На следващият ден се отправихме към Арменската част на града.
Катедралата Ванк. Главният храм на арменската църва в Иран.
Построена между 1606 г. и 1665 г. г. в еклектически стил. Контрастен на мюсюлманския и християнския стил. Посветена на стотиците хиляди депортирани арменци, преселени от Шах Абас I по време на Османската война от 1603 – 1618 г. Една от най-големите църкви в Иран и най-голямата в Исфахан.
Пълното име на църквата е Катедрален храм на Светите сестри, а името „Ванк“ означава в превод от арменски „храм“ или „манастир”. Заради това е останала в народната памет именно като Катедралата Ванк.
Но с нищо не подготвят посетителя с вътрешното й великолепие.
И ние неподготвени влязохме. И застинахме на входа. Така богата беше украсата! Толкова цвят и светлина излъчваха позлатени резби и мозаечните фрески!
За пореден път по време на това пътешествие възкликнах – Такъв трябва да е храма Господен! Красив и величествен.
След като излязохме, ни трябваха няколко минути да осъзнаем цялата тази поета красота.
Изчака ни любезният Али. И след като придобихме адекватни погледи, ни каза, че като най-красивият храм в града била известна църквата.
Нямаше кой да не се съгласи с подобна оценка. Особено след като току-що бяхме потопени във феерията на същата тази красота.
И друго уникално има църквата. Колекцията на библиотеката ѝ съдържа исторически документи, събирани в продължение на 400 години.
А ние се отправихме към Моста Хаджу (Khaju Bridge). Един от най-старите мостове в Иран. Построен около 1650 г. от персийският Шах Абас II от династията на Сафавидите, върху основите на по-стар мост.
И тогава и сега мостът изпълнява службата си на връзка между северните брегове и зороастрийските квартали отсреща на река Заянде (Zayandeh).
Дълъг е 133 м., широк 12 м. и има 23 арки. А в средата му е построена чай-хана. В нея се любувал на моста и на гледките наоколо още Шах Абас II. Красотата на моста и на гледките от двете му страни събират и днес жителите и гостите на града.
Освен всичките му хубавини, мостът действа и като язовир. В него има вградени шлюзове, осигуряващи отварянето и затварянето на отворите и помагат за регулирането на водния поток. А той пък осигурява напояването на околните райони чрез серия от водни канали – 21 големи и 26 малки канала за преминаване на водата.
На западната страна на моста са издигнати стъпала, през които преминава вода. Изградените покрай тях и по самия бряг тераси са превърнати от местните в място за социални събития и срещи. За същото се ползва и красивата градина, изградена като продължение на моста.
През 17-ти век горното ниво на моста Хаджу е било използвано от за преминаването на каруци и пешеходци, а най-ниското ниво и до днес се използва като пешеходен път или просто като сенчесто място за почивка. В центъра се намират осмоъгълните павилиони, които се използват за художествена галерия и чай-хана.
През 2008г. красотата и изяществото му го даряват с титлата „многофункционалният мост на света“ и го включват в списъка на „Най-изумителните мостове на Земята“.
Имахме късмета да минем през този красив мост още веднъж, късно вечерта. За да се убедим, че и тогава той е също толкова изумителен.
По пътя към следващата ни забележителност Али ни напомни, че освен с всичко друго, Исфахан е известен и с историческите си градини. Девет от градините на Иран били признати за типични персийски градини. И една от тях била градината в Исфахан.
Персийските градини Чехел сутун.
И наистина. Типични персийски градини. Голям водоем в средата. За охлаждане на въздуха. Рози и портокалови дръвчета за приятен аморат. И много големи дървета. За сянка. Павилион в края на водоема. И Кули на вятъра върху него. За разхлаждане на вътрешните му помещения.
Освен всичко, персийските градини били строени на принципа „Чехарбаг“ –персийско и ислямско четиристранно оформление на градината, базирано на четирите градини на Рая, споменати в Корана.
А павилионът в тази градини е всъщност дворец.
В него шах Абас ІІ посрещал важните си гости, посланиците и висшите аристократи. И просто отмарял сред хладината и красотата на градините.
Името на двореца и градините Чехел Сутун означава в буквален превод „40 колони“. А му е дадено то заради 20-те колони, които поддържат сградата и от другите 20. Същите, но отразени в басейна отпред.
Същото пресмятане беше оставило в народната памет като «джамията на 40 –те стълба» джамията Боло-хауз в Бухара, Узбекистан. И нейншят покрив се поддържа от 20 колони, отразени в басейна пред нея.
Вътрешността на двореца за пореден път ни изненада с богатата си изящна украса. Множеството фрески по стените му отразяват исторически събития. Битки, царе и шахове. Победи, коне и придворни. Истински естетическо – исторически музей.
И друго удивително имаше в тази чай-хана. Тоалетните помещения. Не се стърпях да снимам това сложно технологично съоръжение. Колко ли мъдрост беше употребена при изграждането му?! И дали тя беше наследена от древните перси?! Онези, които преди 2 500 години са изградили подземни канали за отвеждане на водата до всеки дом.
Много ме развесели този писък на научно техническия прогрес. Явно занимателно го предадох и на групата. Та не остана никой, който да не придоби спешен повик от посещение на мястото.
Развеселени си тръгнахме от персийската градина. И още по-весело стана. Малко по късно, когато в свободното си време с Ина попаднахме в този странен двор.
Много неща имаше в него. То какво ли нямаше. Но едно се отличаваше рязко сред тази многотия.
Най-лудото пиле, което бях виждала. И рошаво при това.
