С височина на полета над 9 000 метра, самолетът буквално минава над Еверест. Зареяна в облаците, в един момент чух гласа на пилота : „Погледнете на ляво и ще видите най-високият връх на света“.
Излишно е да казвам, че за няколко секунди всички пътници бяха изсипани в лявата част на самолета с готови апарати и телефони в ръка. Добре, че пилотът беше наистина добър и явно очакваше подобна реакция. Сега чак си обясних притеснението на милия господин, който ме снабди с бордна карта на летището. На молбата ми за място до прозорец, той много пъти се извини, че може да ми даде вече само място от дясната страна на самолета. За първи път чувах да се дели самолет на страни. Усмихнах се любезно на последващите му още няколко извинения. Ето какво било. Еверест остава от лявата страна на самолета. Не че не го снимах сред облаците. Но на връщане ще опитам да се снабдя с място от правилната страна.
Самото кацане на летището в Паро не изглеждаше нещо особено от вътрешността на самолета. Все пак като пътник, си седях кротко на седалката и пилотът си извърши виртуозното изпълнение. Тръпката дойде, когато слязох от самолета и се огледах. Толкова плътно беше обградено отвсякъде с високи планини, че имах чувството, че са изсекли буквално една въртолетна площадка. И от земята вече осъзнах, че пилотът наистина е виртуоз. Бях чела, че това е най-опасното за кацане и излитане летище на света именно заради не само твърде близката, но и висока планина. Това е причината много малко пилоти в света да получават лиценз за изпълняване на полети до и от това летище.
След като бързичко преминах паспортен контрол и взех багажа си, се насочих към изхода. Там трябваше да ме чака моят водач. Очаквах бутанец с табелка с името ми. Но това, което видях, ме накара да спра и да се усмихна. Невероятна гледка. Тъй като по-голямата част от пътниците в самолета бяха именно туристи, които идваха също под егидата на някоя агенция, на изхода имаше около двадесетина бутанци, облечени в традиционните си облекла. Всички те бяха водачи, чакащи туристите си. Наистина величествена гледка.
Усещането, че бях на специално място, беше вече пълно. На всичкото отгоре, за добре дошла ми подариха бял копринен шал. Приятно. Накараха ме да се почувствам наистина специален гост на специално място.
