Кралство Бутан – земята на щастието. Далечна и мистична

И беше пролетта на 2018 година,

когато кацнах насред Хималаите в Бутан.

Бях чела, че в Бутан хората са толкова бедни, че щастието е единственото, което могат да имат. И заради това са го въздигнали  в национално богатство. Бях се приготвила да видя потресаващо бедни хора, живеещи в калта. Дали прочетеното беше преувеличено, или кралят беше сторил чудеса за няколко десетки години. Днес кралството му беше като в красива приказка. Спретнато и чисто. Приветливо и подредено. И тихо. Нямаше клаксони, нямаше викове, нямаше глъч. Шофьорите управляваха автомобилите си изключително внимателно по високопланинските пътища. Автомобилният парк беше от изключително нови коли. Нямаше изнемогващи и приспособени превозни средства. Постройките бяха нови и приветливи. Храмовете поддържани. Имаше и по-бедно облечени хора, но никой не мизерстваше. Всички живееха в прилични домове. Трудеха се и до там бяха преборили недоимъка, че вече изнасят ябълки за Индия.

Имат си и богата история. Имат си и собствен език, и азбука.

Освен всичко, пребиваването в кралството е напълно безопасно откъм почти пълната липса на престъпност.

Наистина една вълшебна приказка.

Приказка, в която приветствието за здравей звучи „ Кузу зампо“. А при желание да се покаже особено уважение, се слага „ля“ накрая. КУЗУ   ЗАМПО   ЛЯ.

А благодаря е КАТИНЧИ   ЛЯ.

 

Leave a Comment

Contact Us

We're not around right now. But you can send us an email and we'll get back to you, asap.

Not readable? Change text. captcha txt

Start typing and press Enter to search

Език