След като приключих с разглеждане на градовете, удобно разположени недалеч от Осака, се върнах в Токио за последните ми две нощувки. От тук щях да отида до Камакура и парка Хакона.
Първа беше друга от старите столици на Япония- Камакура.
На сутринта се качих на Шинкансен и преодолях 60 –тте километра разстояние за няколко мига.
А тези километри бяха в посока океана. Географското положение на китното градче Камакура /Kamakura/ беше направо уникално. Висока планина зад него. И океана пред него. Истински туристически рай.
Именно това уникално местоположение е дало възможност на управата на малкия град да изгради множество туристически пътеки в планината, както и няколко обезопасени плажа, на които къпането е разрешено.
Хладината на пролетното време и липсата ми на страст към плажуването, ме накара да пропусна разходка до близките плажове. Липсата на достатъчно време пък предопредели пропускането и на туристическите планински пътеки.
Отделеното време от няколко часа ми позволи да се разходя из улиците на това прекрасно и малко градче.
Явно отново прекрасното местоположение и множеството възможности за най-разнообразни туристически занимания бяха напълнили туристическите улички до почти пълна невъзможност да се върви извън темпото на тълпата.
