Част десета- Токио

За посока на моето пътуване из Япония бях избрала дестинация от древността към съвремието. Заради това разгледах съвременната столица на Япония Токио едва след като се бях запознала с древните и предшественици Киото, Нара и Камакура.

След множеството обиколени древни и малки градчета, Токио нямаше как да не ме впечатли с космополитността си. Истински космополитен град. Огромни съвременни постройки, невероятни пътни съоръжения. Реално олицетворение на  демонстрирания от японците научно-технически прогрес.

Тъй като бях попаднала там в периода на едноседмичния им празник, по време на който всички почиваха, успях да видя японците по улиците. Посетили страната извън празнични дни туристи споделяха, че през светлата част на денонощието японските поданици работят и не могат да бъдат видяни извън офисите си, освен по време на обедните им почивки.

За мой късмет, аз прекарах цялото cи няколкодневно гостуване в страната на изгряващото слънце, обкръжена от нейните местни жители. И което е не  по-малко важно, без почти никакви автомобили по улиците / за представите на Япония, разбира се/.

Основната дестинация на местните почиващи през тези празнични дни бяха множеството изградените страната множество паркове.

Такъв парк открих и в столицата.

Космополитността на града някак   не ме караше да очаквам наличие на древни храмове. Съвременните лъскави небостъргачи никак не предполагаха наличие на древни дървени и ниски постройки покрай тях. Но, именно това се беше случило. Големите космополитни здания бяха изградени до намиращите се в града стари храмове. И днес те се оказваха сгушени сред множеството бетон и стъкла.

Строителите на новия град много успешно бяха вплели прогреса на съвременните постройки насред древните символи и природните дадености на града.

А  покрай всичкото това, съвременният жител на Токио можеше да си закупи здравословна, макар и улична храна от цените за храна разположени на брега на парковете и

Търсейки обекти за посещение в интернет пространството четох, че по една шарена уличка ще бъда отведена до голям храмов комплекс с парк.

Така се и случи. Е предвид почивните дни  уличката и храма, и парка бяха избрана дестинация и за много местни жители.

Нова порция огромни съвременни постройки.

И поредният, сгушен между тях, древен храм.

Поредният космополитен преход

Този път ме доведе до Кралският дворец на краля на Япония.

За да успея да вляза и  да разгледам вътрешността му, следваше да съм резервирала час поне два месеца предварително. А тъй като пътешествието ми беше ми сформирано внезапно, благодарение на промоцията на катарските авиолинии, нямах в резерв нужното време. Затова се задоволих с наслаждението му  от външната страна на кралските стени.

Завършекът на токийския ми ден бях оставила на смрачаването покрай реката. В квартала Сумидо, където се намираше и  храма Sensō-ji.

И натам се запътих.

До него водеше най-пъстрата и многолюдна търговска улица.

И ето го храмът Sensō-ji.

         Величествен и червен на фона на залязващото слънце.

Доволна и уморена, останах няколко минути да съзерцавам водите на река Сумидо.

И с бавни стъпки се насочих за вечерна разходка до хостела.

Замислих се за този космополитен гигант.

Ако ги нямаше храмовете и императорският дворец, по нищо не се различава от всички останали космополити.

Е, чистотата. Усмихнатите японци. И невероятната разходка по крайбрежната…

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt