Част десета – паркът Тараруа форест

Предпоследният ни ден на северния остров беше предназначен отново за преход. За такъв избрахме паркът Тараруа форест.

Тук на място за пореден път доказахме, че многото четене в интернет и снабдяването с повече от една навигация не винаги са добро начало.

Благодарение на горните две особености изходната точка на запланирания маршрут намерихме с много лутане и няколко пъти връщане назад – къде с колите, къде пеша.

В крайна сметка я локализирахме и бяхме готови да потеглим.

Е, не мога. И тук в началото на планинския маршрут не само имаше тоалетна. Ами такава с тоалетна хартия /налична/ и дезинфектант / също наличен/.

Преминахме мостчето в подножието на планината

И поради различни предпочитания, се разделихме на две. Ралица, Дона и Райчо тръгнаха по дългия маршрут из гората.

А ние с Мира направихме три по-малки прехода с гледки към реката. Единият отгоре, другият до някакво водопадче, а третият ни свали до самата река.

Този ден заложихме на романтиката и по – малко на физическото натоварване.

Но това по никакъв начин не се отрази на изобилието от гледки по пътя ни.

Напуснахме Парапарауму в дъжд. По пътя трябваше да влезем в парка Кайток и да направим лек преход. Когато в дъжда навигацията ме покани да свия към парка по силно кален черен път, отбих вляво и в рамките на няколко секундно взиране в нерадостната перспектива пред нас, единодушно решихме, че този преход някак си ще го пропуснем. По-късно се установи, че Ралица и Дона са мислили по-кратко, за да вземат същото мъдро решение.