Част девета - Парапарауму, Северен остров

Заредили провизии и подмладени от продавачката им с много години, пристигнахме на океана.

Парапарауму. Така се казваше градчето, в което бях запазила лодж със стаи с изглед към океана. След настаняването установихме, че е доста приятна къща с всички удобства. А изглед към океана? Изглед имаше. Определено. Като отместиш пердето и изпънеш врат, се виждаше океана от другата страна на улицата.

Важното беше, е Океанът си беше на едно пресичане на улица разстояние.

Това беше първата ни среща с него. И с неговия отлив. Около 300-400 м.

Плаж на практика липсваше. Беше заместен с кална почва, на която местните паркираха колите си за романтични цели и гледане на залеза. За сметка на това имаше доста силен вятър.

Събрахме се четири кифли на брега на Пасифика и почнахме да кифлеем. То какво друго им остава на кифлите по време на залез?! А всичко се случи благодарение търпението и добрината на Райчо, разбира се.

Дълго и безучастно ни наблюдаваше Дона в странните ни опити да правим лястовичка. И реши да бъде съпричастна към финалната снимка, та повдигна леко краче.

И докато си кифлеехме ни, плавно и полека настана Залезът. И определено си беше прекрасен той, макар и малко в облаци да се случи.

На другата сутрин събуждането ни отведе естествено някак отново до същия този Океан.

И тогава и там за първи път ми се случи да наблюдавам супер странно влизане на лодка в морето, наложено вероятно от големите отливи.

Явно, по тези географски ширини, ако имаш лодка и искаш да се разходиш, се обаждаш на нарочната за това служба. От там изпращат един багер с най-огромните гуми, които бях виждала. Ти си возиш лодката на автомобила. Багерът идва, закача лодката, заедно с предварително качения в нея собственик, и я вкарва в морето. След като я остави на плясъка на вълните, самият той изплува към брега.

Същата тази сутрин наблюдавахме подобно качване на туристи в лодка. Целта им беше посещение на отсрещния остров. Та, те застанаха на брега, на средата на който беше паркирала тяхната лодка. По спуснати степенки и след като си избърсаха краката, внимателно влязоха в лодката като в автобус. Дойде багерът с огромните гуми и ги завлече на къмто морето. И от този момент турът им заприлича на истински морски. Чудеса!

Но, да се върнем на предишната вечер. Все пак се беше случила на Сирни заговезни. Може да бяхме далеч от родината, но традициите си ги носехме с нас. Ралица и Дона дори бяха намерили късчета бяла халва. Прибавихме нашето вино. И се получи истинско празнуване.

И за да изпълним празника не само с физически нужди, Райчо и Мира седнаха и написаха благодарствено писмо на служителите на онзи спа хотел, които няколко дена по-рано бяха спасили багажа ни от преминаване във владение на бездомни новозеландци.

На сутринта, след изпращане на ентусиастите на океанските им пътешествия, погледнахме небето. Май се очакваше да завали. И докато се очакваше, леко заръмя.

Решихме, че няма по-подходящо време да си направим една автомобилна разходка из градчето. Речено сторено. Метнахме се на колата и тръгнахме на обиколка.