Дойде време да тръгнем по тесните улички към Старият Язд.
А историческата част на Язд е наистина уникално място. Пример за изключително сложна строителна система, приспособена към враждебната среда на пустинята.
„Древното селище Язд е пример за взаимодействието на човека и природата в продължение на няколко хилядолетия. Традиционно човешко селище, строено с оптималното използване на ограничените ресурси, налични в суровата пустинна среда“.
Улиците му са тесни и с високи огради. За защита от ситния пустинен вятър, който прониква и в кожата. А на моменти е толкова силен, че чак боли.
А на този площад беше и джамията Джаме от Язд ( Jаmeh Mosque of Yazd).
Строена през 12-ти век, тя се използва и до днес.
Според историците, джамията е построена на мястото на зороастрийски Храм на огъня и представлява изящен образец на персийската архитектура. Входът към джамията е увенчан от чифт минарета. Те пък били най-високите в Иран.
В една от уличките се срещнахме и с живия живот. Лек автомобил беше решил да премине през почти 90 ъгловия завой. По-скоро той не беше го решил. Ама никак. Решението си беше на задволанното му устройство. А то, милото, не успя да се справи. Слезе с целия си топ черен плат и отстъпи руля на също толкова черно облечена дама. И в интерес на правдата, втората дама успя да преодолее сложвния пътен учатък само с няколко маневри.
Гледката на забрадени малки дечица винаги ме изпълва с някаква смесица от гняв и състрадание. Уважам чуждите религии. И не дай Бог на мен да ми се наложи да правя подобни избори. Но наистина не виждам кой точно Бог е повелил да бъдат ограничавани и спарвани по този начин телата на невинните деца.
Събрахме се отново и Али ни поведе към красива градина. Долат Абад (Dolat Abad Garden)
В средата с павилион с огромна Кула на вятъра. В съчетание с прекрасния водоем отпред осигуряваха място за отмора и прохлада.
Добре отпочинали, на другата сутрин се отправихме към Исфахан. И тъй като пътят беше дълъг и автобусен, спряхме за попътна спирка.
В град Наин ( Naein, Na’in)
Разположен източно от Исфахан, на границата на пустинята Деште Кевир и планинския хребет Кухруд.
Преди повече от 3 000 години персите се научили да изграждат акведукти под земята. Канат (qanat) били наречени те и довеждали вода от планините до равнините. Дотам били съвършени тези истински древни съоръжения, че до 60-те години на миналия век осигурявали около 70 процента от използваната вода в Иран.
И в нашия град Наин имало все още функциониращи канати.
Ние канати не видяхме.
Разходихме се из града. Сред старите Кули на вятъра.
В руините на древното поселище се намират и тези на крепостта Нарин Галх (Narenj Qal’e) .
Въпреки че учените са решили, че замъкът е останал от епохата Сасанид, от предислямската епоха, предназначението му още не са изяснили. Само предполагат, че е бил военно учреждение с ров с периметър от 3 000 фута.
