Част шеста – Паро

Следващият ми ден беше отреден за посещение на град Паро.

А пътят до него минаваше през Хималаите и нов превал от над 3 000м.

На самият му връх бяха изградени 100 ступи в чест на победата над Индия. Чак звучи невероятно. В историята на това малко кралство е записана победа над мощната индийска армия.

И хладно и мъгливо беше горе. Но сърцето ми сгряха индийска двойка. Позираха за снимка, на която той й подаряваше малко жълто цветенце.

Изказах възхищението си от любовта им. А те, зарадвани ме удостоиха с една снимка.

Разходка на прибежки до обвития в мъгла храм на превала и обратно по пътя.

И той ни отведе до град ПАРО.

Прекрасно малко градче. С още по – прекрасно географско положение.

Макар и минималното отстояние от планината, е позволило да се изгради летище. Поради планинския релеф на Бутан, тази рядка възможност е достатъчно ограничена. И Паро не е пропуснал да я използва като се е превърнал в малко, но проспериращо градче.

За жалост, леко мрачното време, в комбинация с изгряващото слънце, не доведоха до много ясни снимки.

Не пропуснах да вляза в градски магазин за храна и още много нещо.

Както всеки древен град, и Паро си имаше стара крепост, в която са се помещавали манастира и администрацията.

Поради важното й значение, над нея е била построена наблюдателна кула. Осигуряваща охрана на крепостта под нея в древността, сега е превърната в музей.

Крепостта с наблюдателната си кула.

По изпитания път-през външната порта, по стълбите и вътрешната порта и сме в крепостта. Аз с връхна дрешка, а Сонам с ритуалния шал.

И храмът.

Стените на манастира бяха изрисувани с различни картини от животът на Буда.

След другите рисунки видях и нещо много познато. Срещала съм го във Великотърновския Преображенски манастир в Арбанаси.

Колелото на живота.

Само че тук не показваше различните стадии на живота, а пътят към хармонията.

В центъра му имаше фигура на прасе, змия и птица, преплетени едно в друго. Прасето символизира игнорирането и незаинтересоваността. Интересува се само за храната и съня си. Змията – агресията и нападението. А птицата ненаситността. Всички тези недостатъци ги има у всеки един човек. И именно с тях трябва да се бори, за да постигне хармония в душата си. На картините около тях са изобразени различните нехармонични състояния. Прекалената бедност, прекаленият успех, адът и рая. И на всички тях е изобразен Буда. Което означава, че всички те са напълно присъщи на всеки човек. И не трябва да се смущаваме, или наказваме за тях. А да се стараем да постигнем хармония в душата си.

Именно хармонията е основополагаща в будизма.

Разбира се, крепостта се свързваше с останалия свят с красив мост.

Друг, също толкова красив мост имаше и малко по-надолу по реката.

Дворецът на краля в Паро наблюдавахме единствено от височината на наблюдателната кула. Посещения не бяха разрешени.

По време на управлението от бащата на настоящия крал, този дворец бил дворец на местния управник. Тъй като Паро от древни времена бил място за преминаване на търговците, местният управник им събирал добри такси. Съответно, построил доста обширен дворец. И при първото посещение на краля в Паро се оказало, че дворецът на управника на Паро е по-голям от кралския.

Сонам премълча последващата история. Ограничи се само с информацията, че сега този дворец бил вече на краля.

А отгоре се откриваше и прекрасна гледка към реката.