Част осма – Камакура /Kamakura/

След като приключих с разглеждане на градовете, удобно разположени недалеч от Осака, се върнах в Токио за последните ми две нощувки. От тук щях да отида до Камакура и парка Хакона.

Първа беше друга от старите столици на Япония- Камакура.

На сутринта  се качих на Шинкансен и преодолях 60 –тте километра разстояние за няколко мига.

А тези километри бяха в посока океана. Географското положение на   китното градче Камакура /Kamakura/ беше направо уникално. Висока планина зад него. И океана пред него. Истински туристически рай.

Именно това уникално местоположение е дало възможност на управата на малкия град да изгради множество туристически пътеки в планината, както и няколко обезопасени плажа, на които   къпането е разрешено.

Хладината на пролетното време и липсата ми на страст към плажуването, ме накара да пропусна разходка до близките плажове. Липсата на достатъчно време пък предопредели пропускането и на туристическите планински пътеки.

Отделеното време от няколко часа ми позволи да се разходя из улиците на това прекрасно и малко градче.

Явно отново прекрасното местоположение и множеството възможности за най-разнообразни туристически занимания бяха напълнили туристическите улички до почти пълна невъзможност да се върви извън темпото на тълпата.

Със скоростта на мравка, небързаща за никъде /каквато ми определя тълпата/ минах покрай множеството предлагани сладки и солени вкусотии и стъпих на по-празния от към пешеходци път към централния храм на Камакура.

Ясният знак, че наблизо има храм, беше поставен почти преди самия храм.

И той ми се разкри в очакваемия блясък на японските храмове.

И следваха обичайните храмови постройки в основата, високите стълби до главната сграда. И постройките на горното ниво.

Да няма притеснения! Указателни и информационни табели имаше!

И романтика, и божествени символи също.

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt