стените на дворците си, за да покаже на света величието на Руската империя. Както Амир Темур построил Самарканд от мрамор и нефрит, за да изтъкне значимостта на империята на Тимуридите. Така шах Абас Велики построил Исфахан с величествени дворци и храмове. Впрегнал екстравагантността си в строежа на космополитните сгради.
И определено постигнал целта си. Исфахан преминал през следващите векове с прякора „Исфахан Несф-е Джахан“ – „Исфахан е половината свят“. И не напразно си спечелил този прякор. След 1 600 година той е един от най-големите градове в света. В него идвали търговци и дипломати от Европа и Китай, от османска Турция и моголска Индия. Потъвали в блясъка и космополитността на столицата на династията на Сефевидите те, и разнасяли славата й из целия свят.
И ето го Исфахан днес.
Е да. Съвременният град си е град. Улици, кафенета, автомобили.
Наричан още Шахски площад, или Имамски площад, площадът е дълъг 560 м в посока север-юг и 165 м. в посока изток-запад.
В южната му част е изградена Шахската джамия, в западната – дворецът Али Капу, в източната – Джамията на шейх Лотфолах и в северната – Големият пазар.
След Ислямската революция на площада се извършва важната за мюсулманския свят петъчна молитва.
В някои периоди от историята, площадът е бил използван като терен за игра на поло, непосредствено под шахския дворец. Това ни обясни Али пред изображенията на сцени от играта върху миниатюри на пазара.
А в централната му част е построен голям басейн с красив фонтан.
Площад, събирал жители и гости на града.
Загледана от високо в красивите му широки алеи, си представях хилядите хора, минаващи по тях през вековете. Наред с възхищението, всеки от тях е носил в душата ежедневните си мисли, радости и терзания. Колко ли история се е случила по тези павета?! Колко ли емоции и съдби са посрещнали те?!
Площадът предлага отмора под сенчестите си дървета и днес. Най-обичайни бяха гледките на спретнати малки пикник – седянки.
Излишно е да казвам, че и ние се присъединихме към един от тях. Поне за малко.
И да тръгнем на обход из величествения площад.
В центъра му е изградена Шахската джамия , или Имамската джамия (на персийски с латинска транскрипция: Masjed-e Emam, Masjed-e Shah).
Най-голямата джамия и сграда в Исфахан. Строителството ѝ започва през 1611 г. по заповед на шах Абас I Велики и приключва през 1641 г.
Порталът на джамията е висок 30 м и сам по себе си представлява отделна сграда. Граничните му минарета са с височина 42 м, а светилищните достигат 48 м.
„Украсата със седемцветните мозаечни плочки и калигарфски надписи превръщат Шахската джамия в шедьовър на персийската архитектура през ислямската епоха“.Такава оценка му давата изкуствоведите.
В двора на този шедьовър за пореден път ми се случиха Снимките срещу слънцето. Неизбежна част от Съдбата на туриста. Случил се на лелеяното място в един конкретен момент, изложен на капризите на вселенските сили на времето. И отнася със себе си снимковия спомен от момента. Такъв, какъвто се е случил.
Великолепна беше и вътрешността на храма. Уникална била и акустиката му. Дори шепот преминавал от противоположния ъгъл на сградата през конструкцията на стените.
Нашият Али се оказа и добър певец. И ни демонстрира гласа си точно под централния купол на това великолепие. Явно песента му е съдържала призив за молитва. Та покрай нас се насъбраха верни поклонници. И се отдръпнаха малко по-късно, леко разочаровани от бутафорната ни група.
От източната страна е джамията „Шейх Лотф Аллах“.
Построена от главния архитект Мохамадреза Исфахани, по време на царуването на Шах Абас I от Персия. Строителството й започва през 1603 г. и е завършено през 1619 г.
За разлика от Шахската джамия, която е била предназначена за обществеността, тази е строена за частен храм на кралския двор. Заради това няма минарета и е значително по-малка.
Но не по-малко богато украсена. И как иначе?! Шах Абас I положил необходимите усилия и превърнал храма в свещено място за дамите от своя харем.
За да не се налага да се разхождат неговите жени от площада до джамията, Шах Абас I е заповядал на архитекта да построи тунел, преминаващ от нея, под площада до двореца Али Капу.
Останало е за нас описание на джамията от стари пътешественици“
„Когато стигне до входа на джамията, човек би трябвало да премине през проход, който се навива наоколо, докато накрая човек не стигне до главната сграда. По протежение на този пасаж имаше стоящи пазачи и очевидната цел на този дизайн беше да предпази жените от харема, колкото е възможно повече от влизащите в сградата. На главния вход имаше и стоящи пазачи, а вратите на сградата бяха държани затворени по всяко време“.
За наша радост, днес тези врати са отворени за посетители и проходът под площада не се използва.
През цялата си история тази джамия е споменавана с различни имена. Джунабади я описва като „джамията с големия купол“ (Masjed-e qubbat-e ‘azim). Съвременният историк Искандар Мунши я сочи като „джамията с голяма чистота и красота“.
Настоящото й име се упоменава за първи път от европейския пътешественик Жан Чардин. Той пък се позовал на куранските надписи с това наименование в самата джамията. Надпис, изработен от иранския калиграф Бакир Банай, съобщава, че заплатата на имама, шейх Лотф Аллах ( един от първите молитвени водачи за кралския двор в тази джамия) идва директно от ресурсите на императорското домакинство.
Срещу нея, от запад, е дворецът „Али Капу“. Построен от шах Абас I Велики да посреща местните и чуждестранни сановници, да се наслаждава на концертите в музикалната му стая, и просто да си шахства насред цялата красота наоколо.
Али Капу се превежда като „Висока порта“. Името си получава заради мястото си – точно на входа към всички сефевидски дворци, изградени от площада Нагш-е Джахан до булеварда Чахар Багх.
Със своите 7 етажа и височина от 48 м. Дворецът е един от най-големите паметници на сефевидската архитектура. Построена по декрет на шах Абас I Велики в края на 16 век. В нея Шахът отпразнувал новата 1597 година (1006 г. по мюсюлманския календар).
След толкова поета красота, имахме нужда да отморим. И прекрасните персийци се бяха погрижили. В двора на двореца бяха изградили удобна чай-хана. А предлагаха най-невероятната лимонада. Лимон, джинджифил и семена от босилек. Освен разхладителна и вкусна, тази напитка се оказа част от съвременната им култура. Али дълго ни обясняваше полезността и значимостта й. Но за нас си остана вкусна и зареждаща със сили.
Отметнали културните забележителности и удовлетворили туристическите си нужди, навлязохме като хуни в последната част от прекрасния площад.
Големият и сводест покрит пазар.
На площ от почти километър и половина до днес предлага произведенията на изкуствата и занаятите, покровителствани още от шах Абас I Велики. На безкрайните му сергии можело да се намери буквално всичко. Килими, кована мед, керамика, ръчно щамповани тъкани, рисувани миниатюри, бродерия, подправки, фурми, ядки, сушено сирене и мляко, и какво ли още не.
Именно този пазар беше моята първа среща с пазарите на древния Изток. Няма да забравя как ме учуди централното му местоположение. Дори изпитах леко пренебрежително съжаление. И към пазара, и към града.
В моят свят пазарите са изградени по-встрани. И местата им никак не се приемат за особено привлекателни. А шумът и пазарната им суматоха ги прави и недотам желани.
Затова някак странно ми изглеждаше централното място на източния пазар.
Разликата в културите.
За разлика от нас, пазарът е сърцето на древно източния град. Нали именно покрай пазарите на Великия път на коприната се е обособявало всяко селище от древни времена.
Всички неясноти между нас и търговците отстранявахме лесно посредством телефонните преводачи. Които си бяха самостоятелна атракция за мен.
