Част осма- реката Уонгануи / Whanganui / и едноименния й град.

Доволни от вчерашното изкачване на планината, продължихме към океана.

А пътят някак плавно ни доведе до първата ни  среща с живата река Уонгануи.

Местните маори приемали тази река за своя прародител. И след дългогодишни юридически спорове с новозеландското правителство, успели да се добият юридически тази река да придобие статут на живо същество. Не стана ясно от кой пол. Но си беше изживяване да се срещнеш с така огромен свой събрат. Поради неуточнения пол, не посмяхме да влезем вътре. Да няма грешки.

Баш му беше мястото за снимка на цялата бойна група.

823-whanganui-river.new-zeland

Срещата ни беше около нечия ферма. Затова ни заобикаляше най-типичната „градска“ обстановка в Нова Зеландия. Трактори, овце и любопитно дружелюбни прасчовци.

И подходящ момент да обърнем нарочно внимание на пощенските кутии. Цивилизацията не беше много пристигнала по тези краища на света. Но пощата всеки си я получаваше чинно и редовно. Заради отдалечеността на редките постройки от главния път,  именно на него бяха разположени пощенските им кутии. А гордите им притежатели с моторчета, или пеша преодоляваха разстоянието от дома до пощата си. Обикновено тези пощенски кутии бяха малки, закачливи и шарени.

А фермерите, които чакаха по-голяма поща,  бяха проявили изключителна изобретателност, претворявайки пощенска кутия от бивша микровълнова печка.

Взехме си довиждане с живата Уонгануи и продължихме по пътя си.

А той бе така живописен, че просто се налагаше да спираме непрекъснато за нови снимки.

И така, докато на една от поредните спирки видяхме табелка за пътека.

OLYMPUS DIGITAL CAMERA

Хич не ни трябваше време за мислене. Просто заключихме колите и тръгнахме на  преход из близкия парк, от чиито висини неизменно се откриваха гледки към Уонгануи.

Доколкото бяхме приели вече равнопоставеността на реката, вниманието ни беше насочено към нови странности. А те никак не закъсняха.

Първият  вид странност установихме при преминаването ни по туристическата ни  пътека. Както и на други места,  тя минаваше и през частни имоти. А те пък бяха надлежно оградени с бодлива тел. Но за да не бъде спиран туристическия порив, за целите на пътеката телта  беше прекъсната, образувайки малък преход. Дори на места бяха изградени и стълби, за да може добрият турист да продължи необезпокояван порива си към природата.

А някъде любезните ни домакини дори се бяха погрижили за изграждане на дървени тоалетни. За удовлетворяване на възвишените ни туристически нужди.

Другата фрапираща странност бяха ето тези бели паяжинки, разпръснати почти навсякъде.

След внимателното им разглеждане и дълги диспути стигнахме до извода, че са вид предпазни мрежи на зараждащите живот какавиди. Явно от тук се очакваше да излети някоя красива пеперуда, или друг някой представител на местната фауна.

Достигнали най-високата точка на краткия преход, се настанихме за заслужена почивка на удобно поставената там пейка.

За още по-голямо удобство, тя пък беше разположена на финалната за прехода гледка към планината и Уонгануи.

Поснимахме, починахме и хванахме пътеката надолу.

Отново по колите и пак на път.

А този път той ни доведе до градчето Уонгануи.

Прави чисти улици, подредени сгради с прекрасни фасади.

И минаващата през градчето река Уонгануи с хващащите тен на брега й нейни събратя.

Нуждата ни да заредим с хранителни провизии ни поведе късно вечерта към мини търговски център с хранителен магазин.

А в него на свой ред срещнахме свой съгражданин- българско сирене в три разновидности – краве, овче и козе.

Няма да ви описвам колко се зарадвахме на срещата си.

Покрай необходимите ни провизии, взехме две още по-необходими бутилки червено вино. Все пак Нова Зеландия е един от малкото ни достойни конкуренти в областта.

1014-new-zeland

Райчо не участваше в тези наши пиянски изяви. И двете с Мира се подредихме с по една бутилка вино на касата. А там се намираше едно девойче на около 20 годинки. След като маркира останалите продукти и стигна до виното, тя каза, че не може да ни ги продаде преди да види документите ни за самоличност. Почувствали опасно и непредвидено отдалечаване на  виното от нас, и двете реагирахме доста бурно, питайки поради каква причина, видите ли, ни трябват каквито и да било документи, че да си купим нещо от хранителен магазин. Набиращият ни скорост порив беше секнат от много мило обяснение на касиерката. С най-извинителния си глас тя ни каза, че задължително трябва да се увери, че имаме 21 години, за да имаме право да закупуваме алкохол. Поне половин минута ни остави без реакция. Е, след тази половин минута реакцията ни компенсира предишното мълчание. Желанието да си направим селфи с това девойче беше родено и осъществено напълно спонтанно.

1015-poiska-ni-pasport-za-da-ni-prodade-vino

Е как да не харесваш Нова Зеландия! Прекрасна природа и още по-прекрасни хора! Уцелихме дестинацията!

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език