Целта ни беше с. Местия. Там трябваше да ни чака друг бус, който пък да ни откара до Кутаиси. За полета ни до България рано на следващата сутрин.
40 –тте километра до Местия изминахме сравнително бързо.
Бавно се оказа чакането на следващия. Уж имало повреда по пътя. И щял да закъснее с час и половина –два. Така, милият, съмнително ми звучеше по телефона, че разбрах. Време за разходка из околностите ще има.
Нямаше да има време за такава разходка из Кутаиси.
Но, като не можеш да промениш ситуация, остава единствено да извлечеш максималното от нея.
Направихме си лимонада от представените ни лимони. И драснахме из поселището.
А Местия е селище от градски тип в Северна Грузия. Административен център на Горна Сванетия (Земо Сванети). Съставено от обединението на три села.
Надморска височина 1500 м. Дължина 6 км. и население около 3 000 човека. Същите наши приятели, сваните.
Разположено на южните склонове на Голям Кавказ. При сливането на реките Местиачала и Мулахура.
Удобното му географско положение го е превърнало в отправна точка за повечето пътувания из Сванетия и удобна база за трековете из близките планини.
А планини никак не липсваха. Заобиколено е с тях и от трите си страни – Зурулди на юг, Цхаквзагари на север и Бангуриани на юг.
Нали заради това и ние го ползвахме за такава отправна точка.
Днес в Местия са съхранени познатите ни свански каменни кули. Една от тях, заедно с прилежащата й къща са превърнати в музеи.
Като по-голям център, освен тях, той предоставя на посетителите си Исторически и етнографски музеи, музеен комплекс на фамилията Маргиани.
Нямахме време да посетим нито една от църквите му. Само прочетох, че в самото село и около него има многобройни запазени старинни църкви. А в тях били запазени стенописи, кръстове и икони от Средновековието. Най-интересна била църквата „Преображение Господне“. Построена в 9 век и намираща се в Лагами.
И минерални извори си имал Местия. Един в центъра и три на брега на река Малахура.
Кутаиси. През годините е бил наричан Айа, Кутайа, Койтайа, Котиаиони, Квататиси.
Днес е наречен „градът на май и на розите“. Заради многото рози. И празникът на града, който се отбелязва вече повече от 100 години на 2 май.
Археологическите разкопки показват, че Кутаиси е основан в 6-5 вв. до н.е.
За първи път е споменат през III век до н.е в „Аргонавтика“ на Аполоний Родоски, когато описва задачата, с която тръгват Аргонавтите на път. Да намерят златното руно и да го донесат в Йолк. Пелий, чичото на Язон, поставил това като условие, за да върне властта на Язон над града.
А златното руно в гръцката митология е руното на овена, върху чийто гръб Фрикс и Хела избягали през морето от мащехата си Ино и което Фрикс принесъл в Колхида(древна Грузия) в благодарствена жертва на Зевс.
Византийският пък историк Прокопий Кесарийски го е видял по следния начин:
«В тази област има много многолюдни села. От всички земи на Колхида, тази е най-красивата. Тук се прави вино и растат много хубави плодове, които ги няма в останалата Лазика. През тази страна тече река, наречена Рион; в древността колхите построили тук укрепление, голяма част от което впоследствие те сами си разрушили до основа, тъй като то било разположено в равнината и, по тяхно мнение, давало лек достъп и възможност да бъде завоювано. На гръцки език в онова време укреплението се казвало Котиаион, сега лазите го наричат Кутаис, изменяйки произношението на буквите в това име поради незнание на гръцкия език. Много близо до Кутаиси се намира доста силно укрепление, наименовано Уфимера; то е охранявано от свой гарнизон на лазите. В тази охрана заедно с тях са приемали участие и римски войни, наистина много немногочислени»
Според учените, споменатата Уфимера представлява гръцки, или латински вариант на грузинского наименование на крепостта Укимериони. А тя от древни времена се намира в чертите на града и граничи с Катедралата Баграти.
«В тази страна се издигат много високи планински върхове, покрити с гора и са труднодоступни. Те продължават до самите Кавказки планини, зад тях на изток лежи Иберия, която се простира до границите на персо-арменците. През тези планини, опиращи високо в небето, тече река Фазис, извираща от планина Кавказ и вливаща се в средата на този „полумесечен“ залив Понт. Накои считат, че в това място река Фазис служи за граница на два континента. Местата, които са от ляво, ако се гледа надолу по течението, са Азией, а вдясно намиращите се се наричат Европа. В тази част, която принадлежи на Европа, се намират всички населени места на лазите, на другата страна лазите нямат нито градове, нито укрепления, нито заслужаващ каквото и да било внимание село, единствено построената по-рано тук от римляните крепост Петра. По преданията на местните жители, в тази част на Лазика се е намирало и онова златно руно, заради което в своите митове поетите са накарали елините да строят Арго»
От този текст, учените правят извод, че във времето на текста, VI в, се е считало, че именно река Фазис (Риони) е естествената граница на Европа и Азия. Интересното е, че от латински Riunion (Риунион) означава — «среща». Заради това, вероятно, името Фазис е гръцкото име на реката, а Риони (както е и на грузински) е латинско.
А ето и легендата за това златно руно, за което грузинците толкова се гордеят, че е свързано със страната им.
„Фрикс и Хела били деца на беотийския цар Атамант и неговата съпруга, богинята на облаците Нефела. Баща им изгонил родната им майка и се оженил за магьосницата Ино, която му родила двама синове – Леарх и Меликерт. Ино искала нейните деца да бъдат наследници на престола и измислила коварен план.
Извикала при себе си всички жени от царството и ги убедила да вземат житото, което мъжете им са отделили за посев, и да го изсушат в горещи фурни. Излъгала ги, че ако направят така, плодородието на нивите им ще бъде невиждано и нечувано. Ино, разбира се, знаела, че изпеченото зърно няма да поникне и нищо няма да се роди.
Наивните жени послушали магьосницата и така изсушили житото, че направо го опекли. Мъжете им, без да подозират нищо, го засели и на следната година не поникнало нищо. Настъпил повсеместен глад и мор по хора и добитък.
Атамант решил да изпрати пратеници в Делфи, които да попитат Пития, пророчицата на бог Аполон, коя е причината за настъпилото неплодородие.
Преди да тръгнат за Делфи, Ино извикала при себе си пратениците и, като им дала много пари, ги уговорила, когато се върнат, да предадат на Атамант, че уж Пития е казала, че трябва Атамант да принесе в жертва на боговете децата си Фрикс и Хела.
Когато пратениците се върнали от Делфи и предали платеният от Ино „отговор от Пития“, Атамант потънал в дълбока скръб, но наредил да принесат в жертва Фрикс и Хела.
По пътя към мястото за жертвоприношение се появил овен, чието руно блестяло като злато, изпратен от Нефела, родната им майка, за да ги спаси.
Децата се качили и овенът литнал. По пътя Хела не успяла да се задържи, паднала в морето и се удавила. Оттогава то се нарича Хелино море, или Хелеспонт (Мраморно море).
Овенът отнесъл Фрикс на север в далечната Колхида, където царувал Еет – синът на Хелиос.
Еет с радост посрещнал Фрикс. Златният овен той принесъл в жертва на Зевс, покровителя на пътешествениците.
Златното руно на овена Еет закачил на най-високия дъб в свещената гора на бога на войната Арес и поставил там дракон, който никога не заспивал и непрекъснато бълвал огън и пламъци, за да го пази.“
В древни времена Кутаиси бил столица на Колхидското царство. По –късно и Абхазкото царство.
След присъединяването на Грузия към Руската империя, бил столица на Кутаиската губерния.
За последно градът бил фронт на военни боеве по време на гражданската война на Грузия през октомври 1993 година.
В периода 2008г.—2012 г. в Кутаиси са построени сградите на Парламента и Правителството на Грузия. И през 2012 година Кутаиси е обявен за парламентарна столица на Грузия.
И днес в него заседава парламентът на Грузия в тази сграда от бъдещето.
Ние не успяме да стигнем до нея. Затова качвам снимка от „Уикипедия“ с безкрайна благодарност към автора.
Хвърлихме набързо раниците. Разбрахме се с домакинята да ни поръча таксита за ранната сутрин. И излязохме да оползотворим оставащият час до залез.
А той ни отведе до един от най-древните и важни паметници на града.
Съборната църква „Успение на Пресвета Богородица“ . Повече известна като Катедрала на Баграт. На името на цар Баграт III (960 – 1014), по време на чието царуване е построена.
Днес е известна също и като Катедралата на Кутаиси.
Обявена за „ шедьовър на средновековната грузински архитектура“, вековете са оказали пагубно влияние върху нея.
Днес непрекъснато текат реставрационни работи. И дори вече се провеждат в нея ограничени религиозни служби.
И седнахме за последна вечеря в Грузия. Намерихме местен ресторант. Времето вече беше се стоплило достатъчно, че да останем за вечеря навън.
Салатата нещо не им се беше много получила. Или поне според нашите представи, същите тези зеленчуци трябваше да са в доста по-нарязан вид.
Но за сметка на това най-после се докопа групата до прословутите грузински шишове от късове месо.
И както е в живота. Някой се снабдихме с магданоз, други с шишове. Както се казва, кой как се уреди
А рано на другата сутрин в таксита и до летището.
И започна обратният път. Кацане в Солун. Бусът от паркинга. Самият паркинг. Товарене по колите. И в път.
Част от групата завършиха както и започнаха. С плаж на Средиземно море.
Нашата мини група също средиземноморско преживяване си спретна. Само че от към кухня. А преди това се впуснахме в пешеходно опознаване на Солун.
„Спокойствие и силна храна“. Това ни завеща Карлсон, който живее на покрива. И който го е послушал, доволен е останал.
И както завършват грузинските тостове : Да се научим на спокойствие!
На това ме научиха срещнатите свани. И да благодаря да прекрасния си живот. Без обсада в каменни кули. Без блокада от зимни студове и ледове. И с осигурената възможност винаги, когато ми е нужно, да отида на среща с планината.
Благодаря за Грузия и за Кавказ! Благодаря за прекрасните гледки и добрите хора, срещнати по пътя! Благодаря за невероятните спътници, с които споделих това пътуване!
Благодаря, че бях!
