Част девета – историята на Казахстан

Нали си имахме вече визи, излетяхме за Казахстан.

 

И да се подготвим исторически за срещата ни.

 

В средата на първото хилядолетие на нашата ера в откритите пространства от Алтайските планни до Каспийско море започва събиране древнотюркски съюз на номадски племена и появата на държавност.

Първият Тюркски каганат (556 – 603 г.) се превръща във важен етап в историята на Великата степ. Започва развитие на занаяти и търговия. И ни що чудно, през тези земи минава Великият път на коприната от Китай през Персия и до Европа.

През VI век тези земи получили името Туркестан (от персийски „Държава на тюрките“).

 

През VII—VIII век китайската  империя на династията Тан претендира за част от Туркестан и се противопоставя на Арабския халифат. Военният сблъсък между двете сили завършила с драматична арабска победа.

Тази победа е съдбовна за народите от Близкия Изток.

На тюрките е наложена новата ислямската религия. И въпреки съпротивата, народите постепенно изоставят  древната си вяра тенгризъм. И друго губят тюрките след тази победа. Древнотюркското руническо писмо. На негово място е наложен арабския скрипт. Китайците пък оставят хартията, което довежда до широкото разпространение на арабската писменост.

За първи път чух за вярването в Небето, наречено Тангра от онзи филм за Аспарух. Гледалите го, може би, си спомнят как Пагане изпадаше в транс и крещеше „Чуйте, Тангра ви говори“.

От тогава на няколко пъти съм попрочитала по нещо. Но, освен, че това е била религията на нашия народ преди покръстването, в общи линии, не стигах по-далеч в познанията си за нея.

И ето, дойде моментът. Знаех, че това е религията на прабългарите. А в рамките на няколко дена я споменаха два от народите, на които гостувах. И киргизите, и казахите.

И се зачетох по-сериозно.

Какво казват умните източници:

„Тенгризъм е древно вярване на тюркските, монголските, хунските народи, включително и прабългарите, преди мнозинството от тях да приемат известните световни религии. Все още активно се практикува в Якутия, Монголия, Казахстан, Киргизстан и др., паралелно с тибетския будизъм.

В тенгризма смисълът на живота се състои в съществуването в хармония с обкръжаващия свят. Тенгристите разглеждат съществуването си като поддържано от безкрайното Небе – Тенгри, Богинята Майка Умай, плодородната Земя/Вода – Ерсу и владетел Улген, който е считан за покровител на горния свят.

Земята, Небето, духовете на природата и предците се грижат за всички нужди и защитават хората.

Мирозданието на тенгризма (тенгрианството) е, че светът е съставен от три нива или свята. Повелител на средния, на който живеем, е Богинята Майка Умай, долният свят е мястото, където отиват духовете на починалите, за да чакат прераждането си с повелител Елериг и горния свят на Улген.

Световното дърво, Бой терек, по вертикалата свързва трите свята.

Шаманите (в българския вариант колобъри) играят важна роля при възстановяването на баланса, когато той бива нарушен вследствие на бедствия или намесата на духове. Те в състояние на транс могат да пътуват по вертикалата на световното дърво, стълба между трите свята. Като такова се е считало старо вековно дърво сред горска поляна, предимно дъб, или каменен менхир. Мястото, където се е извършвало свещенодействието е наричано капище или оброчище.

Тенгризмът включва шаманство, анимизъм, тотемизъм, култ към предците и определени елементи от китайската космология.

Тенгризмът е бил също така религия на прабългарите, хуните, евразийските авари и маджарите. Те пренасят тенгризма в Европа, като някои от тях продължават да го изповядват до късното средновековие.

Тенгризмът е разпространената религия в България, която съществува до края на IX век, когато християнството е утвърдено от княз Борис-Михаил.“

 

В общи линии, изконните начала на всички религии. Обожествяване на източниците на живот. Има свят на мъртвите, свят на живите и свят на духовното.

Впечатли ме дървото – връзка между трите свята.

Сега си давам обяснение на един от древен ритуал, за който бях чела.

Изконните ритуали в народа. Нали за да бъде наложена новата религия на населението, върху старите езически празници са насложени новите християнски. За да може народът да продължи да си ги празнува   запомнените от древни времена моменти. А с течение на годините и поколенията, смисълът им да се изместа все повече с новите християнски. И до днес в народа ни почти всеки християнски празник си има своето „народно обяснение“, свързан с ритуал, или обичай, който вече не наричаме „езически“, а просто „древен“, или „стар“.

Скоро бях чела за такъв древен български ритуал „извършване на кръстопът“. Когато не знае на къде да тръгне в живота си, лутащият се застава под дърво. И там извършва ритуал. Който, както всеки един ритуал, служи за изчистване на съзнанието и насочването на енергията в посока разрешаване на питането.

Чудех се защо точно до дърво.  И ето го дървото. От древната религия на народа ни е пренесо в новата.

И друго ме порази за пореден път. Колко е еднаква световната мъдрост. И колко са еднакви вярванията на хора, живели в различно време и на различни места.

Съвсем скоро в Гватемала ни обясняваха за същите вярвания на девните мая. Вярвайки в наличието на същите три свята – надземен, земен и подземен, и те са вярвали, че връзката между трите свята е дърво, типично за джунглата.

И като се замислиш, какво по-подходящо за връзка с трите свята би могло да бъде. Нали именно дървото е заровило корените си дълбоко од земята. По стъблото му текат жизнените сокове, а короната му се извисява високо в небесата.

Така държим да се делим. На раси, нации, вероизповедяния и какво ли още не. А сме толкова, толкова еднакви. И как да не сме. На една планета живеем. С едни и същи природни и физически закони.

Велика е световната мъдрост!

 

Да се върнем в Казахстан, по времето на завладяването му от Арабския халифат.

А този Халифат не удържа територията на съвременен Казахстан в ръцете си задълго. Остава само религията.

Около IX—X век в тази територия се появяват две нови тюркски държави – на юг и изток Караханидското ханство, а на запад – Огузкото ханство.

Караханидското ханство през 1210 е покорено от шаха на Хорезъм, Аладин Мохамед.

В средата на XI век в степите се появява новото могъщо племе на кипчаците.

То  отблъсква огузите към южните брегове на Каспийско море, където те се смесват с местните народи и стават предшественик на съвременните туркмени.

Други огузи мигрират към Кавказ и са предци на днешните азербайджанци.

Последният огузки клон – селджуките, се премества в Мала Азия и се превръщат в гръбнака на турската нация.

Друга част от огузите се преместват още по-на запад до река Дунав и днес е известна под името молдовски гагаузи.

През 1218 г. започва монголското нашествие в степта. Завладяват и територията на днешен Кзахстан.

Създава се нова монголска държава –  Златната орда. Мултиетническа държава, включваща в себе си множество племена и народности, различаващи се помежду си на нивото на обществено-икономическото развитие и уникална култура и обичаи.

Монголските завоевание   били придружени от масово изтребление на хора. Разрушени са села и градове, дворци и джамии, изоставени са обработени полета и напоителни системи. Хиляди майстори-занаятчии са отвлечени в робство. Прекъснат е последният етап от формирането на кипчакската народност. Господството на монголските завоеватели задълго отлага икономическия и културен напредък на народите в завладените от тях страни.

Наред с това монголите, благодарение на идеята си за централизираната власт, обединяват слабоорганизираните степни племена. Налагат на народите за регулиране на номадския им живот своя законникът Яса на Чингис. Впоследствие нормите на „Яса“ са били в известна степен използвани при създаването на казахския кодекс на законите „Жети Жаргъ“ (Седем регулации).

Златната орда на свой ред е разгромена през 1391г. от Амир Темур.

През 1445-1521 години казахският хан Касъм  успява да обедини под свое ръководство останалите степни племена от Източен Дешт-и-Кипчак. Засилването на Казахского ханство продължил неговият син хан Хакназар (1538-1580), който отнема от Могулистан Седморечието и степта Сара Арка от ногайците.

През 1580г.,  при Есим хан, част от Казахското ханство става и Ташкент, който пък по-късно става и столица.

През 1635 г. в Джунгарската равнина между планините Тян-Шан и Алтай се образува нова монголска държава — Джунгарското ханство. Започва ожесточена война между Казахсткото и Джунгарското ханства с цел завладяване на територии и, преди всичко, пасища. Натрупването на множество стада изисква разширяване на хранителната база, а остро се усеща липсата на добри пасища.

Това е първият момент на намаляване на казахското население и заместването му с руско в течение на следващите години.

В тези години от разорителните набези на джунгарите казахски етнос  загубил над 1 млн. Души. Отделно от това,  около 200 хиляди души са били пленени. Много други търсят убежище в узбекските земи в Самарканд и Бухара.

През 1727 г. в Джунгарското ханство започват борби за власт. Това помага на казахите да се възстановят от пораженията и да преминат в настъпление, връщайки си земите. Въпреки, очае, няколкото одължани  победи, постоянна армия у казахите така и не се появява. А всяко племе събира армия по номадски обичай само за определен поход.

Взаимодействието между племената е слабо и те не могат да се противопоставят за дълго на добре организираните от един хан  джунгари.

И казахите са принудени да поискат от Руското царство да ги приеме за протекторат.

Включването на Казахското ханство в състава на Руската империя е съпроводено с трудности поради различията в традициите и манталитета на двете населения.

От 1783 започва   непрекъсната борба, в която царската администрация се опитва да се възстанови мира и спокойствието с казахите. А те  все повече разширяват исканията си за фактическо отделяне.

След множество военни сблъсъка, цялата съвременната територия на Казахстан се оказва под властта на Русия. На 21 ноември 1868 г. в царската канцеларията публикува документ, според който всички земи на казахите преминават под държавна собственост.

Оттогава започва масово навлизане в Казахстан на руски заселници.

През 1906 – 1912 г. в резултат на провежданата аграрна реформа в Казахстан, от централните райони на Русия са преметени 500 000 селски домакинства, които са разпределени на вече усвоените земи, а казахите са били изтласкани в степната територия.

Когато започва Първата световна война, започва мобилизация на казашкото население от Николай II.  Тя води до бунт в Туркестан и в казахских степи. Тогава, за да избягат от репресиите, част от казахските родове бягат в Китай.

Почти в синхрон с Октомврийската революция настъпва Въоръженото въстание в Ташкент през октомври 1917 г., което довежда до двоевластие, а след това и до гражданска война. След потискане им до края на 1917 от сили на Туркестанското генерал-губернаторството, в началото на 1918 г. е провъзгласена Туркестанска АССР (1918 – 1924). Центърът на това образование се намира в  Ташкент(днешен Узбекистан) и неговата история е неразривно свързана с историята на Узбекистан, Киргизия и Туркменистан.

И след това, в рамките на СССР започва създаване на най-различни малки републики, в които се смесват различни народи. С различни етноси и култури. Много от тях дори враждуващи помежду си.

На 26 август 1920г. е създадена Киргизка Автономна съветска социалистическа република“ в състава на СССР.

През 1925 г. Киргизката АССР  е преименувана на Казахската АССР.

В състава ѝ влезли още Сърдаринска и Жетисуйска областта на бившата Туркестанска АССР с казахско население и Каракалпакска автономна област (по-късно, през 1936 г. включена в Узбекска ССР).

През 1927 г. столицата е пренесена в Алмати, а град Ташкент е връчен на Узбекската СССР и се превърна в нейната столица, вместо Самарканд.

През 1932 г. пък целият залив Карабоаз-Гьол е предоставен на Туркменската ССР.

А през 1936 г. Казахската АССР е била отделена от РСФСР и се превръща в Казахска ССР.

По спомените на член на Президиума на ЦИК на СССР : „създаване на среднеазиатските републики е изцяло дело на Сталин“.

 „Остра борба се водеше“ – „казахите, например, се борили за Ташкент, искали той да е столица… Сталин ги събрал, обсъдил това, погледнал границата и казал: Ташкент на узбеките, а Алмати – на казахите“.

То хубаво, ама в границите на голямата съветска държава били потушени междуетническите конфликти. И след разпадането й и връщането на независимостта на старите народи в новите граници на новообразуваните от Сталин републики, се случили всички познати ни от най-новата история граждански и държавни войни. Всички от които довели до множество загинали, а част от тях до сформиране на непризнати малки държави.

Наред с всички негативи, през 1918 г. започва държавна кампания за ликвидиране на неграмотността. До края на Гражданската война в Казахстан са открити 2 410 училища, където учат 144 хил. души (от тях 21 % – казахи). Постепенно се въвежда задължителното образование до седми клас. Броят на училищата непрекъснато расте и обучението обхваща 91 % от децата в училищна възраст. А започва да се обучава и възрастното население

В същото време, е направена  замяна на арабската азбука първо с латинска през 1929г, а след това и с кирилицата през 1940г.       

В съветско време се случват два периода на глад  в Казахстан.

И след масовото намаляване на казахското население през 1635 ги и през Първата световна война, тези два периода са следващите, по време на които казахите губят много хора.

А се случва това в периода на изграждане на административно-планова обществена система в републиката. Извършва се форсирана колективизация, предполагаща уседналост за селското население. Това довежда довежда до загуба на  традиционните национални отрасли на казахите-номади.

И така първият глад настъпва  през 1919 – 1922 година. Тогава загиват около един милион души.

В началото на 30-те години настъпва вторият голям глад, по време на който загинали от 1,5 до 2 милиона души.

И в резултат на репресивната сталинска селскостопанска политика  казахите, за някакви си 10 – 15 години загубили около половината от населението си.

За сметка на това в края на 30-те години в Казахстан по сталинско решение са депортирани редица народи на СССР –

поляците от Западна Украина и Западна Беларус през 1936, 

корейците от Приморието през 1937, 

германците от Поволжието през 1941, 

гърците от региона на Краснодар през 1941г., 

каракачевци и балкарци през 1943г.,

чеченци и ингуши през 1944г. от Северен Кавказ,

месхетински турци от Грузия през 1944г.,

кримски татари от Крим през 1944г.

Следващото преселение е в резултат на  разгърнатата от съветската власт кампания Овладяване на целината през 1950-те годин. Тя  довежа до допълнителен преместването в Казахстан на около един милион нови жители от Русия, Украйна и Белару.

И в  резултат на цялото това изтребване на местните и населяване с чуждо население, Казахстан се превръща в република на СССР, с най-малък брой представители на основната нация – казахите. Техният дял в общото население, според преброяването на населението от 1959 г. спада до 30 % от 9,3 милиона души. Най-голям е делът на руснаците. В същия период той възлиза на повече от 40 %.

Пълна каша. Нещо като испанците в Южна Америка. Избиват местните и населяват територията им с доведените от тях африканци.

Не само тази злина сторва Сталин на републиката.

В периода от средата на 30-тте и началото на 40-тте години в Казахска ССР са създадени изправително-трудови лагери АЛЖИР, Карлаг и Степлаг от системата ГУЛАГ за затворници от много райони на СССР. По съществото си тези затвори са били концентрационни.

            Започва, разбира се индустриализацията. Строят се множество всякакви заводи.

Изгражда се и Байконурската космическа станция.

До която, всъщност, имахме желание да отидем. Но се оказа, че трябва да заявим подобно желание много месеци по-рано.