ЧАСТ ЕДИНАДЕСЕТА –ТРОПИЧЕСКА ГОРА и ВОДОПАД около СИЕНФУЕГОС

И дойде сутринта.

Закусихме с обичайната ни закуска от сушени плодове и ядки.

Качихме се в таксито, изпратено ни от туристическата агенция и потеглихме към тропическата гора.

И нищо особено впечатляващо не намерихме в нея. Тропическа гора. Но имайки предвид, че не всеки ден бродим из такива, отдадохме й нужното внимание.

На път към водопада си дадохме сметка, че за разлика от капиталистическите си събратя, нашият гид не се затрудни особено да ни затрупа с ненужна информация. Тя беше сведена до най-необходимото. Къде отиваме и в колко часа трябва да сме на автомобила. Стегнато и просто. Без капиталистическо разточителство.

А той се оказа истинско красиво изживяване. Никак не очаквахме такава красота именно тук. Това беше един от моментите ми, в които съм била благодарна за липсата на информация. Нямахме предварително 3 D снимки, локация, или дълги разкази. Нищо. Разбрахме за водопада предния ден. И всичко това ни позволи да изживеем прекрасната изненада, която ни поднесе.

Следвайки немногото туристи, се оказахме над водопада след истинска тропическа гора. Толкова простор и безбрежност предлагаше това място, че му се отдадохме за много дълги минути.

Малко преди крайния срок за среща  с таксито не пропуснахме да си направим и по една  фотосесия. Все пак нали сме кифли планинарки.

И тук изпитахме напредничавостта на кубинския ни гид. Може да не ни отегчи с ненужна информация. Но пък напълно беше усвоил взимането на комисионна от местата, на които ще заведе горките си туристи.

Времето си го беше подкарало съвсем на хапване. Няколко пъти строго ни предупреди да не сядаме в ресторанта в парка до водопада. Той щял да ни заведе на типично място с типична храна. Каква ли пък ще да бъде тази типична храна, освен пиле, или свинско с ориз? Пък и ресторантът в парка си изглеждаше напълно приличен. Маси под дърветата, усмихнати сервитьори, почти всички налични в парка туристи като клиенти.

Послушахме го. В крайна сметка, човек съди за хората по себе си. Повярвахме му, че ще ни заведе на по-добро място.

И в началото мястото обещаваше да е такова. Малко дворче зад мръсотията навън. Свободно пасящи кокошки. Е, поне пилето щеше да е хубаво.

И домакините ни посрещнаха любезно. С някак си прекалено широки усмивки. Взеха да ни чуруликат, че ще ни дадат най-хубавите ястия. От тях отгледани, от тях приготвени. Ох, колко бури вещаят подобни прекалености!

И нас не ни подмина.

За първи път успях да убедя домакините да  не ми слагат никакво месо. Разбрахме се вместо месото, да ми дадат някаква салата от пресни зеленчуци. Дотук чудесно. Със същите тези фалшиво широки усмивки ми дадоха чиния, пълна с ориз и боб. И малка чиния салата от домати. Мира хапна свинско с чипс от техните кореноплодни. Поне най-после разбрахме, че се казва „малага“.

Не че не беше вкусно. Но като дойде сметката видях, че разбирателството ни относно липсата на месо явно се е отнасяло единствено досежно порцията. От сметката не беше „извадено”. Е, ориз за 15 лв. не бях яла.

Успокоихме с мисълта, че сме изкарали ориза на цяло село за един месец напред. В крайна сметка, нали като причина за посещението ни в Куба писах „подпомагане хората в Куба”. Здраво ги подпомогнахме. На фона на родната им евтиния, с цените, които предлагаха на туристите, от трима-четирима в общи линии отмятаха една година обучение. А, то пък беше безплатно, напомни ми Мира.

Обратно в таксито и пътят към Сиенфуегос.

А в Сиенфуегос не пропуснахме да се отбием до нашия залив с будката с бирички отстрани. За един ден бирите бяха успели да поскъпнат с 50 цента. Е, в крайна сметка, това и за нашето черноморие съм го чувала.

Важното е, че залезът си беше тук. Имахме си биричка, гледахме си залеза почти на обратната страна на глобуса. За тази конкретна вечер не мисля, че можехме да искаме повече.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език