Тогава, в далечната 2012 година, след Камбоджа се прибрах в родината.
Но за целите на това виртуално пътешествие, ще се преместим с пет години във времето и с 1 200 км. в пространството и ще продължим пътешествието през май 2017 година в Мианмар.
И да си започнем с Историята. И с важното уточнение, че съвсем до скоро Мианмар се подвизаваше на географския глобус с името Бирма. А местните си си я наричат Мянма.
Първоначално на територията на днешен Мианмар са съществували няколко държави, като най-известна е Паган или Баган. Тя съществувала през 11 век. По-късно държавите Ава, Пегу и Таунгу в продължение на 5 века се борили за обединението на общата им територия. Като всяка от тях желала това да стане под нейна власт.
Около 17 век Ава успяла и обединила териториите и на останалите царства. Обединената държава била кръстена Бирма. И се превърнала тя в една от най-големите държави в Югоизточна Азия.
Доминацията на страната в региона продължила до началото на 19 век.
И дошли колонизаторите. И последвали 3 колониални войни – първата през периода 1824 – 1826 г., втората през 1852 – 1853 г. и третата война през 1885 г.
В резултат на последнатаq Великобритания завладяла Бирма и я включила в състава на Британска Индия. За прегледност.
В резултат на освободително въстание от 1930 – 1932 г., когато Великобритания отделя Бирма от Индия и окупацията ѝ от японските войски в периода 1941 – 1945 г., Бирма получава своята независимост през 1948 г. и влиза като член в ООН.
Като република с демократично управление, Бирма просъществувала едва 14 години. През 1962 г. генерал У Не Вин извършва военен преврат и управлява страната в продължение на 26 години. По време на управлението си той налага реформи, които довеждат страната до режим, представляващ смесица от марксизъм-ленинизъм, будизъм и нумерология.
В общи линии, както и в Лао, и тук „комунистите“ постъпват доста умно като не посягат на религията на жителите си. А може би тази религия е станала част и от самите тях, та не се е наложило да се прави подобна грозна стъпка.
И така, в резултат на управлението на У Не Вин, през 1974 г. Бирма е провъзгласена за Социалистическа република Бирмански съюз.
През целия период от 1948 г. до преврата през 1988 г. страната е разкъсвана от въоръжени борби, включително и срещу правителството на У Не Вин.
Неминуемо репресивната политика води до политическа криза. Тя пък довела до едно от най-кървавите събития в историята на новата държава – така нареченото Въстание 8888, случило се на 8 август 1988г. Неколкодневните протести на студенти, учители и лекари са потушени със стрелба от страна на армията. Загиват над 10 000 души в цялата страна, повечето от които жени и деца.
През 1990 г. се провеждат първите парламентарни избори. Печели ги опозиционната Национална лига за демокрация. При това с мнозинство от 80%. Но военните отказват да предадат властта и налагат в страната военна хунта. – Авторитарното военно управление се запазва, но в същото време се засилва борбата с корупцията и намалява държавният контрол върху икономиката.
През април 2008 г. Държавният съвет на мира и развитието огласява новата конституция на Мианмар. Основният ѝ принцип е „дисциплинирана, процъфтяваща демокрация“. Според тази конституция една четвърт от депутатските места в парламента на Мианмар са запазени за военните. Настоящият глава на държавата – Тхин Чжо, встъпва в длъжността президент на 30 март 2016 г.
Законът за извънредното положение, действащ в страната около 60 години, е отменен с постановление на президента.
В резултат на целия този военен режим, мианмарската армия (официално Татмадо) се подрежда на 12-то място в света по численост – близо 430 000 души. Армията е професионална, но правителството има правомощия да въведе наборна служба, ако националната сигурност е застрашена.
В годините от независимостта на страната до днес Татмадо активно участва в сражения с бунтовнически групировки и армии на наркокартели, както и потушаване на въстания срещу правителството.
До 2005 година столица на Мианмар бил Янгон.
Името „Янгон“ произлиза от комбинацията на бирманските думи ян и кун, които означават съответно „врагове“ и „излизам от“. Комбинацията често се превежда като „край на борбата“.
Колониалното име на града, „Рангун“, вероятно идва от англизацията на произношението на „Янгон“.
Янгон е основан под името Дагон в началото на 11 век (ок. 1028 – 1043 г.) от моните, които властват в Долна Бирма по това време. Тогава Дагон е малко рибарско село, концентрирано около пагодата Шведагон.
През 1755 г. крал Алаунпхая завладява Дагон, преименува го на Янгон и построява селища около него.
След трите колониални войни британците завземат Янгон и го преобразуват в търговски и политически център на Британска Бирма.
А през 1853 г. британците местят столицата на Бирма от Моламяйн (тогава Мулмейн) в Янгон и го наричат „Рангун“, според англизацията на произношението на „Янгон“.
Янгон е и мястото, където британците изпращат Бахадур Шах II последния Моголски император, да живее след Индийското въстание от 1857 г.
След като правят Янгон (Рангун) столица на Бирма, британците го построяват наново по мрежов модел на делтова земя, който на юг и запад граничи с река Янгон. Построяват също болници и колежи.
Към 1890-те години увеличаващото се население и търговия на Янгон поражда заможни жилищни предградия на север от езерата Кандоги и Иня.
Колониален Янгон (Рангун), с обширните си паркове и езера и смесица от съвременни сгради и традиционна дървена архитектура, е познат като „градинският град на Изтока“. Към началото на 20 век Янгон има обществени услуги и инфраструктура, подобна на тази в Лондон.
Преди Втората световна война около 55% от населението на Янгон (500 000 души по това време) е съставено от индийци или други южноазиатци, а само около една трета са бирманци. Останалата част е съставена от карени, китайци и англо-бирманци.
Янгон става столица на Бирманския съюз на 4 януари 1948 г., когато страната получава независимост от Британската империя.
Малко след това много колониални имена на улици и паркове са променени към по-националистични бирмански. А през 1989 г. управляващата военна хунта променя и английското име на града и връща произношението Янгон.
След независимостта Янгон се разраства навън. Последователните правителства строят сателитни градове от 1950-те години до 1980-те години. И в резултат на това, днес Голям Янгон обхваща площ от почти 600 km2.
По време на изолационисткия период на У Не Вин (1962 – 1988 г.) инфраструктурата на Янгон упада, заради лоша поддръжка и нарастващото население.
През 1990-те години новото военно правителство установява по-отворена пазарна политика и привлича местни и чуждестранни инвестиции, донасяйки съвременност в инфраструктурата на града. Някои жители на вътрешността на града са насилствено преместени към новите сателитни градове. Много сгради от колониалния период са разрушени, за да се освободи място за високи хотели, офис сгради и търговски центрове. Големите строителни програми водят до построяването на шест нови моста и пет нови магистрали, свързващи града към промишлените зони из страната. Въпреки това, голяма част от Янгон остава без основни обществени услуги като постоянно електроснабдяване и редовно събиране на боклука.
След независимостта си Янгон се превръща и в много по-коренен бирмански град в етническо отношение. С настъпването й много южноазиатци и англо-бирманци напускат. Още повече южноазиатци са насилени да напуснат пез 1960-те години от ксенофобското движение на У Не Вин.
През ноември 2005 г. военното правителство премества столицата от Янгон в Найпидо, 320 kм на север, и впоследствие мести много от правителствените сгради в новия град.
Въпреки това Янгон си остава най-големият град и най-важният търговски център в Мианмар.
И нещо по-весело.
Името „Бирма“ означава „Изумруд“. Не успях да разбера поради що са я кръстили така. Но с множеството си златни пагоди и храмове, от въздуха като един блестящ скъпоценен камък изглежда, предполагам.
В последните години си изградих навика да питам местните за произношението на думичките „здравей“ и „ благодаря“.
Нелека задача се оказа това в Мианмар.
„Здравей“ – „ming-gah-lah-bahr“
Не по-лесно беше с „благодаря“ – „chay-tzoo-tin-bah-teh“.
И на всичкото отгоре предупреждението, че бирманският език е тоничен, значението на думите зависи от височината на тона, с който се произнасят и всяка дума може да има поне четири значения, в зависимост от това кой тон се използва.
Чудесничко, както се казва. За щастие, местните бяха привикнали към злополучните опити на чужденците и с усмивка възнаграждаваха усилията ми.
Очаквах бирманският език да е поне близък с тези в Тайланд и Лао. Оказа се напълно различен и роднина на тибетския език. Базиран на индийския език от първи век пр.н.е., той е една от най-старите писмени системи в Централна Азия. Азбуката му се състои от изключително красиви и още по-трудни за разпознаване 34 кръгли, циркулярни букви. За разлика от повечето езици, в писмената му форма няма интервали между думите.
